Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1773 от 21.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4419/2022
Вид
Определение № 1773
Подписан
21.06.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Дияна Ценева, Бонка Дечева, Ваня Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2801 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.2, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.36 ал.1-3 · Закон за общинската собственост
  • чл.36 ал.1-3 · Закон за общинската собственост
  • чл.36 ал.1-3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 10, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 16 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 52, ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20228002104419 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“ /ЗКПУ „Сокол.“, ЕИК 834024336 против решение № 150 от 30.05.2022 г. по гр.д.№ 114/2022 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено частично решение № 260044 от 28.04.2021 г., поправено с решение №260000/20.01.2022 г. по гр.д.

№15/2020 год. на Районен съд Балчик и вместо това е уважен против кооперацията-касатор иск, предявен от Н. С. Д., М. Н. В. и М. Н. Д. на основание чл.124 ал.1 ГПК, във вр. с чл.52 ал.2 ЗКИР за две реални части от поземлен имот с идентификатор ***: 1./реална част с площ от 40 кв. м., заключена между координатите на гранични точки №№ 6, 7 и 8 по комбинирана скица на вещото лице, приложена на л.183 от гр.д.№15/2020 год. на БРС, неразделна част от настоящото решение и на 2./реална част с площ от 77 кв.м., заключена между координатите на гранични точки № 4, 5, 8, 7 и 6 по комбинирана скица на вещото лице, приложена на л.184 от гр.д. №15/2020 г. на БРС /погрешно посочен л. 183 в диспозитива на решението/, неразделна част от настоящото решение, придобити от тях по наследяване и договор от 10.10.2001 г., сключен с нот. акт № 174, т.4//2001 г. на службата по вписване при РС-Балчик, като част от купените от наследодателят на ищците парцели*** и ***от кв. ***по плана на „Стопански двор“, [населено място]. Със същото решение ЗКПУ „Сокол“ е осъдена да плати на ищците деловодни разноски в размер на 800 лв. В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, защото е постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 1

ЗСПЗЗ относно това настъпва ли конститутивния ефект на решение на ПК, ако то не е подписано от членовете на състава и към него няма скица, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите за нищожност на решението на ПК, защото е представено само като принтирано копие от електронен регистър, за това, че ищците не се легитимират като собственици, защото и праводателят им не е бил собственик.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото в противоречие със съдебната практика е разрешен въпроса за значението на скицата към решението на ПК, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи реални граници, защото съдът не е обсъдил възраженията на касатора-ответник по иска за нищожност на решението на ПК, че имота на ответника е застроен, поради което не подлежи на реституция, че няма грешка, защото парцелите са образувани от един имот.

Цитирани са решения, на които обжалваното решение противоречало. Направено е искане за допускане до касация и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди явна необоснованост на извода, че ищците се легитимират като собственици на парцели *** и ***, респективно на процесните реални части от по 40 кв.м. и 77 кв.м. и че са неправилно заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ***.

Ответниците по касация Н. С. Д., М. Н. В. и М. Н. Д. оспорват касационната жалба и допускането до касация защото петитума в исковата молба е за установяване право на собственост върху спорните идеални части към настоящия момент, решението на ПК е електронен документ, снет от регистър с база данни от ОСЗ и е официален документ, без значение е дали сградите в стопанския двор са били законно построени, защото извън необходимо прележащата земя към тях, останалият терен се реституира на правоимащите.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищците са наследници на Н. В. Д., починал на 17.10.2018 г. Той е купил от П. Г. Г. с н.а.

№ 174,т.4 от 10.10.2001 г. на СлВп. При РС-Балчик два имота: дворно място от 4120 кв.м., съставляващ парцел ***от кв. ***и дворно место от 4190 кв.м., съставляващо парцел *** от кв. ***по плана на „Стопански двор“ [населено място]. Видно от доказателствената част на нотариалния акт, праводателят се е легитимирал с решение 2027/09.11.2000 г. на Поземлената комисия и скици на имотите. Нотариалното дело е унищожено поради изтичане на пет годишния срок за съхранението му. По делото е изискана и представена от ОС „Земеделие“ разпечатка от това решение от статичен електронен регистър, официално заверено и копия от документи от преписката по възстановяване на собствеността. В ОСЗ се съхраняват решенията само в електронен вариант, а от наличните документи, ОСЗ не е могла да отговори на въпроса дали е приключила процедурата по възстановяване на 2 собствеността. По т.ІІ.1 от решението е видно, че е възстановен имот с площ 4,120 дка, съставляващ парцел ***по плана от 1951 г., а по р.ІІ, *** – имот с площ 4,190 дка, съставляващ парцел *** по кадастралния план, изработен 1996 г. И за двата имота са описани границите по регулационния план. На л. 16 от делото е представена скица на парцел *** и парцел ***от стопанския двор, която е послужила пред поземлената комисия, върху която са очертани възстановените имоти.

Ответната кооперация е купила от държавата, чрез представител на Министъра на земеделието с договор от 26.09.1996 г., сключен на основание чл. 52, ал.8 ППЗСПЗЗ земя с площ от 18.714 дка, съставляваща парцел ***, кв.***по плана на [населено място], върху които има изградени трайни активи на бившето ТКЗС – сгради-зърноплощадка и кантар.

Земята е купена като неолходимо прилежаща към тези сгради. Със заповед от 16.12.2014 г. на Кмета на Община гр. Балчик, е наредил на основание чл. 36 от ЗС и чл.36 ал.1-3 ЗОбС да се прекрати съсобствеността с ответната кооперация по отношение на поземлен имот с идентификатор ***по КК, съставляващ УПИ ***от кв. ***, целият с площ от 20 491 кв. м., като кооперацията изкупи частта на Общината, равняваща се на 1 777 кв. м. Сключен е договор за изкупуване на тази площ, вписан на 19.12.2014 г. и въз основа на него целия ПИ с идентификатор ***год. с площ от 20 493 кв. е записан на Земеделска кооперация за производствени услуги „Сокол“.

От СТЕ е установено, че 1951 г. е одобрен кадастравлен и регулационен план на [населено място] и парцели *** и ***от кв. ***са отредени за „сторански двор“, но няма данни за собственост по разписен лист. На 05.08.1996 г. е одобрено изменение на този план. Двата имота, описани в решението на ПК са включени в парцел *** от кв. ***без данни за собственост. На 11.10.1999 г., във вр. с възстановяване на земеделски земи в регулацията е одобрено изменение на регулационния план, като от парцел ***-общ са обособени три нови парцела – ***, с площ 5135 кв.м., ***с площ 2000 кв.м. и ***с площ 4215 кв.м. Никой от тях не съответства на възстановената собственост с цитираното решение. На 25.09.2014 г. е изменен плана, като са обединени квартали ***, ***и ***и са включени в кв. ***, като купените два имота от наследодателят на ищците попадат в парцел*** от кв. ***.

Кадастралната карта е одобрена на 11.12.2003 г. и парцели *** и ***по нот. акт от 2001 г. са заснети в очертанията на ПИ с идентификатор ***. През 2006 г. е изменена КК, като от този имот ***и имоти ***, ***са обособени нови имоти. По отношение на държавата и общината за частите от парцели *** и ***попадащи в имот ***и други имоти, производството по първоначално предявения иск е прекратено. Висящо е само по отношение на частите от двата парцела по решението на ПК, купени от наследодателя на ищците ***и ***, попадащи в очертанията на ***, собственост на ответната кооперация.

Вещото лице е установило, че парцел *** от кв. ***се застъпва с имот ***с 40 кв.м., заключени между т. 6,7,8 в скицата на л. 183 от делото на РС. За тази реална площ е уважен иска. Парцел ***по решението на ПК, предмет на нот. акт от 2000 г. съвпада със 77 кв.м., заключени между т. 4,5,8,7,6. От заключението на вещото лице, а и от свидетелските показания се установява, че имотите на страните не са оградени по имотните граници, а има ограда на друго место /при силозите/.

3

Въззивният съд е приел, че решението на РС, в частта, с която е уважен иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР към миналия момент на изменението на кадастралната карта със заповед от 28.09.2011 г. и в която е уважен непредявен иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на реални части от имотите подлежи на обезсилване, защото с този иск се установява правото на собственост към актуалния настоящ момент на предявяване на иска като се съобразяват всички юридически факти имащи значение за правото на собственост до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. Прието е и че не се твърди и претендира и предаване на владението от ответника и не е предявен осъдителен иск. Поради това в тези части е обезсилено решението на РС и е прекратено производството по делото. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязла в сила.

За да уважи иска против касатора за двете реални части от по 40 кв.м. и 77 кв.м., съдът е приел, че границите на имотите се определят от юридическият акт за придобиване правото на собственост, какъвто при възстановяване по ЗСПЗЗ е решението на ПК, с което се индивидуализира обекта на реституция и то има конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта.

Посочил е, че на осн. чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ, на реституция подлежат земите в стопанските дворове на ТКЗС, които не са застроени и не съставляват необходимо прилежащи площи към сгради, възстановяването им се извършва в стари реални граници, но площта не е индивидуализиращ белег. Съдът е посочил, че е ноторно, че в ОСЗ не се съхраняват на книжен носител оригиналите на решенията на ПК и ОСЗ, а постановените решения са част от цифрова база данни на електронен носител. Тъй като ищците са правоприемници на купувач от реституиран собственик и на тях не може да се вмени в ущърб това, че не се съхраняват на книжен носител решенията на органа по реституция. Съдът се е позовал на нормата на ч. 165, ал.1 ГПК за да приеме, че щом може със свидетелски показания да се установява съдържанието на документ, който е унищожен не по вина на страната, на още по-голямо основание това може да стане с официален писмен документ, а официално заверен препис от документ има силата на официален документ, съгл. чл. 179, ал.2 ГПК, респективно надлежно извлечение от задължително водените регистри има доказателствена сила. За този извод, съдът се е позовал на практика на ВКС - решение № 85/14.07.2011 год. по гр. д.№ 635/2010 год. на ВКС, II г. о. определение № 521/22.10.2018 год. по гр.д.№ 1995/2018 год. на ВКС,ІІ г.о. Съдът е приел, че решение на бившата ПК, разпечатано от цифровата база данни на ОСЗ е годен електронен документ и също е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, когато е възпроизведен на хартиен носител, изхождащ от оторизиран държавен орган, изготвен в рамките на правомощията му, подписан и подпечатан от служител на службата. Такъв документ сочи на съществуване на решение по преписката с възпроизведеното съдържание и според него - на реституиране на земеделски имот в полза на определен правоимащ. Съдът е посочил, че по презумпция държавният орган с оглед законоустановените му функции добросъвестно е изпълнил задълженията си по въвеждане в регистъра на вярна информация относно подадените заявления за реституция и постановените по тях решения и поради това те са годен документ за възстановено право на собственост върху земеделски имоти, независимо че не 4 носят подписи на членовете на колективния административен орган.