Решение № 84 от 02.04.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Козлодуй, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20221440101598 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От В. В. Ф., ЕГН:********** от ...., обл.Враца, .... чрез процесуалния й представител адв.М. М. от АК - Пловдив против „ Неткредит ” ООД, с ЕИК:201253421, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Лъчезар Станчев ” №3 / Литекс Тауер /, ет.10, представлявано от Ирина Недкова Х. Станкова - управител е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.6 от договор за потребителски кредит №202204061038010108/06.04.2022г., сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1224.00 лева.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №202204061038010108/06.04.2022г., сключен между нея и ответното дружество „ Неткредит „ ООД.

Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 1608.00 лева, при сума на получаване 1300.00 лева, при ГПР - 49.94%, годишен лихвен процент - 41.20% и при срок на кредита от 12 вноски.

Отразено е, че спрямо, чл.6 от договора, ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 1224.00 лева, като по този начин общото задължение по договора за кредит бил в размер на 2832.00 лева.

Счита се, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 от договора, 1 спрямо която ищцата е трябвало да заплати неустойка в размер на 1224.00 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като за тези твърдения се излагат следните съображения:

- в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора;

- така уговорената клауза била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 1224.00 лева, е в размер на 90% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1300.00 лева.По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.В настоящия случаи, със заплащането на сумата предвидена за неустойка в размер на 1224.00 лева, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Така уговорената клауза в чл.6 от договора била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП;

- съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за 2 кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване;

- по посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.С процесната клауза на чл.6 от договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди;

- предвидената клауза за неустойка била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница;

- с предвиждането на такива разходи посочени в чл.6 от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора / , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6 от договора, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г..Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирало допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите;

- посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.Това от своя страна означавало, 3 че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, Решение №1510/13.12.2019г. по в.гр.д № 2373/2019г. на ПОС /;

- имало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §13 а, т.9 от ДР на ЗЗП.Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.В Директива 93/13/ЕИО било регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато била клаузата за неустойка уговорена в процесния договор;

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:системна извадка по кредит.

В срока за отговор от ответника е постъпил писмен такъв.В същия е отразено, че исковата молба е нередовна, а разгледана по същество и неоснователна.Излагат се следните аргументи:

- исковата молба не отговаряла на правилото, обективирано в чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не е посочен електронен адрес за връчване при условията на чл.38 и чл.38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес;

- кредиторът „ Неткредит “ ООД е финансова институция по смисъла на ЗКИ, вписана в публичния регистър по чл.3, ал.2 от ЗКИ ( удостоверение № BGR.00213, издадено от БНБ ), от което следвало, че дружеството предоставя заеми по занятие със собствени средства ( а не чрез влогонабиране ).Потребителите на т. нар.„ бързи кредити “ усвоявали заемни средства най вече с цел покриване на спешни текущи разходи, като тези потребители често се оказвали без реален достъп до банкови услуги, доколкото кредитните институции ( банките ) не биха могли да отговорят на спешната нужда на потребителя от бързо предоставяне на финансов ресурс.В тази връзка се сочи, че кредиторът се е отказал от правото си да изиска обезпечение преди сключването на договора ( каквато е обичайната банкова практика, правеща практически невъзможно усвояването на кредита незабавно ), поради което е възникнала необходимостта да бъде предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение по договора за кредит.По този начин „ Неткредит „ ООД, в качеството си на доставчик на небанкови финансови услуги, реално изпълнявал социална функция, възпрепятстваща финансовото изключване на цяла категория от потребители, нуждаещи се от своевременно предоставяне на парични средства за покриване на техните неотложни разходи;

- посредством договорената неустойка кредиторът целял именно да 4 обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение ( законен интерес по аргумент от чл.92, ал.1 от ЗЗД).По правната си същност неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на неизпълнение на договорно задължение длъжникът се задължава да престира на кредитора допълнително някаква имуществена ценност.В тази връзка се налагал и обоснования извод, че неустойката е специфична форма на договорна отговорност.Докато гражданската отговорност имала основно обезщетителна функция, то неустойката се дължала независимо от наличието, а в известен смисъл и независимо от размера на вредите от неизпълнението (по арг. от чл.92 от ЗЗД );

- в настоящия случай неустоечната клауза обезпечавала задължението за предоставяне на обезпечение, като изборът на самото обезпечение е оставено на волята на потребителя.

С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от потребителя;

- в случая обезпечителната функция намирала проявление, като стимулирала кредитополучателя да изпълни точно задълженията си по чл.4, ал.3 от договора.Имайки предвид че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, закономерно можело да се приеме, че неустойката не излизала и извън признатата й обезщетителна функция, тъй като преследвала законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват ( чл.92, ал.1 от ЗЗД ).Неустойката била предварително уговорено по размер обезщетение за вредите от неизпълнението на един договор, които търпи изправната страна.По своята правна същност процесната неустойка представлявала компенсаторна такава, като неизпълнението на задължението категорично можело да се определи като съществено.Изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение преследвало законосъобразната цел да бъде създадена една привилегия, посредством която заемодателят да разполага с една по - висока степен на сигурност, че в случай на неизпълнение по договора ще може да събере вземанията си, включително чрез способите на принудително изпълнение.При положение че не бъде представено обезпечение по чл.4, ал.3 от договора, кредиторът извършвал регулярни разходи за наблюдение на цялото имуществено състояние на кредитополучателя, преследвайки защита на законните си права и интереси.В заключение е посочено, че неустойката не излиза и извън границите на нейната наказателна функция, тъй като санкционирала потребителя за неизпълнение на поетото от него задължение 5 за предоставяне на обезпечение;