Определение № 324 от 21.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пазарджик, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500026 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Обжалва се определение №3085/28.10.2025 г., постановено по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата молба на А. К. С., ЕГН ********** против „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, поради недопустимост на предявените установителни искове, с които се иска от съда да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит №Д3011529/25.08.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредит Инс“ АД, както и да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Кредит Инс“ АД сумите от 633,32 лева главница, 142,50 лева договорна лихва, 12,77 лева законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2355/2024 г. по описа на РС - Пазарджик и е прекратено в тази част производството по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС - Пазарджик.

Обжалва се и определение №3413/26.11.2025 г. по гр.д.

№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, постановено в производство по реда на чл.248 ГПК, с което ищеца е осъден да 1 заплати на ответника разноски в размер на 500 лв. за прекратеното производство.

В частната жалба жалбоподателят

– ищец в първоинстанционното производство А. К. С. чрез адв.А. поддържа, че обжалваните актове са неправилни и незаконосъобразни, като излага подробни съображения в тази насока и моли за тяхната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок са постъпили писмени отговори на двете жалби, в които се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частните жалби, доводите и съображенията, изложени в тях и като разгледа и прецени приложените доказателства по делото приема, че частните жалби са допустими – подадени са от надлежна страна и в законоустановеният едноседмичен срок, а по съществото си е основателни, при следните съображения обосноваващи този извод:

Пазарджишкият районен съд е сезиран с искова молба от А. К.

С., ЕГН ********** против „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит

№Д

3011529/25.08.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредит Инс“ АД; да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Кредит Инс“ АД сумите от 633,32 лева главница, 142,50 лева договорна лихва, 12,77 лева законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2355/2024 г. по описа на РС - Пазарджик; да се прогласи за нищожен договор за предоставяне на обезпечение от 25.08.2023 г., сключен между ищцата и ответника „Интер Финанс България“ ЕООД, поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че срещу заповедта не е подавано възражение от ищеца и същата е влязла в законна сила, но не се ползвала със сила на пресъдено нещо, тъй като заповедният съд 2 не се бил произнесъл по неравноправни клаузи в договора за потребителския кредит, поради което предявява настоящите искове.

Във връзка с допустимостта на исковите претенции цитира съдебна практика на СЕС и ВКС, съгласно която формираната с влязлата в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които се възразява по допустимостта на предявените искове, а по същество и по тяхната основателност.

С обжалваното в настоящето производство определение №3085/28.10.2025 г., съдът е приел, че исковете срещу ответника „Кредит инс“ АД са недопустими и е прекратил производството по делото в тази част. В срока по чл.414 ГПК длъжникът (ищец в настоящото производство) не е упражнил правото си на възражение, поради което първата инстанция е приела заповедта за изпълнение за стабилизирана и произвела сила на пресъдено нещо между страните по спора. Съдът е изложил мотиви, които обобщено се свеждат до това, че макар влязлата в сила заповед за изпълнение да няма характер на съдебно решение, тя съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на съдебно решение, например изпълнителна сила, както и непререшаемост на спора за субективно право, освен при наличието на нововъзникнали факти и обстоятелства, каквито в случая не били налице. Прието е, че заповедният съд е извършил преценка за това налице ли са неравноправни клаузи и като не е установил такива, е издал процесната заповед.

Настоящият съдебен състав счита първоинстанционния съд мотиви за неправилни. изложените от

Относно задължението на съда по чл.7, ал.3 ГПК, служебно да 3 следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, съобразявайки практиката на СЕС по Решение от 17.05.2022г. по дело С-600/19, Решение от 17.05.2022. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, в свои определения №3203/2.11.2025 г. по ч.т.д.№2089/2025 г. на ВКС, опрределение №1199 / 9.05.2024 г. по ч.т.д.№ 1304/2023 г. на ВКС и др., е прието, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените установителни искове.

Анализът на формираната практика на СЕС обуславя извода, че с оглед предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в качеството му на икономически по-слаба страна, която невинаги може да се ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на потребителя в производство по спор относно действителността на потребителски договор, включително когато произнасянето по действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора въпрос.

Принципът на ефективност би бил спазен и забраната за непререшаемост на спора не би могла да бъде преодоляна, ако е извършена проверка относно евентуална неравноправност на всички клаузи в договора с влязъл в сила акт в заповедното производство, респ. в предходно исково производство, при условие че: съдът е посочил в акта си клаузите, предмет на тази проверка; изложил е, макар и в обобщен вид, причините, поради които тези клаузи не са неравноправни; посочил е, че при неупражняване в определения срок на предвидените в националното право способи за оспорване на този акт (възражение/жалба) ще се преклудира възможността на 4 потребителя да се позовава на евентуалната неравноправност на клаузите.

В конкретната хипотеза, заповедният съд е издал заповед №1312/07.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2355/2024 г. по описа на РС – Пазарджик. В разпореждането за издаване на заповед за изпълнение /в случая, инкорпорирано в самата заповед/ не се съдържат никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана.

По изложените аргументи определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По частната жалба, касаеща определението за разноските:

Вземайки предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, втората частна жалба на ищеца срещу определение №3413/26.11.2025 г., с което в производство по чл.248 ГПК на ответника „Кредит инс“ АД са присъдени разноски, е основателна. Отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора пред съответната инстанция.

Обжалваното определение, с което производството е прекратено като недопустимо подлежи на отмяна, съответно с него не се слага край на спора, поради което направените в процедурата разноски следва да бъдат присъдени с приключващия делото съдебен акт, поради което искането за такива, на този етап, следва да се отхвърли.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3085/28.10.2025 г., постановено по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

5

ОТМЕНЯ определение №3413/26.11.2025 г., постановено по гр.д.№772/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на РС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6