Решение № 1916 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1916 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273, вр. чл. 294, ал. 1 ГПК.

С решение от 22.12.2018 г., постановено по гр. дело № 72589/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав е признато за установено по отношение на ищеца П. Й., че не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 13 017,46 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода м. октомври 2007 г. до м. октомври 2016 г. и мораторна лихва в размер на 6 092,96 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с която същото е обжалвано като неправилно.

Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Моли въззивния съд да отмени постановеното решение и да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

1

Не е депозиран отговор от третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД.

С въззивно решение, постановено по делото СГС, I I I - Б състав е обезсилил решението, предмет на въззивно обжалване. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ищеца Й. и е образувано к. гр. дело № 3616/2020 г., с решение по което въззивното решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.

124 ГПК за приемане за установено, по отношение на П. Й., че не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 13 017,46 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода м. октомври 2007 г. до м. октомври 2016 г. и мораторна лихва в размер на 6 092,96 лв. Ищецът твърди, че не дължи процесната сума на първо място поради липса на облигационна връзка между него и ответното дружество, алтернативно твърди, че сумата е погасена по давност. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде установена недължимостта на процесните суми между страните поради липса на облигационно правоотношение.

Алтернативно моли съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 8 438,29 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. октомври 2007 г. до м. ноември 2013 г., както и сумата от 5 503,29 лв. лихва за същия период поради погасяване по давност.

С подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва, че задължението на ищеца за периода от м. октомври 2007 г. до м. ноември 2013 г. е погасено по давност и изрично признава иска в тази част. В отговора се сочи, че ищецът е собственик на ½ от процесния имот и като такъв е клиент на топлинна енергия на дружеството. Ищецът моли съда да уважи исковете в признатата от ответника част и да ги отхвърли като неоснователни в останалата част.

2

Релевантните факти по настоящото дело се установяват при съвкупния анализ на следните доказателства. С писмо изх. № 25881/01.12.2016 г., към което са приложени фактури и извлечение от сметки, се установява, че ищецът П. Й. е бил уведомен от ответното дружество, че за топлофициран имот, намиращ се на адрес гр. София, ж.к. „**** с аб. номер 298804 са налице неплатени задължения, които към 01.12.2016 г. възлизат на 19 071,51 лв. главница и лихва за топлинна енергия и дялово разпределение. Ответникът от своя страна е представител договор № 4879/2002 г., сключен с „Техем сървисис“ ЕООД за дялово разпределение с приложен списък на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, в която се намира и процесния имот. Приложено е удостоверение от Столична община, р-н „Овча Купе“, с което се удостоверява, че няма извършена сделка от лицето П. Й. и че договора за продажба на посочения апартамент е извършен въз основа на Заповед ДИ94-05-78/90 с лицето Л.А.Ж.-Й.а. Третото лице - помагач „Техем сървисис“ ЕООД е представил информация за дялово разпределение за процесните периоди, известие за доставка на дялово разпределение, свидетелство за годност на разпределителите на дружеството и писмо от Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване“.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, посредством терминал се снема показанието на ТЕ на първо число на месеца и от отчетеното количество се приспадат технологичните разходи. Установено е, че в процесния имот има 5 бр. отоплителни тела, за които са отразени съответните стойности. Прието е, че през процесния период сградната инсталация за процесния имот е изчислявана в съответствие с нормативно установените правила, които са изразени в съответни проценти. Анализирани са изготвените от третото лице – помагач изравнителни сметки и е установено, че сумата за възстановяване възлиза на 506,33 лв. Общият размер на потребената топлинна енергия е изчислена в размер на 12 104,18 лв. Установено е, че топломерите са преминали метрологична проверка през 2 години и е отбелязано, че начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление и в края на всеки отоплителен сезон се изчислява реалното потребление в съответствие с Наредба № 16-334.

