Определение № 7299 от 10.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2719/2025
- Вид
- Определение № 7299
- Подписан
- 10.04.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Мария Валентинова Атанасова, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7299 гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100502719 по описа за 2025 година установи следното:
Производството е образувано по жалба на длъжника С. М. Т., депозирана срещу Постановление от 10.01.2025 г. по изпълнително дело № 507/2024 г. по описа на ДСИ при СРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за вдигане на запор, наложен върху лек автомобил „Субару”, модел „Джъсти”, син цвят, рег. № *******.
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е образувано за събиране на вземания за издръжка в полза на взискателя Р.С. Т.а. Твърди, че при образуване на изпълнителното дело са наложени запори върху два автомобила на длъжника, както и възбрана върху недвижим имот. Сочи, че стойността на запорираните и възбранени вещи надвишава многократно стойността на вземанията по изпълнителното дело. Твърди, че по изпълнителното дело е изготвена счетоводна експертиза, която е установила, че след разпределение на платените от длъжника суми, дългът по изпълнителното дело е бил в размер на 13 266 лева. Сочи, че застрахователната стойност на лек автомобил „Субару”, модел „Джъсти”, е само 3600 лева, докато застрахователната стойност на другия запориран лек автомобил е 18 378 лева и е достатъчна за гарантиране на вземанията на взискателя, дори без да се взима предвид възбраненият недвижим имот.
Твърди, че ДСИ, без да изложи мотиви, е отказал да вдигне запора само поради постъпилото възражение от страна на взискателя. Поддържа се, че наложените обезпечителни мерки трябва да са съразмерни на дължимата сума, като не трябва да ограничават правната сфера на длъжника извън пряката цел на обезпечението. Предвид изложеното се отправя искане съдът да отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител.
Взискателят – Р.С. Т.а, не е взел становище по депозираната жалба, въпреки че му е била изпратена, видно от л. 223 – л. 225 от приложеното 1 изпълнително дело.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ при Софийски районен съд поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че по делото е постъпила молба от длъжника за вдигане на запор върху лек автомобил „Субару”, модел „Джъсти”, която е била изпратена за отговор на взискателя, но такъв не е постъпил. Сочи, че е последвала нова молба от длъжника със същото съдържание, във връзка с което е изпратено напомнително писмо до взискателя. Поддържа, че взискателят изрично е възразил да се вдига запорът.
Твърди, че дългът е обезпечен и с наложена възбрана, но предмет на делото са ежемесечни издръжки, както и издръжка за минал период. Сочи, че общият дълг към 21.08.2024 г. (когато е изготвена счетоводна експертиза) е 14 466,03 лева, а взискателят ще навърши пълнолетие едва на 22.05.2027 г. Твърди, че по делото не е изследвано правото на собственост на длъжника върху недвижимия имот, който не е описван. Поддържа, че на длъжника е разяснено, че при пълно погасяване на дълга обезпечителните мерки ще бъдат вдигнати, независимо от противопоставянето на взискателя. Предвид посоченото моли да се отхвърли жалбата на длъжника.
Софийски градски съд, като взе предвид изявленията на страните и материалите по делото, прие следното:
При действието на отменения ГПК е била установена т.нар. „обща клауза” за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител пред съда. С действащия към днешна дата ГПК обаче този подход е изоставен и е предвидено, че подлежат на обжалване не всички действия на съдебния изпълнител, а само тези, които са изчерпателно изброени от законодателя в чл. 435 ГПК.
Нормата на чл. 435 ГПК е процесуална и следва да се тълкува стриктно, а не разширително. В този смисъл, ако жалбата е насочена срещу действие, различно от изрично и лимитативно изброените в чл. 435 ГПК, то същата ще бъде недопустима и не следва да се разглежда по същество от съда.
Видно е, че в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е предвидена възможност за длъжника да обжалва отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложени по изпълнителното дело обезпечителни мерки.
В чл. 442а ГПК действително е предвидено, че налаганите от съдебния изпълнител обезпечителни мерки следва да са съизмерни с размера на задължението, както и да отчитат процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Предвидено е и че по възражение на длъжника съдебният изпълнител може да вдигне обезпечителни мерки, ако констатира, че е налице несъразмерност, но не е предвидена възможност отказът на съдебния изпълнител да се обжалва по съдебен ред.
Жалбата срещу отказ на съдебния изпълнител да се вдигнат обезпечителни мерки при установена несъразмерност по смисъла на чл. 442а Г П К не може да се разглежда като жалба срещу отказ да се прекрати 2 принудителното изпълнение съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. В този смисъл е Определение № 2274/16.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1255/2024 г. на САС, в което е посочено, че „Процесуалната доктрина определя прекратяването като окончателно преустановяване развитието на изпълнителния процес. В тази връзка не може да бъде възприето становището, че отказа на органа по изпълнението да прекрати принудителното изпълнение, включва и отказа да изостави съответния изпълнителен способ. Ако бъде допусната възможността да бъде обжалван и отказа на съдебния изпълнител да изостави даден изпълнителен способ - в конкретния случай да вдигне съответната обезпечителна мярка /запор върху дружествен дял/ ще се стигне до разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, което е недопустимо”. Подобно разширително тълкуване според Определение № 2189/13.07.2018 г. по в.гр.д. № 3189/2018 г. на САС „е неприемливо, и в противоречие с целта и смисъла на посочените разпоредби на процесуалния закон”.
Изложеното по-горе е в съответствие с трайно застъпеното в съдебната практика. В Решение № 209/15.12.2020 г. по гр.д. № 2640/2020 г. на III Г.О. на ВКС е посочено от върховните съдии, че „Преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е за целесъобразност, а не за законосъобразност и не подлежи на обжалване. Ако длъжникът е бил увреден в резултат от явно несъразмерни действия от страна на съдебния изпълнител, той може да се защити посредством предявяване на иск за обезщетение по чл. 441, ал. 2 от ГПК”.
В Решение № 14/15.02.2021 г. по гр.д. № 3343/2020 г. на III Г.О. на ВКС също е изяснено от върховните съдии, че „преценката на съдебния изпълнител относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и приложените изпълнителни способи е такава за целесъобразност по конкретното изпълнително дело. Тя се извършва с оглед на всички установени по делото факти, включително и такива за налични публични вземания и изпълнителни производства против длъжника, по които взискатели са трети лица, както и дали същите са хирографарни или привилегировани кредитори. В тези случаи е възможно изпълнителните действия да имат за предмет длъжниково имущество, чиято стойност надвишава размера на вземането на взискателя, ако това би обезпечило възможността за удовлетворяването му, при отчитане на интересите на останалите кредитори. За длъжника, който счита, че е бил увреден от предприети от ЧСИ в нарушение на чл.442а ГПК процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия, остава възможността да се защити с иска по чл.441 ГПК”.
В гореизложения смисъл е и трайната практика на Апелативен съд – София, обективирана в Определение № 2274/16.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1255/2024 г. на САС, Определение № 970/11.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 851/2022 г. на САС, Определение № 1946/20.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1127/2022 г. на САС, Определение № 2382/25.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1806/2022 г. на САС, 3
Определение № 3022/19.09.2019 г. по в.гр.д. № 4176/2019 г. на САС, Определение № 1502/09.06.2021 г. по в.ч.гр.д. № 607/2021 г. на САС, Определение № 2189/13.07.2018 г. по в.гр.д. № 3189/2018 г. на САС.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав, намира, че подадената от длъжника С. М. Т., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2720/24.01.2025 г. на длъжника по изпълнително дело № 507/2024 г. по описа на ДСИ при СРС – С.
М. Т., депозирана срещу Постановление от 10.01.2025 г. на ДСИ при СРС, с което е оставено без уважение искането на длъжника за вдигане на запор, наложен върху лек автомобил „Субару”, модел „Джъсти”, син цвят, рег. № *******.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4