Решение № 26 от 14.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. *, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20211600900085 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 694, ал. 1,т.1 от Търговския закон /ТЗ/.

Образувано по искова молба на А.С. ООД , в несъстоятелност по търг.дело № 198/2020г. по описа на Окръжен съд * , ЕИК *, със седалище гр. * срещу Г.Б. ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. *, постъпила в съда на 15.06.2021г. , с която е предявен иск за установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност вземане на ответника в общ размер 3 308 686.75 лева.

Искът е предявен в срока по чл. 694,ал. 6 ТЗ/ при обявено в Търговския регистър /ТР/ по партодата на ищеца на 09.06.2021г. определение по чл. 692,ал. 4 от ТЗ , с което подаденото от длъжника А.С. ООД /н/ възражение срещу приетото от синдика вземане е оставено без уважение . Искът е допустим за разглеждане , като с молба от 05.07.2021г. ищецът е отстранил указаните му нередовности на исковата молба относно цена на иска и петитум .

Ищецът А.С. ООД /н/ с исковата молба и допълнителната такава поддържа, че приетите в производството по несъстоятелност вземания на ответника не са възникнали валидно, поради нищожност на договорите за цесия , сключени на 08.06.2012г. между В.С. и ответното дружество , както и поради нищожност на договора за цесия от 28.05.2008г., сключен между В.* ЕООД и В.С. с изложени фактически и правни твърдения за привидност на сключените договори за цесия, като относно договора за цесия от 28.05.2008г. са наведени твърдения за нищожност, поради противоречие със закона и добрите нрави . Не се оспорва наличието на сключен на 11.05.2007г. с В.* ЕООД договор за паричен заем, както и сключен на 01.04.2008г. с В.С. договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство, но се 1 твърди, че със сключено на 30.11.2009г. споразумение с В.С. не е дало съгласие за новиране задължението по договора за лизинг като задължение по договор за заем. Прави възражение за погасяване по давност вземането по договора за сух лизинг. Изрично оспорва размера на приетите вземания с твърдения за неправилното им определяне, поради капитализация на лихви , начисляване на лихви и неустойки в противоречие със закона и добрите нрави.

От фактическа страна са изложени твърдения, че с определение от 08.06.2021 г. , обявено в ТР на 09.06.2021 г., по т.д. № 198/2020 г. Окръжен съд - * е одобрен списък на приети в производството по несъстоятелност на ищеца вземания на ответното дружество , като е оставено без уважение възражението на ищеца срещу приетите вземания на ответника. Прието е вземане на ответника с основание договор за паричен заем от 11.05.2007 г. и договори за цесия от 28.05.2008г. и 08.06.2012г. в размер на 1 834 664.10 лв. главница, лихви и неустойки 727 455.06 лв. и разноски 14 077.07 лв., предявено с вх. № 16 от 09.03.2021 г., включено в т. 1 от списъка на синдика. Не оспорва наличието на сключен на 11.05.2007г. с В.* ЕООД договор за паричен заем , но твърди, че договорите за цесия, с които вземанията по договора за заем са прехвърлени първоначално на В.С., а от него на Г.Б. ЕООД са привидни, сключени между страните без воля за настъпване последиците им .

Привидността на договора за цесия от 08.06.2012 г. се извежда от по-ниската уговорена цена за плащане вземането, от обстоятелството, че по така сключения договор цесионера Г.Б. ЕООД претендира за плащане от страна на длъжника сума по-ниска от размера на прехвърленото му вземане, липсата на плащане на договорената цена за прехвърляне на вземането, поради липса на средства за това, както и поради наличие на свързаност между страните по договора за цесия .

Твърди се нищожност и на договора за цесия , сключен на 28.05.2008г. като привиден , сключен в нарушение на закона и на добрите нрави .

Привидността му се обосновава с обстоятелства , аналогични на изложените относно договора за цесия от 08.06.2012г. . Поддържа се, че договорът противоречи на закона и добрите нрави , поради безвъзмездния му характер , очевидна свързаност на страните, липса на регистрация по ЗДДС на цесионера В.С. .