3

По делото е изслушана и съдебни-счетоводна експертиза, със заключение по която е установено, че сумите, дължими за топлинна енергия за процесния период на топлоснабдения имот с аб. № 298804 са на стойност 13 017,45 лв. главница и лихва в размер на 6 232,93 лв. и същите не са погасени. Установено е, че в информационната система на ответното дружество са отразени изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки в описаните размери. Според заключението на вещото лице счетоводството на ответното дружество е водено редовно и не са установени пропуски и неточности в счетоводните записвания по партидата на абоната.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С решение № 60215/15.07.2022 г., постановено по к. гр. дело № 3616/2020 г. по описа на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, делото е върнато на настоящия съдебен състав за произнасяне по правилността на първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване, като бъде изследван въпросът налице ли е валидно облигационно отношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови потребители, съответно дължи ли се или не от ищеца процесната сума в общ размер 19 110 лв., включваща главница и лихва. Ако съдът установи наличие на валидно облигационно правоотношение и дължимост на процесната сума, то да се проверят твърденията на ищеца за погасяване на вземането на ответника в размер на 13 941,58 лв. по давност. Настоящият съдебен състав дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК, както и указанията на ВКС, които са задължителни, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че 4 ищецът П. Й. не дължи сумата от 13 017,46 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода м. октомври 2007 г. до м. октомври 2016 г. и мораторна лихва в размер на 6 092,96 лв. поради липса на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, алтернативно поради погасяване по давност на сумата от 13 941,58 лв.

По първият довод на ищеца по отрицателния установителен иск – за липса на валидно облигационно правоотношение, настоящата инстанция приема следното:

Облигационното правоотношение, предмет на настоящия правен спор е възникнало при действието на Закона за енергетиката с действаща редакция към изм. и доп., бр. 55 от 6.07.2007 г., в сила от 6.07.2007 г. Съгласно действащия тогава чл. 149, ал.1, т. 6 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и потребителите в сграда - етажна собственост. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно чл. 153 ЗЕ, Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже съществуването на претендираното от него право, като изчерпи всички възможни основания въз основа на които то се е породило и съществува. В настоящия случай въведеното от ответника основание е наличието на облигационно правоотношение с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия на основание чл. 153 ЗЕ доколкото се твърди, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот и като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.

42 от ДР на ЗЕ. В тежест на ответника е да докаже това обстоятелство при 5 условията на пълно и главно доказване. В този смисъл е и разпределената доказателствена тежест между страните с определение по чл. 140 ГПК от 09.05.2018 г.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Следователно при въведено твърдение от страна на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, същият в изпълнение на разпределената му доказателствена тежест е следвало да докаже това придобивно основание въз основа на което твърди, че ищецът е станал собственик, респективно е клиент на дружеството за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. По делото обаче не са представени такива доказателства. Приложено е удостоверение от Столична община, р-н „Овча Купе“, с което се удостоверява, че няма извършена сделка с лицето П.

Й. и че договора за продажба на посочения апартамент е извършен въз основа на Заповед ДИ94-05-78/90 с лицето Л.А.Ж.-Й. и списък на етажните собственици, от които обаче не може да се направи категоричен извод за качеството на собственик на ищеца на ½ ид.ч. част от процесния имот. Нещо повече, в изпълнение на служебните си задължения за изясняване на делото от фактическа страна, районният съд е издал съдебно удостоверение в полза на ищеца, по силата на което същият да се снабди с документ за собственост, но такъв по делото не е представен. Съгласно правилата за доказателствена тежест и чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. А последицата от неизпълнение на разпределената доказателствена тежест е да се приеме, че твърдяната от страната обстоятелство не се е осъществило. В случая не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственика на ½ ид. ч. от процесния имот, респ. е клиент на ответното дружество по договор за доставка на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. При липса на валидно правоотношение между страните недължимо се явява паричното задължение, което се претендира от ищеца като клиент на топлофикационното дружество. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искът на ищеца е основателен и следва да бъде уважен, като по отношение на ответното дружество бъде прието, ще ищецът не дължи сумата от 13 017,46 лв., представляваща главница за 6 доставена топлинна енергия в периода м. октомври 2007 г. до м. октомври 2016 г. и мораторна лихва в размер на 6 092,96 лв.