Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 254 от 03.06.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 184/2026
Вид
Определение № 254
Подписан
03.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500184 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.121 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. Й. Й., чрез процесуален представител адв. И. Х. против определение №625/04.03.2026г., постановено по гр.д. № 392/2026г. на ОС-Бургас, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС –Бургас. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на адв.Х. на 16.04.2026г., а жалбата е изпратена по куриер на 23.04.2026г. и в нея обжалваното определение е оспорено като неправилно. Съдът неправилно е определил цената на иска и родовата подсъдност на спора, тъй като пълният размер на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, посочена в исковата молба е 50 000лв, която сама по себе си надхвърля прага от 25 000лв., установен в чл.104, т.4 ГПК и следователно спорът е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Твърди се нарушаване на процедурата по отстраняване на нередовности на исковата молба, а също и на правилата за обективно съединяване на искове.Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на ОС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред ОС-Бургас е подадена искова молба от Е. Й. Й., чрез адв.Х. против ЗК “Лев Инс“ АД, в която се претендират следните суми: 5112,92 евро, частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер на 25 564,60 европредставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на 1 уведомяване на застрахователя – 30.01.2024г.; 2120,33 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицинско лечение, болничен престой, медикаменти и рехабилитация, ведно със законната лихва за забава от същата дата; 1586,45 евро, частичен иск от общо 7934,02 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди – принудително плащане на наем за жилище в Ню Йорк за периода от август 2023г. до декември 2023г. поради невъзможността й да се завърне в САЩ в резултат на настъпилото ПТП и получената телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя.

Окръжният съд в обжалваното определение е приел, че се касае за обективно съединени искове ,чиято цена се определя от размерът на търсената сума по двата иска. Съдът е посочил, че дори да се вземе предвид общата цена на исковете, то тя възлиза на сума, по-малка от 25 000лв. При това положение и съобразно правилата на чл.103 от ГПК, делото е подсъдно на районен съд като първа инстанция.

Обжалваното определение е правилно и не са налице твърдяните в частната жалба нарушения на правилата за родовата подсъдност, на процедурата по отстраняване на нередовности в исковата молба и за обективно съединяване на искове. Неоснователно е възражението, че съдът е определил цената на исковете въз основа на размера на предявените частични искове, без да съобрази пълния размер на претендираните вземания.Както в исковата молба, така и в частната жалба се поддържа, че са предявени два обективно съединени иска: за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5112,92 евро, частичен иск от общо 25 564,60 евро и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3706,78 евро, частичен от общо 7934,02 евро. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска е търсената сума по искове за парични вземания. В случая и по двата обективно съединени иска търсената сума е под прага посочен в чл.104, т.4 ГПК, а именно 12 526,12 евро. Този извод не се променя от факта, че исковете са заявени като частични и е без значение какъв е размерът на общо претендираните вреди (след като той не се претендира) и дали той надвишава посочения в чл.104,т.4 ГПК праг. Що се отнася до цитираното решение на ВКС, в него е разгледан въпросът дали отделните претърпени неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства) от един деликт са основания за водене на множество отделни искове, а не дали при предявен частичен иск за обезщетение за претърпени такива вреди, за цена на иска следва да се приеме пълният размер на претенцията.

Не е налице и нарушаване на процедурата по отстраняване на нередовности по исковата молба, тъй като такива не са налице. Не е имало основания съдът да изпитва съмнения относно действителния размер на претенцията, тъй като тя е ясно заявена като частична, още повече, че като такава е посочена и в самата частна жалба.

Неоснователно е и възражението, че са нарушени правилата за обективно съединяване на искове. Действително, разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК 2 предвижда, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни искове, независимо от цената, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. В конкретния случай обаче не е налице такава хипотеза,тъй като и двата иска са с цена под 25 000лв, а не както твърди жалбоподателката – единият е с цена 50 000лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, съобразно правомощията си по чл.118, ал.2, вр.ал.1 ГПК правилно е приложил правилата за родовата подсъдност и е изпратил делото за разглеждане на РС – Бургас като първа инстанция.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Й. Й., чрез процесуален представител адв.И. Х. против определение № 625/04.03.2026г., постановено по гр.д. № 392/2026г. на ОС-Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3