Решение № 440 от 05.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пазарджик, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220103690 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Б. З. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез адв.К. И. против М. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ******г., който е първи и за двамата. Твърди, че от брака си имат родени три деца - Я. М. А., роден на ******г., Е. М. А., роден на ******г. и Я.

М. А., роден на ******г. Твърди, че преди да сключат гражданския брак също живели заедно около година. Заминали за Германия, където се установили в гр.Кьолн. Там наели квартира, като живеели заедно с неговата майка и баща.

Ответникът започнал работа малко след като се установили в Германия, а ищцата си стояла вкъщи и си гледала домакинската работа. През 2018г. ищцата забременяла, но тъй като нямала осигуровки в Германия се прибрала в България, където родила първото им дете Я.. След раждането му направили паспорт на детето и заминали всички за Германия. Животът им продължавал да се развива нормално между тях - тя се грижела за сина им, а ответникът ходел на работа. През 2022г. се родило второто им дете Е.. Ищцата отново се прибрала в България, където го родила, след което пак заминали всички за 1

Германия. След като се прибрали в Германия ищцата установила, че ответникът бил започнал да си пише с чужда жена. Разговаряла няколко пъти с ответника по този повод, като след тези разговори отношенията между тях се оправили. През 2023г. ищцата забременяла отново. Била бременна с близнаци, но успяла да задържи само едно дете и то благодарение на това, че се прибрала в България и била под непрекъснатото наблюдение на доктор.

След като се родило и трето им дете, ищцата решила да остане в България.

Преди да се прибере, заради бременността й с третото дете, малкото им дете Е. го оставила в Германия при нейната майка, за да го гледа, а тя се прибрала с Я..

Ищцата твърди, че поради факта, че тя се прибрала в България, заради третата й бременност, а мъжът й останал в Германия, те се отчуждили, като вече 9 месеца са разделени, като разбрала, вече ответникът си е намерил и живее с друга жена. През месец март майката на ответника се прибрала от Германия и довела при нея детето Е., като я накарала насила да направи пълномощно на детето Я., за да може да го отведе с нея в Германия и тъй като тя била принудена, направила това пълномощно. През юли 2023г. се родило и трето им дете. Ответникът въобще не дошъл да види новороденото си дете.

От февруари 2023г., откакто ищцата е в България, ответникът не се интересувал от тях, не се обаждал, не поддържал връзка с тях, не изпращал пари за издръжка на децата, които са при нея. Тя била поела грижата за отглеждането и възпитанието на децата и тяхното финансово подсигуряване.

Сочи, че голямото им дете към момента не е при нея, поради гореизложените факти, но твърди, че то е в такава възраст, в която има нужда от майка и майчина подкрепа. Ищцата заявява, че е решила, след развода, да се установи в Германия, в гр.Берлин, където има роднини. Счита, че тази нейна стъпка ще бъде добре за децата й, тъй като там ще имат възможност да получат подобри условия за тяхното правилно развитие и формирането им като личности, а от друга страна ще бъде добре и за нея, тъй като възможността да си намери работа е много по-голяма отколкото в България.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им изцяло по вина на ответника. Заявява, че произнасяне по семейното жилище не се дължи, тъй като нямат такова. Моли след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилното име, а именно Д.. Моли да не се присъжда издръжка между нея и ответника. Моли съда да определи 2 местоживеенето на децата да е при нея, по местоживеенето й. Моли съда да присъди родителските права да бъдат упражнявани от нея, като тяхна майка и законна представителка. Моли да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка за Я. М. А., роден на ******г. - 230 лв. месечно, за Е. М. А., роден на ******г. - 250 лв. месечно и Я. М. А., роден на ******г. - 270 лв. месечно, чрез нея като тяхна майка и законна представителка от момента на подаването на исковата молба до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Моли съда да постанови режим на лични отношения на бащата с децата - всяка трета събота от месеца от 10-18 часа, както и 20 дни през годината, през който тя не е в платен годишен отпуск. Моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника и да разреши ищцата да може да извежда децата си извън пределите на България, а именно в Германия, както и да може да подава документи за паспорт и да получи същите за всяко едно от децата им, без негово съгласие.

