Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 07.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 551/2022
Вид
Решение № 729
Подписан
07.06.2022
В сила
31.10.2023
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Мая Недкова, Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Мая Недкова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500551 по описа за 2022 година

Производството е образувано по:

1. Въззивна жалба с вх. № 260938 / 24.01.2022 г. от ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д.

ИЛ. срещу Решение № 262991 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 16227/2019г. по опис на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците против Ф. С. АЛ., А.С.

А., С.С. В., Р. С. В. против А.Я. И. и И. В. АЛ. иск за делба на недвижим имот - втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Твърдят, че съда не е съобразил задължителната сила на ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по ТД№1/2012 г. ОСГК, като оспорват извода, че ответниците пълно и главно са доказали както владението, така и намерението за своене на процесния втори етаж, както и, че не е зачетено направеното от тях самите в изпратената до ищците покана признание, че е налице съсобственост с по 1/ 2 ид.част. Оспорват,че решението по гр.дело № 1934/2018г. по описа на ВРС се ползва със СПН по отношение на тях, доколкото ищците са придобили собствеността преди вписване на исковата молба, по която е образувано горепосоченото дело. Твърди се ,че съда не се е произнесъл по направеното от ищците възражение за неговата нищожност, като постановено в симулативмен процес, както и за неговата 1 недопустимост, като постановено при признание на иска. Направено е искане да се приеме , че в общите към втория етаж се включва и правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, т.к. ищците се легитимират като изключителни собственици на поземления имот.

Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения от тях иск за делба да бъде уважен при квоти: 5/16 за И.А., по 1/16 за останА.те наследници по закон на починалата в хода на процеса негова съпруга А. И. и по 2/16 ид. части за всеки от ответниците.

Претендират присъждане на сторените по дело разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Изложени са аргументи идентични с депозирания по делото отговор на исковата молба. Молят за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

2. Въззивна жалба с вх. № 261018 / 25.01.2022 г. от Ф. СЮЛ. АЛ., А.С. А., С.С. В., Р.

С. В. срещу Решение № 262991 от 23.12.2021г. постановено по гр.д. № 16227г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивниците, като насрещен против ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ. иск за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 131 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Рожен“, ведно с първия етаж на построената в имота жилищна сграда идентификатор *** с обща площ от 118 кв.м и прилежащото избено помещение с площ 30 кв.м, както и на жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 26 кв. м. при квоти по ½ за ищците и ½ за ответниците.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Твърдят, че неправилно съда е приел, че не е опровергана доказателствената сила на КНА, от който праводателите на ответниците черпят правата си, доколкото същия е отменен с влязло в сила решение по гр.дело 1934/2018г. по описа на ВРС. Излага се, че в подкрепа на твърдяното от ищците владение на ПИ и останА.те обекти, са и събраните по делото гласни доказателства. Претендират присъждане на сторените по дело разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно с аргументи идентични с изложените в отговора на насрещния иск. Молят за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество И. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д. ИЛ., редовно призовани не се явяват, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата. Оспорват 2 жалбата на въззивниците. Претендира присъждане на разноски. Представят писмени бележки.

В съдебно заседание по същество Р. Д. ИЛ., редовно призована на се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество Ф. С. АЛ., А.С. А., С.С. В., Р. С. В. , редовно призовани, Ф.А. се явява лично,останалите не се явяват. Всички чрез процесуалния си представител поддържат депозираната жалба и отговор към въззивна жалба. Претендират разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на А.Я. И., починала на 02.12.2020г., заместена в хода на процеса от И. В. АЛ., АЛ. Д. В., Р. Д. ИЛ. и А.. Д. ИЛ. и ИБР. В. АЛ. против Ф. СЮЛ. АЛ., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. с правно основание чл. 34 ал. 1 от ЗС за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот: втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 59 кв.м., ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, при квоти- общо 1/2 ид.ч. за ищците / 5/16 за И.А., по 1/16 за останалите наследници по закон на починалата в хода на процеса негова съпруга А. И. / и по 2/16 ид.ч. за всеки от ответниците / общо 1/2 ид. част /.

В исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител излагат, че в режим на СИО са придобили собствеността по отношение на ½ ид. част от втория етаж от сграда с идентификатор *** по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 53, том I, дело № 38/20.02.2018г. на нотариус № 212 НК. Навежда се, че техните праводатели Б. и А. А. са придобили правата си по силата на давностно владение, удостоверено с КНА № 27, том I, дело № 20/05.02.2018г. на нотариус № 212 НК.

Излагат, че с влязло в сила Решение №4378/5.11.2018г. по гр.д. № 1934/2018г. описа на ВРС, 35 състав, е прието за установено в отношенията между ответниците по делото и Б. и А. А. -праводатели на ищците, че Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на ½ ид. част от ПИ идентификатор *** целия с площ 131 кв.м., ведно с ½ от построените в имота жилищни сгради с идентификатори *** и

***. Навежда се, че горното решение е непротивопоставимо на ищците в производството, тъй като исковата молба по гр.д. № 1934/2018г. е вписана на 12.04.2020г. или след придобиване на имота от ищците. Оспорват решението, като постановено при признание на иска. Твърди се, че останалата ½ ид. част от имота ответниците са придобили по силата на упражнявано давностно владение от ответницата Ф.А. и нейния съпруг СА. В.

А., починал на 5.06.2013г. в продължение на повече от 10 години, считано от 1990г.

ОстанА.те трима ответници - АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са наследници по закон на СА. А..

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В., чрез процесуалния си представител са депозирА. отговор на исковата молба, в който изразяват 3 становище за неоснователност на предявения иск за делба. Оспорват се правата на ищците с довод, че те са придобили съответните ид. части от имота от несобственик - правата на праводателите на ищците са отречени с влязло в сила решение по гр.д. № 1934/018г. на ВРС.

Оспорва се праводателите на ищците Б. и А. А. да са придобили имота по силата на упражнявано давностно владение. На следващо място се оспорва вторият етаж от жилищната сграда да има качеството на самостоятелен обект на вещни права. Твърди се, че вторият етаж от сградата е изграден през 1992-1993г. от Ф.А. и СА. А.ев и е придобит от същите по силата на давностно владение.Претендират отхвърляне на иска за делба по отношение втория жилищен етаж, стълбището, тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата.

В срок, ответниците са предявили насрещен иск, в който излагат, че страните по делото са съсобственици по давност и наследяване на дворно място с идентификатор *** по КК и КР на гр.Варна, ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа с площ 118 кв.м. и прилежащо избено помещение, както и на друга жилищна сградата с площ 30 кв.м. Дворното място е придобито през 1965 г. от В. А. В имота е имало паянтова постройка, която през 1970г. е ремонтирана основно от А.ев и синовете му. Тази постройка е заснета с кадастрален номер ***. По-късно през 1983-1984г. В. А., заедно със синовете си са изградили първия етаж на жилищна сграда с идентификатор ***. Твърди се, че след смъртта на В. А. през 1990г. имотът се владее съвместно от ищците и ответниците. Вторият етаж на тази сградата е построен от Ф.А. и СА. А.ев през 1992-1993г. и от тогава същите владеят този имот с намерение за своене.

С отговора на насрещната исковата молба ответниците по нея оспорват иска за делба. Възразяват процесните имоти да са съсобствени, твърдейки, че титуляри на вещни права върху тези имоти са А. И. и И.А.. Имотите са придобити от последните в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в НА № 53, том I, дело № 38/20.02.2018г. на нотариус № 212 НК, а праводателите им Б. и А. А. са придобили правата си по силата на давностно владение.

Сочи се, че с влязло в сила решение №4378/5.11.2018г. по описа на ВРС, 35 състав, постановено по гр.д. № 1934/2018г. е прието за установено в отношенията между Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. по делото и праводателите им, че Ф.С. А., АБ. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на ½ ид. част от ПИ идентификатор *** целия с площ 131 кв.м., ведно с ½ от построените в имота жилищни сгради с идентификатори *** и ***. Навежда се, че решението по горното дело е постановено в симулативен процес, а освен това не обвързва ответниците, тъй като те не са сред лицата по чл. 298 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. По изложение съображения настояват за отхвърляне на насрещния иск за делба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от 4 надлежно легитимирана страна, при нА.чието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По въззивна жалба с вх. № 260938 / 24.01.2022 г. от ИБР. В. АЛ., АЛ. Д. В. и А.. Д.

ИЛ..

Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите, делба на който се иска; същите да съществуват към момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е прекратена.