Решение № 232 от 30.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.ова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№22400/19.06.2025 г., подадена от Д. П. К., чрез адв. И. Г. – Г., и адв. Л. Ч., против Решение №542/09.05.2025 г. по гр.д.№1437/2024 г. на ОС – Пловдив, с което по предявен от Гаранционен фонд срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК, е признато за установено, че Д. П. К. дължи на Гаранционен фонд плащане на сумата от 25 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 149,54 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, изплатено по щета №********/********* г. на Б. Т. П., ведно със законната лихва върху тези суми от 27.11.2023 г. /датата на подаване на заявленията по чл.410 от ГПК пред Районния съд/ до изплащане на сумите, за които ищецът се е снабдил със Заповед №8074/28.11.2023 г. по ч.гр.д.

№17320/2023 г. на ПРС – 20 с-в, и със Заповед №8078/28.11.2023 г. по ч.гр.д.№17313/2023 г. на ПРС – 22 с-в, и е осъден жалбоподателя да заплати на ищеца разноски по съразмерност.

Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Поддържа се, че изводите на съда относно механизма на ПТП са необосновани, като се предлага собствен анализ на събраните в тази връзка доказателства. Сочат се противоречия в доказателствата, които не са били констатирани, нито коментирани в обжалваното решение. Съдът превратно е тълкувал събраните доказателства, като е приел, че на пострадалия П. в причинна връзка с процесното ПТП е причинена луксация на дясната колянна става. Незаконосъобразни са изводите на първостепенния съд във връзка с приложението на чл.300 от ГПК – правилно е прието, че луксация на лявото коляно няма, 1 като такова увреждане се отрича и от пострадалия, но незаконосъобразно е прието, че такова увреждане е настъпило на дясната колянна става, с което съдът се е произнесъл „свръх петитум“ по отношение на това увреждане. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез завишаване на размера на определеното и изплатено от ищеца на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди за всяко от приетите за причинени в резултат на процесното ПТП увреждания. Първостепенният съд не е изложил конкретни мотиви защо приема, че определеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в несправедлив размер и следва да бъде завишено. По делото не се установява пострадалият П. да е търпял болки и страдания, които са по-големи от обичайните. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 8000 лв.

Неправилни са изводите на съда и относно приетия процент на съпричиняването от пострадалия на вредоносния резултат в размер на 5%. Така приетият принос не отчита в достатъчна степен тежестта на допуснатите от пострадалия нарушения, като се поддържа, че приносът на пострадалия следва да бъде определен в размер на 50%. По тези съображения жалбоподателят счита, че вземането на Гаранционен фонд следва да бъде прието за установено до размера от 4000 лв. В останалата част се поддържа, че предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. С последваща Молба-уточнение вх.№25548/16.07.2025 г., подадена от Д. П. К. чрез адв. Г. и адв. Ч., се уточнява, че първоинстанционното решение се обжалва както в частта досежно установеното вземане за изплатено от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, така и досежно установеното вземане за изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди. По отношение на вземането за изплатено обезщетение за неимуществени вреди се обжалва във връзка с приетия справедлив размер на обезщетението и приложимата редукция на основание приносът на пострадалия, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди решението се обжалва само досежно прилагането на редукция със съответния посочен в жалбата процент съпричиняване.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители за всички инстанции с приложено към въззивната жалба пълномощно, в срок е приведена в съответствие с изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№32640/23.09.2025 г., подаден от Гаранционен фонд, чрез адв. С. М.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Не са налице сочените пороци на съдебния акт. По делото е приложено НОХД №6254/2021 г. на РС – Пловдив, в което се съдържат доказателства относно механизма на ПТП, събрани в хода на наказателното производство. По същото наказателно дело е налице споразумение, с което Д. К. е признат за виновен за настъпилото ПТП, и с което същият е приел установения в производството механизъм на ПТП. Съдът правилно е отчел, че заключението на изготвената САТЕ частично не е съобразено с доказателствата по 2 наказателното дело, както и със свидетелските показания, събрани в настоящото производство, досежно поведението на пострадалия полицейски служител. Неоснователни са оплакванията, че луксацията на дясната колянна става не е в причинна връзка с процесното ПТП – правилни са изводите на съда, че по делото не са наведени факти и обстоятелства, обосноваващи настъпването на това увреждане в резултат от осъществили се след процесното ПТП факти. Неоснователно се поддържа обезщетението за неимуществени вреди да е завишено, било е отчетено и съпричиняването от страна на пострадалия, като неговият размер е правилно определен. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на разноски.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба, както и изложените от страните доводи и възражения в жалбата и отговора, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Производството пред първостепенния съд по гр.д.№1437/2024 г. на ОС – Пловдив е образувано след изпращане по подсъдност на окръжен съд на производството по гр.д.

