Решение № 312 от 26.06.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 143/2025
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 3 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 103 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100143 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Георги Антонов, срещу Й. Й. С., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на вземания по Договор за потребителски кредит № *** г., с цена на иска: 10804.62 лева, от които: а именно: 3933.21 лева – главница, 1673.45 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., 1555.56 лева – възнаграждение за услуга „Фаст“, 2722.22 лева – възнаграждение за услуга „Флекси“, 478.63 лева – лихва за забава от 02.05.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2024 г., 441.55 лева – законна лихва, дължима от 03.07.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че горепосоченият договор за потребителски кредит е сключен на *** г. между ищеца, като кредитор, и ответницата, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска:
194.35 лева; дата на погасяване на вноска: 1-во число на месеца; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.99%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо дължима сума по кредита: 6996.80 лева. По поискана и закупена допълнителна услуга били уговорени следните параметри: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 122.22 лева, или общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга: 11396.80 лева, общ размер на месечна вноска: 316.57 лева и дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди се, че първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски, а впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска, тъй като ответницата е поискала 1 безплатно отлагане на вноски, поради което е подписан Анекс № 1 от 31.05.2023 г. и неразделна част от него е нов погасителен план с 37 погасителни вноски.
Посочва се, че в договора за кредит ответницата е пожелала да бъде сключена застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД и застрахователна премия 136.80 лева.
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като извършил превод на сума в размер на 3863.20 лева /след поисканото рефинансиране на сумата 136.80 лева/ по посочената в договора за кредит банкова сметка на ответницата.
Посочва, че ответницата не е изпълнила задължението си, което е поела по договора, преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Плащанията, които е направила по договора, се твърди, че са в общ размер на сумата 316.92 лева. След изпадането й в забава, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2024 г., за което била уведомена лично с уведомително писмо на посочения адрес в договора. Предвид обявената предсрочна изискуемост, ищецът уточнява, че не се претендира договорно възнаграждение за периода след 03.07.2024 г. Моли, в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответницата не е уведомена редовно за обявяване на предсрочната изискуемост, да приеме, че същата е редовно уведомена с получаването на препис от исковата молба.
Ищецът посочва още, че съгласно т. 15.1 от Общите условия към договора за кредит, клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“, се твърди, че е изцяло по желанието на длъжника. Тези услуги съдържали следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит /услугата „Фаст“, която била използвана от длъжника/; отлагане на определен брой погасителни вноски /услугата „Флекси“, от която длъжникът също се е възползвал/, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските /отново услугата „Флекси“, от която по тези възможности длъжникът не се е възползвал/.
Твърди се, че в процесния случай ответницата дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвала от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, от втората услуга от пакета – отлагане на определен брой погасителни вноски и за възможността във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на договорното задължение от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд-Ловеч, като по образуваното ч.гр.дело № *** г. съдът отхвърлил заявлението, а след обжалване, окръжният съд потвърдил разпореждането на районния съд по отхвърляне на заявлението.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК, ищецът предявява настоящия осъдителен иск и моли да бъде осъдена ответницата да му заплати следните суми: 3933.21 лева – главница, 1673.45 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., 1722.20 лева – възнаграждение за услуга „Фаст“, 2152.80 лева – възнаграждение за услуга „Флекси“, 601.18 лева – лихва за забава от 06.12.2022 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.06.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 446.83 лева – законна лихва, дължима от 05.06.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г., ведно със 2 законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощник адвокат Е. И., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Направено е възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Отделно от това, в частност относно клаузата за възнаградителна лихва и клаузата, предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, са изложени доводи за нищожност, поради неравноправност на тези клаузи и накърняване на добрите нрави. Изтъква се също, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г.
Изразено е становище, че доколкото се касае за нищожен договор за кредит, по същия се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. В тази връзка ответницата се позовава на Решение по дело С-714/22 на СЕС. В случай че се счете предявения иск за главница в размер на 3933.21 лева за основателен, ответницата прави възражение за прихващане на основание чл. 103 ал. 2 от ЗЗД, между предявения иск за главница в размер на 3933.21 лева със сумата от 1149.36 лева, представляваща получена от ищеца сума при начална липса на основание, от която: 379.31 лева – възнаградителна лихва, 184.05 лева – лихва за просрочие, 40.00 лева – такса събиране и 546.00 лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по процесния договор за кредит.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила писмена молба от негов пълномощник, са изложени съображения за основателност на предявените искове и се оспорват доводите на ответницата за недействителност на договора за кредит. По отношение на направеното от ответницата възражение за прихващане, ищецът моли да бъде оставено без уважение, като твърди, че посочените в отговора й суми не са постъпили по процесния договор за кредит. Уточнява, че общата сума на направените плащания по договора за кредит е 316.92 лева, с която са погасени следните суми: 66.79 лева – главница, 127.56 лева – договорна лихва, 44.44 лева – възнаграждение за услуга „Фаст“, 77.78 лева – възнаграждение за услуга „Флекси“ и 0.35 лева – лихва за забава. Ищецът моли да бъдат уважени изцяло предявените от него искове, като се присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата и моли същото да бъде определено под минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Ответницата Й. Й. С., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощника й адвокат Е. И., се моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1560.00 лева.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № *** г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.
№ *** г., от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, е било образувано ч.гр.дело № *** г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник Й. Й. С. за вземанията по процесния Договор за потребителски кредит № *** г., посочени в адресната част на исковата молба като цена на иска.
3
С влязло в сила Разпореждане № *** г. заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за същите.
Заявителят е предявил настоящия осъдителен иск извън указания срок, но това не е пречка за разглеждането му, като този факт е съобразен при определяне на дължимата държавна такса.
Установява се, че на *** г., между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и ответницата Й. Й. С., като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***, при следните параметри: сума на кредита: 4000.00 лева; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската по кредита: 194.35 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.99%; годишен лихвен процент:
41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо дължима сума по кредита: 6996.80 лева.
По поискана и закупена допълнителна услуга са уговорени следните параметри: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 122.22 лева.
Като общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е посочена сумата 11396.80 лева, с общ размер на месечна вноска: 316.57 лева и дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Не се спори, а и видно е от т. V от договора „Поискани от клиента допълнителни възможности“, че ответницата е пожелала да бъде сключена застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД и застрахователна премия 136.80 лева.
Безспорно е също, че по договора за кредит ищецът е извършил превод на сума в размер на 3863.20 лева по посочената в договора банкова сметка на ответницата /след приспадане на застрахователната премия в размер на 136.80 лева от уговорената сума по кредита в размер на 4000.00 лева/.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“, подадено от ответницата до ищеца, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които ответницата се е запознала и ги приема /декларирано от нея с приложена декларация/.
Съгласно чл. 15 от Общите условия към договора за кредит, клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.