Оспорва се действителността и основанието на одобреното вземане на „Г.Б.“ ЕООД по договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г. в размер на 238 045.47 лв. - главница и 438 799.41 лв. лихви и неустойки, предявено в МОС с вх. № 16 от 09.03.2021 г. . Не се спори, че на 01.04.2008г. е сключен такъв договор, но се оспорва, че със сключено на 30.11.2009г. споразумение между страните по него длъжникът се е съгласил за новиране на задължението като такова по договор за заем. В тази връзка твърди, че ищецът чрез представителите си е подписал само последната страница на споразумението, без да има възможност да се запознае с цялото му съдържание, като не е изразено съгласие за новиране . Оспорва се истинността на това споразумение, както и датата, на която е сключено , поради това, че е ръкописно изписана. Оспорва договора за цесия от 08.06.2012 г. , с който е прехвърлено вземането на В.С. по договора за лизинг на ответника като привиден , поради по-ниската уговорена цена за плащане вземането , от обстоятелството , че по така 2 сключения договор цесионера Г.Б. ЕООД претендира за плащане от страна на длъжника сума по-ниска от размера на прехвърленото му вземане , липсата на плащане на договорената цена за прехвърляне на вземането, поради липса на средства за това , както и поради наличие на свързаност между страните по договора за цесия .

При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване задълженията му по договора за лизинг поради изтичане на погасителна давност, считано от 25.03.2013г. , краен срок за издължаване, като в отношенията между страните по този договор е действащ първоначалния погасителен план , поради липса на изготвен такъв с подписване на споразумението от 30.11. 2009г..

Оспорва се погасителния план от 08.06.2012г. като едностранно съставен от ответника, обединяващ задълженията по договорите за заем и за лизинг без съгласие на длъжника за това, без да е установено на коя дата е съставен и подписан от представител на длъжника .

Изложени са и съображения, че договорите за заем са сделки по занятие, за каквато дейност заемодателите „В.*“ЕООД, „Г.Б.“ ЕООД и В.С. не притежават лицензия, поради което и се твърди, че сделка, сключена от търговец, за дейност, която изисква съответно разрешение от държавен орган, е нищожна и не поражда действие като сключена в противоречие със закона (арг. чл. 295, ал. 1 ТЗ).

Оспорва се изрично размера на приетите вземания по договорите за паричен заем от 11.05.2007 г. и договор за сух лизинг от 01.04.2008 г..

Твърди се, че задълженията към 08.06.2012 г. по договор за заем от 11.05.2007 г. не възлизат на сумата от 1 429 837.74 евро. Тази сума е формирана след капитализация на лихви към главница, каквото съгласие липсва между страните в договора за заем.

Начислената лихва и неустойка противоречи на добрите нрави и целта на закона. Оспорва се уговорена в т. 4.1. от договора за заем от 11.05.2007 г. клауза за неустойка като нищожна, противоречаща на добрите нрави като предвиждаща начисляване на лихва за забавено плащане в размер на 18 % върху главница и лихва, което е недопустимо и забранено от закона, създава предпоставки за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата и по този начин води до свръхпрекомерност на уговорения размер на престацията на заемодателя.

Оспорва се посочения размер на задължението по договор за сух лизинг към 08.06.2012 г. от 152 308.60 евро. Аналогично на договора за паричен заем от 11.05.2007 г., задължението по договор за сух лизинг на ВС е формирано, без съгласие за капитализация на лихви към главница, съответно без съгласие за последващо начисляване на лихви върху капитализирана главница. Размерът на задълженията на ищеца е определен и приет в производството по несъстоятелност въз основа на едностранно таблица, наречена погасителен план, съставена от ответника , с който задълженията по договор за паричен заем от 11.05.2007 г. и договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008 г. са обединени без за това да е налице съгласие на длъжника , като погасителния план сам по себе си не съставлява доказателство за договорни отношения между две страни и не обвърза длъжника . Не е 3 налице съгласие за преструктуриране на задълженията му и признание на такива с извършвани от длъжника плащания на задълженията му.

В обобщението на твърдените от ищеца обстоятелства съдът приема, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на Г.Б. ЕООД в общ размер 3 308 686.75 лева се оспорва поради липса на качеството на кредитор на ответното дружество , тъй като сключените на 08.06.2012г. два договора за цесия, с които са му прехвърлени вземания по договор за паричен заем от 11.05.2007г. и договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008г. са нищожни , нищожен е и договорът за цесия от 28.05.2008г. , като нищожността е обоснована с привидност на договорите за прехвърляне на вземания , сключването им в нарушение на закона и добрите нрави .

Наведен е довод за нищожност на договорите за заем като сключени без разрешение за извършване на такава дейност .

Направено е и възражение за погасяване по давност вземането по договора за лизинг .

Оспорен е размерът на вземанията, поради липса на съгласие на длъжника за новиране задължението по договора за лизинг като такова по договор за заем и неистинност на споразумение от 30.11.2009г. , нищожност на клаузата за неустойка в договора за заем от 11.05.2007г., начисляване на лихви върху лихви в противоречие със закона и добрите нрави.

При така подържаните съображения се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено , че приетото в производството по несъстоятелност на А.С. ООД вземане на Г.Б. ЕООД в общ размер 3 308 686.75 лева не съществува, евентуално, че вземането не е в приетия размер от 3 308 686.75 лева .

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен с искане да бъде отхвърлен изцяло.

По наведените от ищеца доводи развива правни съображения за неоснователността им , а именно, че договорите за цесия са валидни и са породили целените от страните по тях последици , като длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне , извършвал е плащания години наред към ответното дружество, преговарял е с лица, упълномощени от ответника , като е предлагал сключване на споразумения с него и го е посочил като свой кредитор пред съда по несъстоятелността . Изцяло оспорва доводите за нищожност на договорите за цесия. Поддържа, че твърдените от ищеца обстоятелства в тази насока не обосновават привидност на договорите, като по отношение на всяко едно обстоятелство развива и съображения за неоснователност – цената е платена , не е налице твърдяната свързаност , не е налице нарушение на изискванията на данъчното законодателство .

Оспорва твърдението на ищеца, че погасителнияt план към договорите за цесия от 08.06.2012г. е едностранно съставен от него без съгласие на длъжника . Твърди, че този план е обсъждан, променян, приет и двустранно подписан от страните, след водени преговори за това, като дори окончателният му вариант е предложен от представляващия А.С. ООД - А.С. и от съдружника - нейния съпруг А.С., видно от писмена кореспонденция, 4 водена по електронна поща между А. и А. С.и и адв. Е.С.. Поддържа, че с този погасителен план е разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва по двата основни договора, възлизащи на общата сума от 1 139 553,20 евро , като в него не са включени начислените по двата договора неустойки за забава за периода от 01.12.2009 г. до 08.06.2012 г., които не са предявени в производството по несъстоятелност. Не са включени и дължимите договорни лихви от 8 % годишно за удължения срок по договора за заем от 11.05.2007 г. - от 25.05.2022 г. до 31.12.2024 г., както и договорните лихви от 8 % годишно за сумата по договора за лизинг , новиран като заем на 30.11.2009 г. - от 25.03.2013 г. до 31.12.2024 г., които също не са предявени в производството по несъстоятелност. В производството са предявени текущите неустойки, възникнали след подписване на погасителния план и произтичащи от поредната и продължителна забава на ищеца длъжник, като това също ясно е описано в молбата за предявяване на вземанията, като са отчетни извършените плащания. Планът включва в себе си съразмерни вноски, описани в молбата за предявяване на вземанията. Не отговаря на обективната действителност твърдението на ищеца, че в този погасителен план било включено цялото му задължение по договорите за паричен заем и договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство. В договора за заем (чл.3.1), и в споразумението от 30.11.2009 г. към договора за сух лизинг, с което лизингът се новира като заем (чл.5.3) е уговорен ясен и изричен ред за погасяване на задълженията, като първо се погасяват лихвите (неустойките за забава). Ищецът е изначално наясно с това обстоятелство, доколкото сам е издавал служебни бележки за доходи именно от такъв характер.