№2478/2024 г. на ПРС – 5 гр.с., след постановено съединяване по реда на чл.213 от ГПК с Определение №5875/14.05.2024 г. по гр.д.№2478/2024 г. на ПРС – 5 гр.с. на производството по гр.д.№2478/2024 г. на ПРС – 5 гр.с. и гр.д.№2477/2024 г. на ПРС – 15 гр.с., образувани по две искови молби на Гаранционен фонд против ответника Д. П. К., с които са били предявени установителни искове по чл.422 от ГПК за две различни части от една и съща регресна претенция на Гаранционен фонд с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, произтичаща от изплатено от Гаранционен фонд на Б. Т. П. по щета №********/******** г. обезщетение в общ размер на 25324,54 лв. за претърпени от Б.

Т. П. имуществени и неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 14.11.2020 г. в гр. Пловдив, причинено от Д. П. К. при управление на мотоциклет „Априля“ с рег.

№*******, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“:

За сумата от 324,54 лв. – главница на изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.11.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №8074/28.11.2023 г. по ч.гр.д.№17320/2023 г. по описа на ПРС-20 гр.с., и след подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК, с искова молба вх.№14880/08.02.2024 г. е било образувано гр.д.№2478/2024 г. на ПРС – 5 гр.с. с предмет установителен иск по чл.422 от ГПК за същото вземане;

3

За сумата от 25 000 лв. – главница на изплатено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.11.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№17313/2023 г. по описа на ПРС-22 гр.с., и след подадено от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК, с искова молба вх.

№14867/08.02.2024 г. е било образувано гр.д.№2477/2024 г. на ПРС – 15 гр.с. с предмет установителен иск по чл.422 от ГПК за същото вземане.

С постановеното Решение №542/09.05.2025 г. по гр.д.№1437/2024 г. на ОС – Пловдив, частично е отхвърлен предявеният иск за установяване вземането на ищеца за изплатено на увреденото лице Б. Т. П. по щета №********/********* г. обезщетение за имуществени вреди за сумата над размера от 149,54 лв. до размера от 324,54 лв., за която ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №8074/28.11.2023 г. по ч.гр.д.№17320/2023 г. на ПРС – 20 с-в. Срещу тази отхвърлителна част на постановеното първоинстанционно решение не е депозирана въззивна жалба от ищеца, поради което в тази част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила, и е извън обхвата на въззивната проверка. В частта, с която предявените искови претенции са уважени и са приети за установени регресните вземания на ищеца за сумата от 149,54 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, и за сумата от 25 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за неимущетвени вреди, както и за законната лихва върху тези суми от датата на подаването на заявленията за издаване на заповед за изпълнение 27.11.2023 г. до окончателното плащане, решението на първостепенния съд се обжалва изцяло от ответника, като се поддържат всички релевирани с отговора на исковата молба възражения и оспорвания, които не са били уважени от първостепенния съд. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Релевира се възражение, че не са налице елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, както и предпоставките за регресна отговорност на ответника. При условията на евентуалност – ако се приеме, че е осъществен деликт:

Относно претенцията, произтичаща от заплатено обезщетение за неимуществени вреди: оспорва се наличието на част от уврежданията, за които е изплатено обезщетение, а именно – на „контузия на главата“ и „мозъчно сътресение“; оспорва се наличието на причинна връзка между травматичното увреждане на дясното коляно „луксация на пателата“, и процесното ПТП; част от изплатеното обезщетение в размер на 13 000 лв. е изплатена за увреждане „изкълчване на капачката на лява колянна става“ въз основа на представени медицински документи за друга травма – на дясно коляно, която нито се твърди да е във връзка с процесното ПТП, нито е била констатирана при първоначалната хоспитализация на увреденото лице; оспорва се като прекомерен размера на изплатеното на увреденото лице 4 обезщетение за неимуществени вреди;

Относно претенцията, произтичаща от заплатено обезщетение за имуществени вреди: оспорва се наличието на пряка причинна връзка между осъществения деликт от ответника и част от извършените разходи, като необусловени от необходимост за лечението на претърпените във връзка с процесното ПТП травматични увреждания.

В срока по чл.131 от ГПК е релевирано и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез осъществяване на неправомерно поведение – в нарушения на чл.61, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл.112, ал.1, т.3 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, при извършване на проверката той е навлязъл в западното платно за движение, състоящо се от три ленти за движение, движейки се от крайната дясна лента към крайната лява лента на пътното платно, и пресичайки траекторията на движение на движещият се от север на юг в крайната лява лента мотоциклет, управляван от ответника, вследствие на което е попаднал в траекторията на движение на мотоциклета и е бил ударен от него.