Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1545 от 01.11.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 86/2023
Вид
Решение № 1545
Подписан
01.11.2023
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1545 гр. Плевен, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430100086 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А. - и.д., чрез процесуален представител Н.С., с адрес: *** против И. И. М., ЕГН ********** с адрес: ***, в която се твърди следното : на 08.09.2022г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 186618 срещу И. И. М., ЕГН **********1 за сумата от 1067.22 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

С разпореждане, постановено по ч. гр. дело 5254/2022г. по описа на районен съд- Плевен 1 с-в е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 06.12.2022г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, 1 се предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу И. И. М., ЕГН **********1 за процесния период.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането, са следните:

Ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл.

31 ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да 2 заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕРМОКОМЛЕКТ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата ТЕРМОКОМЛЕКТ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Основанието по отношение на претенцията ни за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал.2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.

Редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата ,дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. И. М., ЕГН **********1, че дължи на „Топлофикация София“ следните суми: 1067.22 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

По делото е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез пълномощник-адвокат, с изразено е становище и представено доказателство за извършено плащане в хода на делото.

Съдът е извършил размяна на книжа, като е указал на ищеца да изрази становище в 3-дневен срок. Таков е постъпило, като е заявено, че вземанетопредмет на делото е заплатено, но не заплатено „ЮВ“- юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът не е направил изявление на основание чл.232 или чл.233 от ГПК и очевидно поддържа исковата молба.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, вкл. и списък с претенция за заплащане на разноски в размер 4

100лв.-юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. - л.124 от делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява в о.с.з и не се представлява.

Постъпило е писмено становище от пълномощника , с наведен доводи,че вземането е изплатено в ходза на делото.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на станите и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, като с оглед извършеното в хода на делото плащане, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. В тази връзка ответната страна не оспорва иска по основание и размер, а делото е попълнено с неоспорени писмени доказателства, обосноваващи основателността на предявения иск.

По отношение разноските : съдът приема, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноси за възнаграждение за един юрисконсулт за исковото производство, в минимален размер – 100лв. Видно е, че това искане се поддържа от страна ан ищеца и се явява основателно. В последното постъпило писмено становище ответникът, чрез пълномощника си, парви искане за присъждане на такова възнаграждение в минимален размер, каквото на практика ищецът претендира.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А.А. - и.д., чрез процесуален представител Н.С., с адрес:

*** против И. И. М., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебен адрес : ***, адв.В.

Х., ИСК на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ за сумата 1067,22лв. – претендирана главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до 04.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №5254/2022год. по описа на Районен съд-Плевен, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3, респ. по арг. прот. на чл.78 ал.2 от ГПК И. И. М., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв.В. Х., ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, с процесуален 5 представител Н.С., с адрес: *** разноски по делото за исковото производство в размер 100лв. - юрисконсултско възнаграждение,.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6