Решение № 559 от 03.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Благоевград, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103437 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Е. Ц., ЕГН **********, гр. Благоевград, ж.к. „А*, против „С*, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С*, р-н „М* бул. „Ц* представлявано от Н*** Предявени са обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен кредит № 805353/30.01.2023г., евентуално на клаузата на чл. 6.2 от Договора, поради противоречие със закона /на ЗЗП и ЗПК/, евентуално заобикаляне на закона /ЗПК/, евентуално накърняване на добрите нрави; както и осъдителен иск за заплащане на сумата от 5 лв. /частичен иск от 83, 49 лв./, представляваща платена без основание сума по нищожната договорна клауза за неустойка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между Б. Е. Ц. в качеството му на заемополучател и „Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем № 805353/30.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 200, 00 лв., с краен срок за погасяване 01.05.2023г. Излага се, че в чл. 6.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Сочи се, че съгласно чл. 6 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 83, 49 лв. Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 83, 49 лв., която е включена в погасителния план още от самото 1 начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 99, 00 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 297 лв. Счита се, че уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Твърди се, че то представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Излага се, че от представения погасителен план става ясно, че възнаградителната лихва в размер на 40, 05% за срока на договора се равнява на 13, 51 лв., а неустойката в размер на 83, 49 лв., с което реалният ГПР става близо 1065.78% Сочи се, че определянето в Договора на сумата в размер на 83, 49 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място се счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Излага се, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. На следващо място се счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал.

1 от ЗПК, съгласно която се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се сочи, че се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка се сочи, че обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен това се счита, че клаузата на чл. 6.2 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Независимо от горното се счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. При това намира договор за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на чл. 6.2 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 805353 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл.10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПК.

Предвид горното се иска от съда да постанови решение, с което да пригласи нищожността на договор за потребителски кредит № 805353, сключен между страните, в условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск - да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договор за потребителски кредит № 805353, сключен между страните и да осъди па основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. /частична претенции от общо 83, 49 лв./, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответното дружество „С* оспорва предявения иск като неоснователен. Излага се, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и за връщане на платени суми по него. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи се, че на 2 основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като настоящият случай е именно такъв. Твърди се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Излага се, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ се твърди, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Излага се, че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, се излага, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, се твърди, че става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Излага се, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора се твърди, че кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Излага се, че са неоснователни и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Сочи се, че такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. На следващо място се твърди, че оспорената неустойка е действителна, тъй като е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Излага се, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се сочи, че се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Излага се, че друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. не е налице неравноправност по ЗЗП, като се сочи, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Твърди се, че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая се сочи, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с 3 потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца се сочи, че е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Твърди се, че кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребите. На самостоятелно основание се излага, че между страните са налице общо 25 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода 2019 г. - 2024 г. Сочи се, че наличието на 25 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца по отношение на липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. Излага се, че в продължение на 5 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. По отношение на твърдението за неравноправност се сочи, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 25-те договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. Въпреки твърденията си за нищожност на процесния договор се сочи, че ищецът е сключил с ответното дружество 25 договора с уговорка за плащане на неустойка.