Решение № 17856 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17856 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110156077 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „А С В“ ООД срещу Е. Г К., с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1234,40 лв. (631,14 евро), представляваща вземане за главница по Договор за кредит № L303485/02.08.2022 г., сключен между длъжника и „Ю Б“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя, ведно със законната лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 53,09 лв. (27,14 евро), представляваща договорна лихва за период от 01.07.2023 г. до 01.08.2024 г., сумата 251,95 лв. (128,82 евро), представляваща мораторна лихва за период от 02.07.2023 г. до 26.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11506/2025 г. по описа на СРС, 182 с-в.

В исковата молба се твърди, че на 02.08.2022 г. между Е. Г. К. и „Ю Б“ ЕООД е сключен Договор за кредит № L303485, по силата на който ответникът е получил сумата от 1500 лв., която следвало да върне до 1.08.2024 г. на 24 вноски, съгласно погасителния план, като дължимата договорна лихва възлизала на 331,45 лв. Излага твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, а с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 23.08.2024 г. „Ю Б“ ЕООД е прехвърлил своите вземания по договор за потребителски кредит на „А С В“ ООД. Поддържа, че е уведомил надлежно длъжника за извършената цесия на посочения от него адрес, евентуално същият следва да се счита за надлежно уведомен с връчване на препис от отговора на исковата молба. Сочи, че поради забава в плащането на месечната погасителна вноска е начислено и претендираното обезщетение за забава за периода 2.07.2023 г. до 26.02.2025 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че е извършвала плащания, които не са отразени коректно от ищеца. Поддържа, че не е надлежно уведомена за извършената цесия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от процесните вземания. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

1

В проведеното открито съдебно заседание ответницата заявява, че не оспорва сключването на договора, който е подписала с „Е“. Сочи, че е получила парите. Оспорва да е уведомена за цесията. Изтъква, че има много начислени такси, които са недължими.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11506/2025 г. по описа на СРС, 182 с-в. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В конкретния случай, се признава от ответника, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между ответника и „Ю Б“ ЕООД е сключен Договор за кредит № L303485/02.08.2022 г. с описаните в исковата молба параметри. Видно от отбелязването върху договора, същият е подписан цифрово от страните на 02.08.2022 г.

Установява се от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза, че ответницата е усвоила главницата по кредита в размер на 1500 лв. в съответствие между постигнатите от страните договорки, а именно – чрез системата „Изипей“ АД с разписка № 2000000313056461 от 02.08.2022г. Последното изрично се признава и от Е. К. в проведеното съдебно заседание.

Видно от клаузите на договора страните са уговорили, че ответницата следва да възстанови заемната сума на 24 месечни вноски, при ГПР 49,8 % и фиксиран ГЛП 20 %, както и дължи такса за разглеждане – 390,73 лв., като общата сума за плащане възлиза на 2222,18 лв. като таксата за разглеждане се възстановява с дължимите вноски съгласно подписания погасителен план.

По делото е представено и рамково споразумение за потребителски кредити, съдържащо общите условия по потребителските кредити, предоставяни от ответното дружество, в разпоредбата на чл.8.9 от което е посочено, че размерът на ГПР включва общите разходи по кредита за клиента, настоящи и бъдещи, включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или друга такса, произтичаща от усвояването на кредита и представлява годишен процент на разхода.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в изпълнение на договора, ответницата в периода 26.08.2022 г. – 03.01.2023 г. е погасила сума в общ размер 507,55 лв., с която сума е погасена главница за вноски с падеж 01.09.2022 г. - 01.01.2023 г. - 265,60лв., договорна лихва - 116,15 лв., такса разглеждане документи - 81,45 лв., както и други разходи - 44,35лв. Последното плащане е от 03.01.2023 г. Дължими остават месечните погасителни вноски с падежи от 1.02.2023г. до 1.08.2024 г. вкл., както следва главница : 1234,40лв., договорна лихва с падежи от 1.02.2023г. до 01.08.2024г. - 215,30 лв., такса за разглеждане на документи с падежи от 1.02.2023г. до 1.08.2024г. - 309,28 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение за забава, изчислен върху всяка от просрочените главници за периода от 02.07.2023г. до 26.02.2025г. възлиза на 206,85 лв.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК заключението по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото се основава на представените по делото писмени доказателства и извършена проверка в информационната система на ищеца, и са изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация. Като по делото не са налице данни, които да дадат основание на съда за извод в противен смисъл.

2

От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземания, ведно с приложение № 1 към него, потвърждение за сключена цесия, пълномощно и писмо от 08.12.2025 г. се установява, че вземанията на кредитодателя по процесния договор са цедирани на ищеца на 23.08.2024 г. В описанието относно съвкупността от цедирани вземания попада и процесният договор за кредит под № 1884.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, 2) усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, 3) размера на непогасената главница и възнаградителната лихва, 4) изпадането на ответника в забава, 5) изискуемост на вземанията, 6) размера на дължимата мораторна лихва, 7) че вземането на кредитодателя по договора е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, 8) че длъжникът е уведомен за извършената цесия, 9) обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на задълженията на падежа.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

От ангажираните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит.

В конкретния случай, настоящият състав намира, че процесният договор за потребителски кредит е действителен /независимо от наличието на недействителност по чл.

10а, ал. 2 ЗПК на отделна негова клауза – тази, уговаряща заплащането на такса за разглеждане на кредита, която не се претендира от ищеца в настоящото производство/.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не 3 включва нотариалните такси.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. Законната лихва се 2 формира чрез основния лихвен процент (ОЛП) плюс 10 пункта. Към 02.08.2022г., когато е сключен договорът за кредит, ОЛП, определен от БНБ, възлиза на 3,79% съгласно експертното заключение. От това следва, че законната лихва възлиза на 11,81%, а пет пъти нейният размер на 59,05%.

Посоченият в договора ГПР е 49,86 %, като в този процент е включена освен възнаградителната лихва, и таксата за разглеждане на документи. Тоест, от страна на кредитодателя са спазени изискванията при определяне на ГПР и е включена и таксата, противно на твърденията на ищеца. Съдът намира, че ГПР е достатъчно ясно и подробно описан в договора и общите условия към него (рамково споразумение за потребителски кредити), както и в стандартния европейски формуляр, по какъв начин се формира, какви компоненти включва, какво е оскъпяването по кредита и в какъв размер възлизат всички разходи по него. Ето защо, не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Не е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото уговорения лихвен процент е 20 %.

Следователно договорът обвързва валидно страните и поражда права и задължения за всяка от тях, а в частност и задължение на ответницата да възстанови получените суми.

Следващият спорен между страните въпрос е относно действието на сключения договор между ищеца и „Ю Б“ ЕООД за прехвърляне в полза на ищеца на вземанията на кредитора по процесния договор за кредит, доколкото се твърди, че цесията не е съобщена на ответницата. По този въпрос съдът намира следното: