Протокол № 1291 от 28.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1291 гр. Пазарджик, 23.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220102134 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищеца В. Н. Д., редовно призован, не се явява лично, за него адв. Б., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Ответник С. И. Д., редовно призован, се явява лично и чрез адв. П., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено днес по делото.

Явява се вещото лице д-р Б. П., редовно призован.

АДВ. Б.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Б.: Поддържаме исковата молба. По отношение на доказателствата за днешното съдебно заседание сме осигурили един от 1 двамата допуснати свидетели, като вторият свидетел не може да се яви днес поради служебни причини. Ако делото ще приключи днес, ние се отказваме от втория свидетел. Имаме нагласата да се спогодим.

АДВ. П.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам исковата молба относно доказателствата по делото. Моля да бъде призовано лицето Р.

Н. Р. при режим на призоваване с адрес: с. .........................., ул................................... Относно втория свидетел, моля да бъде при режим н довеждане, но да ни бъде дадена възможност да го доведем за следващото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Б.: Моята нагласа е да сключим спогодба.

АДВ. П.: След разговор с моя клиент, той не желае да бъде сключена спогодба.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД от адв. Б., в качеството си на пълномощник на В. Н. Д..

Ищецът В. Д. живее в село .........................., общ. Пазарджик и е съсед на ответника С. Д.. Дворовете на къщите им са разделени с врата и мрежа, така че имало видимост между двата имота.

На 26.02.2021 г. около 11 ч. ищецът бил на двора си, когато ответникът преминал през вратата, свързваща дворовете им и внезапно и безпричинно го нападнал. С. Д. започнал да нанася удари с дървен кол по тялото и главата на доверителя ми. В резултат на нападението ищецът се свлякъл на земята, а ответникът продължавал да му нанася силни удари по цялото тяло и главата.

Малко по - късно ответникът преустановил действията си и се прибрал в къщата си. Сочи се, че доверителят му бил в тежко физическо съС.ие, вследствие нанесените му многобройни удари. Дясната му ръка била сериозно увредена и не можел да я движи, а от главата му течала кръв. Той се качил на велосипеда си и тръгнал да търси кварталния полицай, за да му съобщи за инцидента. Докато излизал през външната врата, ответникът се 2 появил отново, съборил го от велосипеда на земята и започнал да го рита по цялото тяло. В този момент се появил Ю. Д., който се намесил адекватно и прогонил С. Д..

В резултат на нанесения побой ищецът получил следните телесни увреждания, а именно: Средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ИК, изразяваща се в счупване на дясната лопатка и сублуксация на дясната раменна става, довели до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник; Лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на девето дясно и шесто ляво ребро; Лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в открита рана по окосмената част от главата; Лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причинени кръвонасядания и травматични отоци.

Във връзка с описания инцидент било образувано наказателно производство, което приключило с присъда № 13/ 09.02.2022 г., пост, по НОХД № 1906/ 2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XIII с., съгласно която ответникът С. Д. бил признат за виновен в това, че на 26.02.2021 г. в с.

.........................., обл. Пазарджик е причинил на В. Н. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна лопатка и сублуксация на дясна раменна става, представляващо трайно затрудняване на движението на горен десен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК и осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от пет години.

Присъдата не била обжалвана или протестирана и влязла в законна сила на 25.02.2022 г.

Твърди се, че в резултат на описаното престъпно деяние, извършено от ответника С. Д., доверителят му В. Д. е претърпял и понастоящем търпи значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни по сила и интензитет физически болки и страдания, породени от причинените телесни увреждания. Особено интензивни били болките в областта на дясната ръка и раменна става непосредствено след инцидента, които продължили повече от един месец. Този период от време бил изключително мъчителен за ищеца поради оформения оток в областта на дясната раменна става, а болките били толкова силни, че не се повлиявали дори от поС.ния прием на аналгетици.

Около три месеца след инцидента дясната му ръка и раменна става били 3 обездвижени със специална превръзка. През този период от време доверителят ми не можел да се обслужва самостоятелно и бил поС.но под грижите на съпругата си и дъщеря си. След отстраняване на обездвижващата превръзка, ръката му била доста слаба, което изисквало около 6 месеца изобщо да не я натоварва. В продължение на 2 седмици след процесния инцидент откритата рана на главата провокирала съС.ия на отпадналост, замаяност и гадене. За около месец процесът на дишане бил изключително мъчителен и придружен с поС.ни и нестихващи болки поради нанесените травми в областта на гръдния кош. Вследствие на извършения деликт, ищецът е претърпял и психически страдания и емоционални неудобства, изразяващи се в причинен неимоверен стрес, чувство на срам, унижение, уронване на доброто му име и авторитет.

Всички гореизброени претърпени, търпими и понастоящем от ищеца В.

Д. неимуществени вреди, изразяващи се в изключително сериозните и значителни физически и морални болки и страдания, причинени в резултат на процесния деликт, считат, че следва да бъдат обезщетени от ответника С. Д..

Съобразявайки се с характера и интензитета на причинените физически и душевни болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и с обществения критерий за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намират, че претендираната от ищеца сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ справедливо ще обезщети претърпените от него неимуществени вреди.

Счита се, че изложените фактически твърдения следва да бъдат подведени под сложния състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, задължителни елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в законна сила присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното следва да се приеме за безспорно, че ответникът С. Д. е реализирал от обективна и субективна страна процесното деяние /средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна лопатка и сублуксация на дясна раменна става/, което деяние същевременно е противоправно и виновно.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с 4 което да осъди ответника С. И. Д., ЕГН **********, адрес: ул. „53 - та“, № 24, с. .........................., общ. Пазарджик да заплати на ищеца В. Н. Д., ЕГН **********, пост, адрес: .............................. с. .........................., общ.

Пазарджик, сумата в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие на горепосочения деликт. Да му бъде присъдена сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което претендират обезщетение за забава, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на цялата сума. Да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищецът В. Н. Д., ЕГН ********** да бъде освободен от задължението за внасяне на държавни такси и разноски поради обстоятелството, че предявените искове са за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се посочва, че иска срещу него е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че на 09.02.2022 г. по НОХД №1906/2021 г. , съдът го е признал за виновен за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал.

2 от НК, поради което и на основание чл. 58 а, ал. 1 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от пет години.

Сочи се, че така наложеното му наказание е тежко, но го приема като справедливо и си го търпи.

Твърди се, че оспорва размера на предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Счита, че същия е прекомерно висок, тъй като са съседи и роднини с ищеца и има преки впечатления „за търпените болки и страдания“, а също така и за неговата „нетрудоспособност“, което ще го докаже със свидетели, които ще доведе в съдебното заседание.

Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях 5 носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва да докаже елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително твърдените от него неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка между противоправното и виновното поведение на ответника и настъпитите неимуществени вреди. Съдът указва на страните, че вината на ответника се предполага до доказване на противното, като ответната страна носи доказателствена тежест по отношение на възраженията направени с отговора на исковата молба.

АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ с Определение № 1612/04.08.2022 г. с което е приел представените от страните писмени доказателства. Изискал от РС-Пазарджик НОХД №1906/2021 г. по описа на РС-Пазарджик. Допуснал е по делото да бъдат разпитани двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца, както и двама свидетели при режим на довеждане от страна на ответника. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-медицинска експертиза.

Съдът докладва на страните, че по делото са постъпили материалите по НОХД №1906/2021 г. по описа на РС-Пазарджик.

АДВ. Б.: Да се приемат.

АДВ. П.: Да се приемат.

Съдът счита, че материалите по НОХД №1906/2021 г. по описа на РСПазарджик са относими към предмета на настоящия спор и следва да бъдат приети по настоящото дело.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕИМА изисканите от съда материали по НОХД №1906/2021 г. по описа на РС-Пазарджик.

Съдът докладва на страните, че по делото е постъпило заключението по допусната от съда съдебномедицинска експертиза с вх. №18280/14.09.2022 г., 6 което заключение е изготвено от вещото лице д-р П.. Тъй като заключението е изготвено и представено в законоустановените срокове, съгласно изискванията на ГПК.