Решение № 1830 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1830 гр. Варна, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100501799 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 260605/21.04.2021г. на Т. В. КР., ЕГН ********** от гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника й адв. К.К., срещу решение № 260026 от 10.03.2021г., постановено по гр. дело № 378/2020г. на Районен съд - Девня, в частта му, с което е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК.

В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и в цялост събраните по делото доказателства, поради което е приел невярна фактическа обстановка, резултатирала в неправилен съдебен акт. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор. Преди съдебно заседание е постъпила писмена молба от въззиваемия, в която изразява становище за правилност на постановеното решение в обжалваната му част.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Т. В. КР. срещу ЯНЧ. СТ.

КР. иск с обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключения на 18.12.1983г. граждански брак поради дълбокото и непоправимо разстройство по вина на съпруга, съединен с небрачен иск по чл.56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап.

* на съпругата.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак на 1

18.12.1983г. в гр. Провадия, като от брака си имат родени две деца, които към момента са пълнолетни. Счита, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен, поради неразбирателство, влошени взаимоотношения между съпрузите, брачна изневяра и фактическа раздяла.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В него се твърди, че вина за разстройството на брака имат и двете страни и се моли съда да постанови развод без определяне на вината. Счита, че действително е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с ищцата в резултат на продължилата 15 години фактическа раздяла.

С обжалваното решение е прекратен гражданския брак, сключен на 18.12.1983г. между Т. В. КР. срещу ЯНЧ. СТ. КР. , поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал. 1 и ал. 3 от СК и е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Девня, кв. „***“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, на съпругата, на осн. чл.56, ал.1, изр.1 вр. ал.5 от СК.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Не се спори, а е видно и от представените писмени доказателства се установява, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 18.12.1983г., както и че от брака си страните имат две пълнолетни деца.

Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Р. Я. П.- дъщеря на страните по делото и А. Ж. М.- съсед на страните, водени от ищцата, и Х. Я. Х.- познат на ответника и Д. С. С. – приятел на ответника, водени от ответника.

Свидетелката П. излага, че родителите й са разделени от 16-17 години, пред които баща й не им е помагал материално. Докато живеели заедно, баща й се събирал с приятели в гаражите на блока, прибирал се късно, а впоследствие разбрали, че живее с по-млада жена.

Майка й му казала да загърбят случилото се и да се върне да живее със семейството, но той напуснал семейното жилище. След това майка й правила много опити да върне баща й и са се съберат заради децата, но това не станало. Към настоящия момент баща й живее с друга жена на семейни начала , от която има малко дете.

Свидетелката М. излага, че първоначално отношенията между страните били нормални, но след известно време ответникът заживял с друга жена и вече 15-16 години са разделени с Т.. След това Я. живял с други жени, вкл. и в момента. От ищцата знае, че от раздялата Я. не й е помагал финансово.

Свидетелят Х. излага, че от Я. знае, че през 2005 година се сдърпали и ищцата го изгонила от апартамента. Тогава ответникът заживял в отсрещния апартамент, в който имало наемателка, но не знае какви са били отношенията между двамата. След това Я. живял с друга жена, но не същата, от която сега има дете. Не знае страните да са правили опити да се съберат да живеят заедно. Ответникът му е казвал, че помага на децата си.

Свидетелят С. излага, че с ответника са приятели от 2003-2004 година и тогава страните не живеели заедно. От Я. знае, че съпругата му го е изгонила и не са правили опити да се съберат. Знае, че ответникът е помагал на децата си, както и че след раздялата на страните, Я. е живял с други жени, а сега и има дете от последната жена.

От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че през 2004 година ответникът е напуснал семейното жилище и е заживял с друга жена. След раздялата 2 ответникът е поддържал множество извънбрачни връзки и е прекъснал социалните и икономически връзки със съпругата и децата си. От друга страна, не се установи ищцата да е допуснала брачни провинения, които да са довели до фактическата раздяла на страните.

Показанията на водените от ответника свидетели в частта им, че ищцата е изгонила съпруга си от семейното жилище не се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите не са непосредствено придобити, а възпроизвеждат споделеното от ответника. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Р. П., които са непосредствени и доколкото свидетелката е в еднаква роднинска връзка със страните по делото, поради което не поставя под съмнение тяхната достоверност. От същите се установява, че ищцата не само не е изгонила съпруга си от дома, но и е правила многократни опити да заздрави брачната връзка след фактическата раздяла. Ето защо следва да се приеме, че за разстройството на брачните отношения вина има единствено съпругът.

Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт в обжалваната част, която следва да бъде отменена, както и в частта за разноските.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата сумата от 525 лв., представляваща направените съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция, сумата от 12,50 лв., представляваща внесена държавна такса за въззивно обжалване. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, и сумата от 35лв., представляваща държавна такса за развод.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260026 от 13.03.2021г., постановено по гр. дело № 378/2020г. на Районен съд - Девня, в частта, с която е прието, че вина за прекратяването на брака между страните имат и двамата съпрузи, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения има съпругът.

ОСЪЖДА ЯНЧ. СТ. КР. , ЕГН ********** от с. Падина, общ. Девня, обл. Варна да заплати на Т. В. КР., ЕГН ********** от гр. Девня, обл. Варна, кв. „***“ бл.*, вх. 8, ет.*, ап.* сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева), представляваща направените съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки), представляваща внесена държавна такса за въззивно обжалване, на осн. чл. 329, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЯНЧ. СТ. КР., ЕГН ********** с адрес с.Падина, общ.Девня, обл.Варна, да заплати държавна такса по иска за развод в размер на 35 лева /тридесет и пет лева/, по сметка на ВОС, съгласно чл.6,т.1 и т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 5 лева /пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.11 от ТДТССГПК.

Решението в необжалваните му части е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4