Представя писмени доказателства. Прави искане за разпит на свидетели.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Предявените искове се поддържат, в проведеното по делото съдебно заседание, от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните - ищцата и ответникът са съпрузи и че са сключили граждански брак на ******г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак №0306 от ******г. от Община-Пазарджик.

Съпрузите имат родени три деца - Я. М. А., роден на ******г., с ЕГН **********, Е. М. А., роден на ******г., с ЕГН ********** и Я. М. А., роден на ******г., с ЕГН **********.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че 3 ищцата и ответникът са разделени и не живеят заедно от осем-девет месеца.

Съпрузите живеели в чужбина, но ищцата си дошла в България, за да роди третото им дете, тъй като там нямала осигуровки. Ответникът останал в Германия да работи и повече не ги потърсил. Не пращал пари, не купувал нищо. Сега ответникът имал нова жена, с която живеел и която била бременна. Ищцата основно гледала децата, като в грижите за тях й помагали нейните близки - родителите й и баба й по майчина линия. В момента найголямото дете било при баща си в Германия. Ответникът го бил взел скоро.

Другите две деца са при майката. След развода ищцата имала намерение да отиде в Германия, заедно с майка си и баща си, но засега само детето Я. имало паспорт.

При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че между страните по делото - ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена.

Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, т ъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и въз основа на заявеното искане от ищцата, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че в случая вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Той е този, 4 който е неглижирал съпругата си и семейството си - не ги е потърсил след раждането на третото им дете, не ги е взел обратно при себе си в Германия, не е изпращал пари за издръжката им. Вместо това е установил нова връзка с друга жена, от която очаква дете.

В настоящето производство не се изложиха твърдения от страна на ответника, а и не се събраха доказателства за брачни провинения на съпругата - ищцата.

В брачния процес, съдът следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и ненавършилите пълнолетие деца, както и за местоживеенето и за издръжката на децата. При преценката на това, на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства и то най-вече съобразно интереса на децата. С оглед събраните по делото доказателства относно ниската възраст на децата /особено на децата Я. и Е./ и това, че ищцата е добра и грижовна майка, която има пълната подкрепа на своите родители и близки при отглеждането и възпитанието на децата, както и обстоятелството, че ответникът не е заявил такива претенции, съдът намира, че в конкретния случай упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката – ищцата Б. З. А., в каквато насока е и искането й в исковата молба.

Следва да се определи режим на лични контакти на бащата с децата.

Съдът счита за подходящ такъв предложения от майката в исковата молба, а именно бащата да вижда и взема при себе си децата всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, както и 20 дни през годината, които не съвпадат с годишния отпуск на майката. В хода на производството по делото, бащата - ответникът не поиска по-разширен режим на лични отношения с децата.

Местоживеенето на децата ще следва да е по адреса на местоживеене на тяхната майка и законен представител, който към момента е в гр.Пазарджик, ул.“******.

Бащата - ответникът следва да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка. Предвид данните по делото относно възрастта на децата, техните нужди и потребности, както и това, че бащата - ответникът е в работоспособна възраст, в добро здравословно състояние /други твърдения и 5 данни няма по делото/, полага труд и реализира доходи в Германия - държава с по-висок жизнен стандарт от България, съдът намира, че за месечната издръжка на децата бащата следва да заплаща сумите, както следва: за детето Я. сумата в размер на 233,25 лв. /колкото е размерът на минималната издръжка за страната към момента, с оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК и предвид размера на минималната работна заплата, който е 933 лева/ месечно, за детето Е. сумата в размер на 250 лв. месечно и за детето Я. сумата в размер на 270 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.10.2023г. и до настъпване на обстоятелства за изменянето или прекратяването на същите, каквото е и искането на ищцата.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.

В исковата молба ищцата е заявила, че съпрузите нямат семейно жилище в страната, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Ищцата е заявила желание, след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - Д., което й искане следва да бъде уважено.

По делото няма заявени претенции от съпрузите за издръжка помежду им след развода.

По иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК: