Решение № 7616 от 13.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7616 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М.а при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело № 20251100102261 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищеца И. О. Ч. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 365 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът И. О. Ч. твърди, че срещу него била подадена жалба в РП – Бургас, по която била образувана пр. пр. № 12840/2015 г. С постановление от 18.01.2016 г. на АП – Бургас, същата била изпратена по компетентност на РП – Ямбол, където получила нов номер № 203/2016 г. и било възложено извършване на проверка под № ЗМ 33/2016 г. по описа на ОДМВР – Ямбол.

След извършената проверка, преписката била върната в ОДМВР - Бургас и било образувано ДП № ЗМ -382/2016 г., с наблюдаващ прокурор от РП-Ямбол.

Ишецът сочи, че на 10.07.2018 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Бил внесен обвинителен акт за съответното престъпление, вследствие на което било образувано НОХД № 4184/2019 г. по описа на РС – Бургас. Производството по делото приключило с присъда от 15.12.2019 г., с която ищецът бил признат за виновен и му било 1 наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, отложено за срок от 4 години.

По повод обжалване от страна на ищеца на осъдителната присъда било образувано ВНОХД № 227/2022 г. по описа на ОС – Ямбол. Въззивното производство приключило с Решение от 05.04.2024 г., с което срокът на наказанието „лишаване от свобода” бил намален на 11 месеца.

Ищецът подал искане до АС – Бургас за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда. С решение от 24.09.2024 г. постановено по нак. дело № 117/2024 г. по описа на АС – гр. Бургас, наказателното производство било възобновено и въззивното решение и присъдата били отменено, а ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

В исковата молба се сочи, че през периода на наказателното производство, който продължил 9 години, ищецът живял в страх и притеснение, че може да бъде прекара 6 години от живота си в затвор. Излага твърдения, че и до сега изпитва срам, че е бил свързван с тежко престъпление. Изпитвал негативни психически емоции – унижения, притеснения и страх, душевни болки и страдания от водения наказателен процес.

Сочи, че вследствие на образуваното наказателно дело е бил отстранен от заеманата длъжност „съдебен заседател”, която осмисляла живота му.

Същото се отразило негативно и на професионалното му развитие и социални контакти, изпаднал в дълбока депресия, която продължавала и до днес.

Твърди, че било накърнено доброто му име сред обществото, приятелите, клиентите и партньорите му. Образуваното наказателно дело било пречка да упражнява дейност като офицер и резервист. Влошило се и здравословното му състояние, като получил сърдечни проблеми, нервни разстройства, бъбречна недостатъчност и др.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Оспорва исковата претенция за обезщетение за неимуществените вреди по основание и по размер, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. Оспорва основателността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че ищецът не е представил 2 доказателства за наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди.

Излага твърдения, че не са представени доказателства и във връзка твърдените негативни преживявания – уронване на престиж, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред обществеността, изолация и отдръпване от всички, вкл. и от работна среда, накърняване на професионалната репутация.

Счита, че наказателното производство не се отразило ищеца по описания в исковата молба начин, както и че същият не е бил ограничен по никакъв начин да участва активно в обществения живот на гр. Бургас, не е било злепоставено неговото име и не е бил изолиран да изразява своята воля и участие в съдебни заседания.

Заявява становище за недоказаност на претенцията по размер като претендираното обезщетение се явявало прекомерно и не отговаря на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че преписка №12840/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е била заведена по жалба на Й.Й. и Г.Й.Б.а във връзка с неправомерни действия, извършени от И. О. Ч. във връзка с продажба на недвижим имог в гр. Бургас. На 10.07.2018 г. И. О. Ч. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от същата дата на разгледващ полицай към отдел „Разследване” при ОДМВР – гр. Бургас, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

С присъда №79/20.04.2023 г. постановена по НОХД №4575/2022 г. по описа на Районен съд гр.Бургас И. О. Ч. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и е осъден на една година „лишаване от свобода”, което наказание е отложено за изпълнение по реда на чл.66, ал.1 ПК за срок от три години.

3

С въззивно решение №47/05.04.2024 г. постановено по ВНОХД №207/2023 г. по описа на ОС – Ямбол присъдата е изменена, като е намален размерът на наложеното на осъдения И. О. Ч. наказание от една година „лишаване от свобода” на единадесет месеца. В останалата си част присъдата е потвърдена.

От И. О. Ч. е подадено искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №207/2023 г. по описа на ОС – Ямбол, като е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК – нарушение на материалния закон. С решение №89/24.09.2024 г. постановено по образуваното н.д.в. №117/2024 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас е възобновено производство по ВНОХД №207/2023 г. по описа на ОС – Ямбол, отменено е решение №47/05.04.2024 г. постановено от ОС – Ямбол по ВНОХД №207/2023 г. и потвърдената с него присъда №79/20.04.2023 г. постановена по НОХД №4575/2022 г. по описа на Районен съд гр.Бургас. С посоченото решение И. О.

Ч. е признат за невиновен по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК.

Със заповед от 03.12.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция”, МВР, е разпоредено да се снеме от всички информационни фондове на

МВР полицейската регистрация

№3119/05.10.2018 г. на И. О. Ч..

Продължителността на разглеждането на наказателното производство е почти 9 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни инстанции. Визираното престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.

От показанията на свидетеля Р. Ч. (син на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Свидетелства, че след образуваното срещу ищеца наказателно производство постоянно бил стресиран, затворил се в себе си, променил обичайните си навици и ограничил социалните си контакти.

Сочи, че в края на 2019 г. се наложило ищецът да започне работа като таксиметров шофьор, след като напуснал предишната си работа в „Тих труд”.

Сочи, че ищецът му споделял, че изпитва страх от воденото наказателно производство, тъй като не бил извършил никакво престъпление.

4

От показанията на свидетеля М. Ч.а (съпруга на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че в периода от 2015 г. до 2019 г. ищецът изпитвал постоянен страх и притеснения, че може да бъде лишен от свобода. Сочи, че ищецът започнал да става недружелюбен и силно депресиран. Не можел да намери работа в сферата, в която имал дългогодишен опит, тъй като били уронени престижа и доброто му име. След 2021 г., когато била постановена осъдителна присъда, ищецът съвсем се обезверил и се увеличили здравословните му проблеми.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебнопсихологична експертиза (СПЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е предизвикало у него стресови реакции на остър, а на по-късен етап и продължителен стрес.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното 5 обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо ищеца наказателно производство.

В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът са оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК.