Определение № 5511 от 13.06.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5511 гр. София, 13.06.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20221100501595 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на В. П. Г. срещу покана за доброволно изпълнение връчена му по образувано изп.дело 20208440400718 на ЧСИ С.Я. , с рег.№844, обективирана в съобщение изх.№54261 от 18.11.21г.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на връчената му покана за доброволно изпълнение, обективирана в съобщение изх.

№54261 от 18.11.2021 година. В жалбата на първо място жалбоподателят излага доводи за изтекла погасителна давност за вземането, за което е издаден изпълнителен лист срещу него.Твърди, че като погасени по давност те не подлежат на принудително събиране. Твърди недължимост на лихви по главница в размер на 1 931.49 лева, тъй като по изпълнителния лист такива няма, не са му присъждани. Твърди, че изпълнителния титул, а именно изпълнителен лист от 08.02.2013 година е послужил за образуването и съществуването на две изпълнителни дела при ЧСИ С.Я., в този смисъл твърди съществуването на изпълнително дело №1713/23.04.2013 година и изпълнително дело №718 от 2020 година, които се явяват с еднакъв предмет.

Молбата за образуване на второ дело е подадена на 05.03.2020г., към който момент е изтекла 5 годишната погасителната давност за тези вземания.

На следващо място направено е искане за намаляване вземането на взискателя до сумата от 1 931.49 лева – главница, неолихвяема, 275.29 лева, обезщетение и 142.32 лева- разноски. Оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение. Няма доказателства, че същото е реално платено. Наред с това твърди, че размерът му е завишен. Извършените действия са единствено по образуване на производството. Липсва фактическа и правна сложност на изпълнението поради което намира, че не дължи плащане над нормативно определения минимум от 200 лв. Оспорва таксите на съдебния изпълнител посочени в поканата и и намира, че не съответстват на определените в тарифата по ЗЧСИ. В поканата сумата за таксите е посочена общо без те да са индивидуализирани по своя вид.

Моли съдът да се произнесе, като постанови прекратяване на изпълнителното дело и задължи ЧСИ Якимов да му възстанови запорираните суми. Да се отмени постановлението в частта за разноските, като бъде намален размерът им .

ЧСИ излага становище, че жалбата е недопустима. Предходното 1 изп.дело е прекратено поради настъпила перемция. По изп.лист е образувано ново изп.дело. По новото дело, при констатиран недостатък на първата покана е изпратена нова такава, в което грешките са отстранени. ЧСИ излага съображенията, че той няма правомощие да съобразява и установява погасяване на вземанията по изп.лист по давност. Запора е вдигнат.

СГС като взе в предвид съображенията на страните и представени доказателства намира, че така предявената жалба е недопустима.

На първо място следва да се посочи, че предмет на жалба не може да бъде посочената от жалбоподателя покана за доброволно изпълнение. Самата покана не е из между действията на ЧСИ посочени в чл.435 от ГПК, които да подлежат на обжалване. Наред с това видно от изпълнителното дело, след първата покана е изпратена втора такава от 07.01.22г. и връчена на частния жалбоподател на 10.01.22г., с уточнени задълженията след поправяне грешно посочените такива в първата покана. .

Съдът изцяло споделя съображенията на ЧСИ, че погасяването по давност на вземанията няма как да се съобрази от съдебния изпълнител.

Жалбоподателят следва да има предвид, че предвидените в ГПК основания за прекратяването на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред изброените в този текст основание не е предвидено погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК.

Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. При това положение, единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защити срещу изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК. В рамките на исков процес следва да бъде установено по окончателен и безспорен начин със сила на пресъдено нещо, че кредиторът, макар и вземането му да продължава да съществува в неговия патримониум, не би могъл да предприема валидни действия по принудителното му събиране. Ето защо давността може и следва да бъде навеждана като довод само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, но не и в производството по чл. 435 от ГПК.

По отношение на дължимите в производството разноски, съдът констатира, че няма претендирани и направени такива за адвокат, а само 100 лв. юр.възнаграждение. Разноските за такси по изпълнение и конкретно тази по т.26 от Тарифата следва да се съобразят с размера на общото задължение, което с втората покана е намалено, като е отпаднала законната лихва, съответно намален е и размерът на таксите. За разноските жалбоподателя има право на жалба, но едва след произнасяне на ЧСИ по негово възражение. В конкретния случай такова произнасяне няма. Независимо от това имаме намален размер на разноските, с втората покана изх.№ 812 от 07.01.22г., връчена на частния жалбоподател 10.01.22г. , който не се явява предмет на настоящата жалба и липсва правен интерес от жалба в тази част срещу първоначално определените разноски.

На следващо място от мотивите на съдебния изпълнител може да се направи извод, че изпълнителното дело от 2013 година е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Видно от мотивите на съдебния изпълнител издаденият изпълнителен лист е послужил за образуване на ново изпълнително дело от 2020 година. Предвид на това не може да се приеме наличие на две едновременно провеждани изпълнителни производство с идентичен предмет.

Предвид изложеното така предявената жалба се явява изцяло 2 недопустима и същата следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба предявена от В. П.

Г. ЕГН **********, ЖК. **** срещу покана за доброволно изпълнение, обективирана в съобщение № 54261 от 18.11.2021г. връчена му по образувано изп.дело 20208440400718 на ЧСИ С.Я. , с рег.№844.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен срок от уведомяването пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3