Решение № 2667 от 08.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2667 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100112996 по описа за 2021 година

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът – Н. Я. Р. твърди, че с постановление от 24.06.2003г. е привлечен като обвиняем по сл.д 568/02 по описа на ССлС за извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като със същото му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, както и принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“. На 05.05.2004г. с второ постановление е привлечен за обвиняем за извършване на престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за общо 55 деяния, като със същото е потвърдена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. На 02.04.2008 за трети път ищецът е привлечен като обвиняем от специализирано икономическо отделение при ССлС по следствено дело № СП-34/2003г. за извършване на престъпления по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК С оглед на неяснотата относно образуваните производства ищецът твърди, че е подал иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, въз основа на която е образувано гр. дело №1785/2020г. по описа на СГС, което към настоящия момент не е приключило в слязъл в сила съдебен акт. В хода на същия процес Прокуратура на Република България е представила постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.10.2015г. спрямо ищецът, с което се отменя и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „парична гаранция“. В същото постановление 1 наблюдаващият прокурор е заключил, че липсват данни ищецът - обвиняем да е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че е получил постановлението на 14.05.2021г. Ищецът твърди, че вследствие действията на прокуратурата са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в: постоянен стрес, непрекъснато напрежение и несигурност с оглед воденото срещу него производство; притеснение и безпокойство, травмиращо въздействие, уронване честта и доброто име сред обществото, което е довело до влошаване на здравословното му състояние; влошени отношения със семейството му, приятели и колеги; повлияло е на социалния му живот отчуждение и изолация от роднини и приятели, на възможността за професионално развитие. Твърди, че започнал да употребява медикаменти, които да понижат стреса от случващото се, които са предписани лично от майка му - дългогодишен лекар. Посочва, че в продължение на 17 години е търпял наложената му административна мярка - „забрана за напускане на пределите не Република България”, с което е нарушено правото му на свободно предвижване. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати следната сума 100 000 лв. - представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на прокуратурата, заедно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените разноски, за което е представен списък съгласно чл.

80 от ГПК /стр. 103 от делото/.

Ответникът

Прокуратурата на

Република

България в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Твърди, че с оглед на мотивите към постановлението за прекратяване, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението само относно субективната страна на деянието, не и относно авторството. Твърди, че същото не е влязло в законна сила, поради невръчването му на всички пострадали лица. Поддържа, че не е налице забава в разглеждането и решаването на делото в разумен срок.

Посочва, че от справката за съдимост на ищеца се установява, че в периода на наказателното производство същият е бил съден и осъден за извършено на 29.11.2015г. престъпление по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК - нарушаване на режима за влизане и излизане от страната. Посочва, че това деяние е извършено от ищеца след като му е наложена административна мярка - забрана за напускане на пределите на Република България. Счита, че този факт оборва тезата на ищеца, че същият се е страхувал от осъждане, тъй като докато е бил привлечен като обвиняем в наказателното производство, той е извършил друго престъпление, за което е осъден. Оспорва размера на исковата претенция като твърди, че същият е силно завишен и не е в съответствие с критериите за справедливост, трайната съдебна практика и с икономическия стандарт в страната. Твърди, че при евентуално уважаване на иска, съдът не следва включва като критерий нарушено право на разглеждане 2 и решаване на делото в разумен срок, тъй като ищецът е предявил иск с правно основание чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, въз основа на което е образувано гр.д. №1785/2020г., в което производство има постановено съдебно решение, което все още не е влязло в сила и е обжалвано пред въззивна инстанция и от двете страни. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски като счита същите за недоказани с оглед липсата на списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение - ако то надхвърля минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- спрямо ищеца е образувано описаното в исковата молба наказателно производство, което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.10.2015г.,

- по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 10 000 лв., отменена с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.10.2015г., както и принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ и

- между същите страни е образувано гр.д №1785/2020г. по описа на СГС с правно основание чл.2б от ЗОДОВ относно същото наказателно производство, което не е приключило към настоящия момент.

