Решение № 7788 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7788 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110134842 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Ю. Ц. Ц., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1094,39е в р о (2140,44 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –24.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 166,30 евро (325,26 лева), представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 26,38 евро (51,60 лева), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,84 евро (9,46 лева), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

1

В срока за отговор, ответник а , чрез назначения по делото особен предствител е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 11.02.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Т., който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от назначения по делото особен предствител, с която се моли съда да отвхърли иска.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 3680/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2140,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб.№ *******, ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер 325,26 лева, за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 51,60лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,64 лева, за периода от 31.01.2020 г. до 12.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 28.05.2023г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОбС от 24.10.2002г. С. С. Ц., е закупула процения недвижим имот, предствляващ апартамент №**, находящ се в /адрес/.

С Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот №**/28.12.2012г., С. С. Ц. е уредила на ответника пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху процесния имот.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 27.09.2002г. - Договор №****. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.22г. до 30.04.23г. и 01.05.23г. до 30.04.24г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № ***********/31.07.2022г., съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., съобщение към фактура № **********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **********.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла 2 топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2152,90 лв., от която сумата от 994,77 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 430,92 лв. за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 727,21 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОбС от 24.10.2002г., се установява по категоричен начин, че лицето С. С. Ц. е изключителен собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. С Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот №**/28.12.2012г. обаче, С. С. Ц. е уредила на ответника пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху процесния имот.

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

Облигационното правоотношение възниква по силата на закона между топлофикационното предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия, съобразно чл.153 ЗЕ.

От събраните по делото доказателства относно собствеността върху процесния имот, се установи, че лицето Светла Ц. го е придобила изцяло още преди исковия период – през 2002 г., като правото й на собственост е било ограничено през 2012г. от учреденото вещно право на ползване в полза на ответника Ю. Ц. . С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/. В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители на топлоенергия по смисъла на чл.153 ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. Индиция в тази насока е и изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.09г., видно от която ответника е с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2019 г. до 30.04.2022г.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2152,90 лв.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, 3 съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ *******, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 24.01.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 24.01.2020 г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2019г. до 30.11.2019г., като последното е с падеж 14.01.2020 г. Задължението за м. декември 2019 г. е с падеж 15.02.2020 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.