Решение № 388 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500660 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя в изпълнителния процес – „ЕР Б...-И...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

А..., общ. А..., обл. Варна, м-ст „Е...“ № 169, представлявано от управителя Т...

М... М..., действащ чрез адв. И. Р. (надлежно упълномощена), срещу прекратяването на изпълнително дело № 2024...0401493 по описа на ЧСИ Л... С... с рег. № ... на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд Варна, за което взискателят е уведомен със съобщение изх. № 6123/27.02.2025 г.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно прекратяването на изпълнителното дело, тъй като е сторено преди да са събрани разноските му по изпълнението. Твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадена в негова полза обезпечителна заповед по т.д. № 349/2024 г. по описа на ВОС за налагане на запор на банкови сметки на длъжника „РИС“ ЕООД, като в молбата е поискано както привеждане в изпълнение на заповедта, така и присъждане на съдебно-деловодни разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар в размер на 3210 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 68,84 лв., за заплащането на който са представени доказателства пред ЧСИ и пред ВОС. Сочи, че по търговското дело, по което е допуснато обезпечение на предявените искове, е постигната частична спогодба между страните, а за останалата част от спора е постановено решение № 533/27.12.2024 г. Твърди, че длъжникът е платил доброволно суми по спогодбата, поради което той е изразил положително становище за отмяна на допуснатото обезпечение и същото е отменено. Намира, че въз основа на съдебното определение за отмяна на обезпечението ЧСИ е бил длъжен да вдигне наложения като 1 обезпечителна мярка запор на банкови сметки на длъжника, но не и да прекратява изпълнителното дело, по което са претендирани от него разноски и същите не са събрани. Излага, че с молба по чл. 248 ГПК е поискал допълване на решението по т.д. № 349/2024 г. на ВОС чрез присъждане в негова полза на разноските по изпълнителното дело, но с определение № 178/04.02.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата му с мотиви, че разноските по обезпечителното производство не включват разноските по налагането на обезпечителната мярка, които представляват разноски по изпълнителното дело и се събират чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл. 78 от ГПК.

Сочи, че така нито съдът му е присъдил следващите му се разноски по изпълнително дело, нито съдебният изпълнител ги е събрал, с което на практика той е ощетен. Сочи, че в съобщението за прекратяване на изпълнителното дело липсва произнасяне на съдебния изпълнител по разноските, което се приравнява на отказ за присъждането им. При това положение и с оглед мотивите на посоченото съдебно определение по чл. 248 ГПК, вменяващи задължение на ЧСИ да събере разноските по изпълнението, счита, че прекратяването на изпълнителното дело от съдебния изпълнител преди изпълнение на това негово задължение е незаконосъобразно.

По изложените съображения по същество моли за отмяна на обжалваните действия на ЧСИ и претендира разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от длъжника по изпълнението „РИС“ ЕООД, действащ чрез адв. Д. Г.-С.

(надлежно упълномощена), с които същият оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че ЧСИ законосъобразно е прекратил изпълнителното дело. Сочи, че последното е образувано по обезпечителна заповед на предявени искове, които тепърва ще бъдат преценявани относно тяхната основателност. Прави възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. В тази връзка изтъква, че изпълнителното дело не се отличава с някаква сложност и действията на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с подаването на молбата за образуване на производството, поради което счита, че възнаграждението му следва да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв.

С тези аргументи по същество моли да бъде оставено в сила прекратяването на изпълнителното дело и да бъдат присъдени в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражението в размер на 400 лв.

В писмени мотиви по обжалваните действия по чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и представените от тях доказателства, както и с данните в изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 15.07.2024 г. по молба на „ЕР Б...-И...“ ЕООД въз основа на приложена обезпечителна заповед № 35/10.07.2024 г., издадена по т.д. № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съгласно която е допуснато обезпечение на предявените от „ЕР Б...2 И...“ ЕООД срещу „РИС“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266 във вр. чл. 79, вр. чл. 104, чл.

92, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чрез налагане на запор върху посочени банкови сметки на длъжника „РИС“ ЕООД при преминаване от сметка в сметка до размер на предявените искове от общо 67133,03 лв.

В молбата е поискано да бъде образувано изпълнително дело, като бъде приведена в изпълнение представената обезпечителна заповед, както и да бъдат присъдени в полза на взискателя всички сторени разноски в производството, вкл. заплатен адвокатски хонорар в размер на 3210 лв. съобразно приложен договор за правна защита и съдействие № 21/15.07.2024 г.

С преводно нареждане от 17.07.2024 г. взискателят е внесъл определените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 68,84 лв.

В изпълнение на обезпечителната заповед е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „П... (България)“ АД на 18.07.2024 г., когато е получено от банката запорното съобщение с изх. № 20168/16.07.2024 г.

