Решение № 1728 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1728 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100504923 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. С. А., чрез адв. П., срещу решение № 5337/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 51765/2024г. по описа на СРС, 159-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника „Неткредит“ ООД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 202212060358180102/06.12.2022г. и в частта, в която осъдителния му иск срещу ответника с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над сумата 256.50 лева до пълния предявен размер от 386.34 лева - недължимо платени суми по същия договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било неправилно и необосновано. СРС изобщо не обсъдил възражението на ищеца за нищожност на договора поради липса на положени подписи в него, неправилно приел, че чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК не бил нарушен и че били спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, размерът на ГПР бил много повече. Нарушено било императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изискванията на чл. 4, ал. 3 от договора изначално не можело да бъдат изпълнени, предвид на което с клаузата за неустойка за неосигурена банкова гаранция/поръчител, кредиторът си гарантирал допълнително вземане под формата на неустойка при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заобикалянето на закона било самостоятелно основание за нищожност на договора по чл. 21 ЗПК. Неустойката била 1 скрито възнаграждение и следвало да бъде включена към лихвата по кредита. Твърди заблуждаваща търговска практика на ответника по см. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП и правото на ЕС, в т.ч. Решение от 15.03.2012г. на СЕС по дело С-453/10, решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС и практика на националните съдилища. По подробно изложените в жалбата мотиви моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, а вместо това да бъде постановено друго, с което исковете му бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Неткредит“ ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Договорът бил сключен в електронна форма от разстояние по ЗПФУР, доводите за липсата на подписи били неоснователни. Правилно СРС приел, че в случая изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 и т. 11 ЗПК били спазени. ГПК съответствал на изискването на л. 19, ал. 4 ЗПК.

Правото на неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора не било елемент от ГПР по кредита.

Моли по подробно изложени съображения първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът В. С. А. излага, че на 06.12.2022г. сключил с ответника „Неткредит“ ООД договор за потребителски кредит № 202212060358180102/06.12.2022г. и получил заемната сума в размер на 1 800 лева.

Ищецът заплатил на кредитора сума в общ размер 2 186.34 лева. Намира, че недължимо заплатената от него сума възлизала на 386.34 лева, тъй като договорът бил изцяло нищожен. Позовава се на нарушения на чл. 10, ал. 1 ЗПК - шрифт не по-малък от 12, липсвали както саморъчни, така и електронни подписи, не били спазени изискванията на ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ. На следващо място сочи нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК. Договорената с чл. 6 от договора неустойка представлявала скрито възнаграждение на кредитора, изискванията на чл. 4, ал. 3 от договора били неизпълними за потребителя, същият разход от негова страна бил изначално сигурен. Същото скрито възнаграждение следвало да се съобрази при изчисляването на ГПР. Посредством невключването му бил заобиколен законът – изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било самостоятелно основание за нищожност на договора за потребителски кредит – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Липсвала разписана методика 2 на формиране на ГПР, в т.ч. компоненти и допускания при изчисляването. В договора бил посочен лихвен процент от 40.61% и ГПР – 49.08%, но не било ясно кое формирало разликата в посочените проценти. Позовава се на правото на ЕС, сочи съдебна практика на националните съдилища. Твърди, че договорения ГЛП противоречал на добрите нрави, а клаузите на чл. 6, вр. чл. 4, ал. 3 от договора нарушавали изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, целели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неприложима била разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Налице били предпоставките по чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК. Иска прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 202212060358180102/06.12.2022г. и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 386.34 лева (изменение на размера по чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 17.03.2025г., съобразно молба л. 74 от преписката на делото на СРС) – недължимо получени суми по договора, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 30.08.2024г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявените искове. Признава, че на 06.12.2022г. страните сключили процесния договор за потребителски кредит и че ищецът-кредитополучател му заплатил суми в общ размер 2 186.34 лева, от които 299 лева на 07.01.2023г. и 1 887.34 лева на 14.02.2023г. Оспорва изложените с исковата молба твърдения досежно действителния размер на ГПР.

Страните били обвързани от валиден договор. Договорът бил сключен по реда на ЗПФУР и чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, посредством генериране на заявка от ищеца, получена в системата на кредитора, последвало одобрение и изпращане на договор на потребителя с условията по същия и заемната сума. С отваряне на линк ищецът потвърдил съгласието си за договорно обвързване и приел условията. Поради това и било налице електронно подписване от потребителя по см. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл.

3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Излага подробни съображения. Клаузата за неустойка не произвела действие, тъй като ищецът представил обезпечението по чл. 4, ал. 3, не бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 20, договорът бил валиден. Моли за отхвърляне на исковете.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, 3 чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Договорът за потребителски кредит следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на която законът е приложим е и кредитирането. Съобразно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител. Досежно легалната дефиниция на понятието електронен подпис, законодателят (чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ) препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно: електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

С исковата молба ищецът е въвел общо възражение, че не били спазени правилата на ЗПФУР и на ЗЕДЕУУ. Конкретни нарушени разпоредби не е посочил, извън твърдението, поддържано и пред настоящата съдебна инстанция, че в договора не били положени нито саморъчни, нито електронни подписи. Както бе посочено погоре електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. Доколкото ищецът не е оспорил изрично сключването на договора, посредством използването на организираната от ответника електронна платформа и установения в същата алгоритъм, настоящият съдебен състав намира за неоснователни поддържаните от ищеца възражения за неположени от страните подписи в електронна форма и приема, че между ответника „Неткредит“ ООД и ищеца В. С. А. бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние по реда на чл. 6 ЗПФУР, в изпълнение на който и кредиторът предал на кредитополучателя А. договорената заемна сума в размер на 1 800 лева (последното обстоятелство ищецът твърди в исковата си молба).

За усвоения кредит ищецът-кредитополучател поел задължение да заплати на кредитора възнаграждение – фиксирана годишна лихва от 40.61% при ГПР от 49.08%.

Постигнато било съгласие за погасяване на кредита чрез плащане на 12 броя анюитенти месечни погасителни вноски, съгласно договорения погасителен план 4 инкорпориран в съдържанието на договора. Всяка вноска, видно от съдържанието на погасителния план била в размер на сумата 185 лева и включвала част от главницата и част от договорената възнаградителна лихва.

С нормата на чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, страните договорили, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сумата от 2 200 лева със срок на валидност до 08.12.2023г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 и съгласно условията и реда, предвидени в ОУ, той дължи на кредитора неустойка в размер на 1 440 лева.

Ответникът по делото е изложил твърдения, че неустойка по чл. 6, ал. 1 по договора не била начислявана на ищеца, предвид изпълнено от него задължение за предоставяне на гаранцията по чл. 4, ал. 3 от договора. Ангажира като писмено доказателство изходящо от „Кредит Гарант БГ“ ООД писмо от 06.12.2022г., адресирано до кредитора „Неткредит“ ООД, с което последният бива уведомен, че по искане на кредитополучателя А., се съгласява неотменимо и безусловно да заплати на кредитора „Неткредит“ ООД сумата 2 200 лева, след получаване на надлежно подписано от кредитора искане, в което се декларира, че наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по договора или не го е изпълнил изцяло.