Протоколно определение № 115 от 24.02.2026, Районен съд - Асеновград

ПРОТОКОЛ

№ 115 гр. Асеновград, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова и прокурора Д. З. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от общ характер № 20265310200104 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОТКРИ СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Производството е по реда на Глава ХХІХ от НПК.

Д. А..

За Районна прокуратура – Пловдив, ТО-Асеновград, се явява прокурор Обвиняемият Д. Б. Р., уведомен, се явява лично, ведно със защитника си адвокат М. П. от АК гр. Пловдив, упълномощена с писмено пълномощно, приложено по досъдебното производство.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на Глава ХХІХ от НПК.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

1

Д. Б. Р., роден на *** българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ като *** с адрес: *** с ЕГН:

**********.

На страните се разясниха правата по чл.274 ал.1 от НПК, а именно правото на отводи и възражения.

Отводи и възражения не постъпиха.

Съдът разясни на обвиняемия правата по чл. 55 от НПК.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разясниха ми се правата по НПК.

На страните се разясниха правата по чл.275 ал.1 от НПК, а именно, правото на нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, с обвиняемия и неговия защитник сме постигнали споразумение за решаване на делото в досъдебната фаза на процеса, което е депозирано и което на основание чл.382 ал.7 от НПК моля да бъде одобрено, тъй като не противоречи на закона и на морала.

АДВ.П.: Уважаеми господин председател, моля да одобрите представеното споразумение за решаване на делото, което аз и моят подзащитен сме постигнали с представителя на държавното обвинение, тъй като същото е законосъобразно и не противоречи на закона и на морала.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля, да одобрите представеното споразумение за решаване на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА се постъпилото предложение за одобряване на споразумение за решаване на делото чрез прочитането му от прокурора.

Прочете се същото.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Б. Р. - със снета по делото самоличност : Разбирам обвинението, което ми е повдигнато. Признавам се за виновен. Наясно съм с правните последиците от представеното пред съда споразумение и съм напълно съгласен с тях. Заявявам, че съм го подписал доброволно.

Декларирам, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото по общия ред.

Моля, споразумението да бъде одобрено.

ПРОКУРОРЪТ: Моля, да одобрите споразумението. Считаме, че няма абсолютно никаква връзка между настоящото досъдебно производство и това, което е било прекратено, защото са водени две съвсем самостоятелни досъдебни производства за различни състави. И за двете престъпления е събиран самостоятелен доказателствен материал и двете са доказани самостоятелно.

АДВ.П.: Моля, споразумението да бъде одобрено.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Също.

2

Съдът, след съвещание, след преглед и анализ на представеното от страните споразумение за решаване на делото, постигнато в досъдебната фаза на процеса, намира че същото противоречи на изискванията на закона, поконкретно на нормите, касаещи определяне и оразмеряване на наказанията и като такова, по аргумент за противното от нормата на чл. 382 ал. 7 от НПК, не следва да бъде одобрено, като съображенията за това са следните:

На първо място, настоящото споразумение, видно от неговите параметри, е за престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ от НК, касаещо причинена средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС и нарушаване на правилата за движение, като деянието е извършено в пияно състояние. След преглед на всички материали по делото, както тези находящи се в приложеното към споразумението материали по досъдебното производство, така и тези по НОХД № 665/2023 г. по описа на РСАсеновграду приключило с краен съдебен, както и производство по делото, което се е развило пред ВКС по реда на глава Тридесет и трета от НПК става ясно, че при същите фактически обстоятелства и при същата фактическа обстановка, обвиняемият Д. Б. Р. е извършил престъпление чл.343б ал. 1 от НК, за което е протекло отделно наказателно производство, и по което в крайна сметка е постановен съдебен акт, като са му наложени изискуемите в тази норма наказания, а именно лишаване от свобода, глоба, лишаване от правоуправление, както и конфискация на автомобила. В крайна сметка обаче, в резултат на направено искане за възобновяване, същото е било възобновено.

След което, досъдебното производство, по което е било постановено това осъждане, а именно ДП № 527/2023 г., е върнато за ново разглеждане на фаза действия на прокурора след приключване на разследването, като наказателното производство по отношение на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК е прекратено от съответния прокурор. Като аргумент за прекратяването е послужило това, че прокурорът е приел, че престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, за което вече е бил осъден обвиняемият и след това е било отменено определението на съда, с което е било одобрено споразумението, се поглъща от престъплението по чл. 343 ал. 3 б. „А“ от НК, което е предмет на настоящото производство и поради което е прекратил наказателното производство.

Съдът намира, че тази юридическа постановка и концепция обаче е неправилна и в крайна сметка се е стигнало до незаконосъобразно прекратяване на наказателното производството, което води като резултат до пълно игнориране на наказателната отговорност, която е следвало да понесе обвиняемият Р. за умишленото престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, касаещо управлението на МПС със съставомерна концентрация на алкохол в кръвта от 2,10 промила. Въпреки, че съдът не е сезиран с обвинение по това производство, с оглед контекста на обвинението, за което следва да се произнесе по постигнато споразумение между страните, следва да се обсъди този въпрос, тъй като това наказателно производство е било възобновено и след това прекратено и именно във връзка с престъплението, което е предмет на настоящото споразумение и е в имплицитна фактологическа връзка с него.

Съображенията за горния извод на съда са следните:

На първо място, доминиращо виждане в актуалната съдебна практика е, че престъплението по чл. 343 ал. 3 предл.1 б. „А“ от НК и това по чл. 343б 3 ал.1 от НК могат да съществуват само в съотношение на реална съвкупност, но не и в съотношение на поглъщане. В тази връзка е актуалната съдебна практика, като последните съдебни решения, включително и на Върховния касационен съд са именно в тази насока, като този въпрос дори не е дискусионен към настоящия момент в съдебната практика. Това е така и от гледна точка на правната теория, според която реална съвкупност на престъпления имаме, когато с две отделни изпълнителни деяния се реализират съставите на две различни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. От тази гледна точка, действително съставът на престъплението по чл. 343 ал. 3 предл.1 б. „А“ от НК и този по чл. 343б ал. 1 от НК са два съвсем различни състава на две отделни престъпления, като различията между тях са базови. С двете престъпления се засягат различен кръг обществени отношения и те имат различни обекти на защита. Макар и двете да са транспортни престъпления, чл. 343б ал.1 от НК защитава безопасността на движението, докато престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „А“ от НК засяга обществените отношения, свързани с живота и здравето на хората.

Тоест двете престъпления са с различни непосредствени обекти на засягане.

Различни са и съставите на двете престъпления, както и формата на вината. Престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК е формално престъпление на просто извършване. То се реализира с факта на самото управление на МПС след употреба на алкохол с определена съставомерна концентрация и същото е довършено от момента, в който започне управлението на моторното превозно средство. От друга страна, престъплението по чл. 343 ал. 3 б. „а“ от НК е резултатно увреждащо престъпление, което е довършено след настъпване на съставомерния резултат. Изпълнителите деяния на двете престъпления са съвсем различни. Същественото в случая е, че е различна формата на вината, като това по чл. 343б ал. 1 от НК е умишлено, а престъплението, което е предмет на настоящото споразумение е типично деяния, извършено по непредпазливост. Постулат в съдебната практика е, че не може да съществува поглъщане на умишлено престъпление от такова, извършено по непредпазливост, тъй като двете престъпления имат различна фаза на довършеност, като първото вече е било довършено още с факта на управлението на моторното превозно средство след употреба на алкохол, а другото е довършено в по-късен момент, когато е настъпил съответния съставомерен резултат. Недопустимо е от материално-правна гледна точка да се погълне довършено умишлено престъпление от непредпазливо престъпление, което не е било извършено към момента на извършване на умишленото престъпление. Поради тези съображения признакът „пияно състояние“ в чл. 343 ал.3 от НК, който е налице над 0,5 промила служи за квалифициращо обстоятелство на това престъпление, но не поглъща самостоятелния състав на чл. 343б ал.1 от НК, където минималната съставомерна концентрация е над 1,2 промила.

Като вече се каза, тъй като двете престъпления се намират в съотношение на реална съвкупност, съгласно трайно установена съдебна практика, правилното прилагане на закона изисква кумулативно преследване и по двата текста, като наказателното преследване следва да се извършва за всяко от тях, както и респективно следва да се наложат наказания за всяко от тях, тъй като се касае за различни по вид престъпления. Респективно следва да 4 се приложи и кумулативно наказване по правилата на чл. 23 – 25 от НК. В случая, като се е стигнало до прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, на практика прокурорът е игнорирал напълно наказателно-правните последици на това престъпление и поконкретно наказателната отговорност по отношение на това престъпление.

Освен това, с отмяна на определението на съда и с постановяване на прекратително постановление са премахнати правните последици по отношение на това престъпление, за които обаче в крайна сметка има данни, че то е извършено от гледна точка на правната теория, както и от доказателствата. Тъй като постановлението за прекратяване е влязло в сила поради липса на пострадало лице, което да активира съдебния контрол по чл.

243 ал.5 от НПК, а с оглед на изложените съображения настоящият съд констатира, че са налице две отделни престъпления, за които следва да се носи отделна наказателна отговорност, единственият път, по който може да бъде сторено това е по реда на инстанционния вътрешно ведомствен контрол по реда на чл. 243 ал. 10 от НПК. Според посочената разпоредба прокурор от погорестояща прокуратура може да отмени служебно в случай, че намери, че са налице предпоставки за това, определението за прекратяване на наказателното производство, което може да бъде сторено в едногодишен срок от прекратяването, тъй като не се касае за тежко престъпление.

Както вече се каза с прекратяването, освен че се избягва наказателната отговорност на обвиняемия Д. Р. за извършено умишлено престъпление по чл.

343б ал.1 от НК са игнорирани и правните последици от съдебното решение, което би довело до възможност за ангажиране отговорността на държавата за наложеното наказание за това престъпление, което вече е изтърпяно, а именно лишаване от права и глоба, така и от необходимост от връщане на отнетите в полза на държавата веществени доказателства, тъй като наказанията по това производство вече са били изпълнени. Т.е. поради незаконосъобразното прекратяване е налице юридически абсурд, при който след извършено умишлено престъпление, за което той вече е бил осъден и само поради факта, че е установено допълнително, че е извършено второ престъпление, което по принцип би обусловило по-тежка наказуемост и за двете престъпления се стига до обратния вариант не само да не носи наказателна отговорност за умишленото престъпление, което доказано е извършил, но и да може да претендира обезщетение от държавата за това. Не такъв обаче е бил смисълът на възобновяването от страна на Върховния касационен съд, където са дадени указания, че новото разследване, при наличието на данни за ново престъпление би могло да обоснове различни правни изводи, но не и да игнорира извършването на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, което в крайна е сторено с прекратителното постановление от прокурора.