За наложените обезпечителни мерки е изпратено съобщение по чл. 400, ал. 1 от ГПК с изх. № 20169/16.07.2024 г. до длъжника „РИС“ ЕООД, получено от него на 24.07.2024 г.

С молба вх. № 06322/27.02.2025 г. длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с искане за вдигане на наложения запор на банковите му сметки.

Към молбата е приложено влязло в сила на 15.02.2025 г. определение № 178/04.02.2025 г. по т.д. № 349/2024 г. по описа на ВОС, с което е отменено, на основание чл. 402 от ГПК, допуснатото с определение № 919/10.07.2024 г. по същото дело обезпечение на предявените искове, въз основа на което е издадена обезпечителната заповед № 35/10.07.2024 г.

По молбата съдебният изпълнител се е произнесъл с обективирано върху нея разпореждане (постановление) от 27.02.2025 г., с което е прекратено изпълнителното производство поради отмяна от съда на допуснатото обезпечение на основание чл. 402, ал. 3 от ГПК, и е разпоредено да се вдигнат запорите и да се уведомят страните.

Взискателят е уведомен за прекратяването със съобщение изх. № 6123/27.02.2025 г., получено от него на 28.02.2025 г., и е оспорил същото с депозираната жалба – предмет на разглеждане в настоящия процес.

Видно от приложеното към жалбата определение № 282/24.02.2025 г. по т.д. № 349/2024 г. на ВОС, с него съдът е оставил без уважение молбата на „ЕР Б...-И...“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на разноски, сторени във връзка с издаване и привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед. В съдебния акт са изложени мотиви, че въпросът за отговорността за разноските по спогодената част от спора е окончателно разрешен със стабилизирането на определението по чл. 234 ГПК и изтичане на срока за неговото изменение и допълване по реда на чл. 248 ГПК, а по неспогодената част искът е отхвърлен, поради което разноски на ищеца не се следват. В допълнение са изложени мотиви, че претендираните разноски по налагането на допуснатите обезпечителни мерки представляват разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, а не по реда на чл. 78 от ГПК със съдебното решение по същество на спора.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – взискател в изпълнителния процес, и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според чл. 426, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Такъв друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на цитираната разпоредба, представлява обезпечителната заповед на съда, с която е допуснато обезпечение на иск чрез налагане на запор на движими вещи или вземания на длъжника - арг. от чл. 400, ал. 1 от ГПК, според която норма налагането на обезпечителния запор се извършва от съдебния изпълнител.

В разпоредбата на чл. 402 от ГПК е предвидена възможност за отмяна на допуснатото от съда обезпечение по искане на заинтересованата страна.

Според чл. 402, ал. 3 от ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

В последния случай е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен.

Определението по чл. 402 ГПК е именно такъв акт, доколкото с него се отменя предходния акт (определение по чл. 389 или чл. 390 от ГПК), допускащ обезпечението, въз основа на който е издадена обезпечителната заповед, удостоверяваща правото на взискателя – предмет на изпълнителния процес.

Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител само констатира настъпилото вече прекратяване, поради което органът на принудително изпълнение няма възможност за преценка дали да продължи изпълнителния процес. Той е длъжен да се съобрази със законоустановените последици и да изпълни нормата на чл. 433, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 402, ал. 3 от ГПК, вменяваща му задължение за служебно вдигане на наложените обезпечителни мерки. По силата на цитираните правни норми съдебният изпълнител е длъжен да уведоми страните за настъпване на факта, обуславящ прекратяването, и да издаде постановление за формалното прекратяване на изпълнителния процес.

Именно такъв е и разглежданият случай - изпълнително дело № 2024...0401493 по описа на ЧСИ Л... С... с рег. № ... на КЧСИ е образувано въз основа на издадена в полза на взискателя „ЕР Б...-И...“ ЕООД обезпечителна заповед по т.д. № 349/2024 г. по описа на ВОС за налагане на запор на банкови сметки на длъжника „РИС“ ЕООД и въз основа на последващо съдебно определение, с което е отменено обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК, наложеният по изпълнителното дело обезпечителен запор е вдигнат и 4 изпълнителното дело е прекратено с обжалваното разпореждане от 27.02.2025 г., имащо характер на постановление по смисъла на чл. 434, ал. 1 във вр. чл.

433, ал. 3 от ГПК.

Съдебният изпълнител е бил длъжен да се съобрази с представения пред него влязъл в сила съдебен акт за отмяна на обезпечението и това е направил, зачитайки последиците му съгласно чл. 402, ал. 3 от ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. Обстоятелството, че към този момент не са били разрешени въпросите относно дължимостта на разноските на взискателя и тяхната събираемост, не се отразява на законосъобразността на прекратяването, настъпило ex lege.