По делото е изискано и прието сл. д. №568/2002г. по описа на СГП – СО /ССлС/, пр. пр. №СП 22/2007г., явен №СП 19628/2010г. по описа на СРП.

От приложените по него материали се установява следното:

- на 25.06.2003г. е издадено постановление за привличане и вземане на мярка за неотклонение от следовател при ССлС – София по отношение на ищеца за престъпление по чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и е определена мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв., вносима в десетдневен срок., - на 30.06.2003г. – л. 79, том 6 е приложено платежно нареждане за внесена парична гаранция за ищеца,

- на 25.06.2003г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на 3 обвиняем,

- на 05.05.2004г. е изготвено постановление за привличане на ищеца в качеството на обвиняем по чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК относно извършване на 55 деяния в периода ноември 2001г. – април 2003г. с размер на имотна вреда 652 242 лв., потвърдена е взетата мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв.,

- на 05.05.2004г. е извършен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем,

- на 22.07.2004г. са предявени на ищеца материалите от предварителното разследване,

- на 11.07.2005г. са предявени на ищеца материалите от предварителното разследване,

- на 12.10.2005г. е внесен обвинителен акт от СРП срещу ищеца и още три лица, въз основа на което е образувано нохд №11 436/2005г. по описа на СРС. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК относно 55 деяния, извършени в периода ноември 2001г. – април 2003г. с имотна вреда в размер на 652 242 лв. В обвинителния акт като свидетели са посочени 73 лица. В обвинителния акт е посочено, че по отношение на всеки обвиняем е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв., която е внесена.

- с разпореждане от 20.03.2006г. съдът на основание чл. 246, вр. с чл.

241, ал. 2, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство по нохд №11 436/2005г. по описа на СРС, НК, 8 състав и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения,

- на 19.04.2006г. е издадено постановление за частично прекратяване на наказателното производство от прокурор при СРС относно ищеца „досежно формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК на обвиняемите И. и Д.“, като по отношение на ищеца е и потвърдена наложената мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв., - на 02.04.2008г. с постановление, съставено от следовател при Столична следствена служба, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления, в качеството му на длъжностно лице – на което е възложено да изпълнява със заплата, постоянно работа, свързана с пазене или 4 управление на чуждо имущество в друго юридическо лице /работещ на длъжност „ръководител търговски отдел“ във „Фърст София Комодис“ ЕООД/ относно общо 55 деяния, извършени в периода 2002г. – 2003г. по чл.

211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

- на 29.04.2008г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, - на 29.04.2008г. са предявени материалите от разследването на ищеца, - на 19.05.2008г. са предявени материалите от разследването на ищеца, - на л. 183, от том 18 от делото се съдържа свидетелство за съдимост на ищеца, от която се установява, че това лице е осъждано /нохд №724/2005г. споразумение от 16.12.2005г. на РС – Сливница, в сила от 16.12.2005г. за деяние извършено на 29.11.2005г. по чл. 279, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и е наложено наказание – пробация и сто лева глоба и на основание чл. 316, пр. 2, вр. с чл. 308, ал. 2, пр.

1 вр. с ал. 1, пр. 2 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК като е наложено наказание – пробация и на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК е определено едно общо наказание – глоба сто лева.,

- на 26.05.2008г. е изготвено заключително постановление с мнение за внасяне в съд на обвинението срещу ищеца и още едно лице, по делото са посочени общо 108 свидетели, като по отношение на ищеца е наложена мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв., която е внесена, - на 30.06.2008г. е изготвен обвинителен акт срещу ищеца и още едно лице от СРП за общо 55 деяния, извършени в качеството му на длъжностно лице за престъпление по чл. 211, предл. 1, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и 4, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК с общ размер на имотна вреда – 652 242 лв. В него е посочено, че по отношение на всички обвиняеми е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 10 000 лв., която е внесена.,

- на 30.06.2008г. е внесен този обвинителен акт в СРС, където е образувано нохд №СЛ П – 57/2008г.,

- на 31.07.2008г. е постановено разпореждане по нохд №СЛ П – 57/2008г. по описа на СРС, НК, 110 състав, с което на основание чл. 249 вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по това дело и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането нарушения.