Решение № 5695 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5695 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100510354 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8378 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 39225/2022 г. по описа на СРС 78 състав, „Н.” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Т.” ЕООД, на основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 15 244,61 лв. /частично от 69 327,65 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Н.” ООД. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и необоснованост. Навежда твърдения, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По същество на спора сочи, че ищецът не е легитимиран да предявява настоящия иск, доколкото не е придобил вземания от физическите лица, като намира сключените договорите за вземания от финансови институции /цесии/ за нищожни /поради липса на предмет от гледна точка невъзможността да се цедират бъдещи, невъзникнали или неиндивидуализирани вземания, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД /липса на съгласие /чл. 26, ал. 1 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/ и както и като съдържащ нищожни клаузи, поради противоречие със ЗЗП. Излага подробни аргументи относно действителността на сключените договори за цесия и необсъждането от съда на развитите в тази връзка в отговора на исковата молба възражения. Отправя се искане за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК В законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Т.” ЕООД, в който се излагат 1 съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа, че вземанията са надлежно индивидуализирани, че са налице твърдяните нищожни клаузи в процесните договори за кредит. Намира за доказано в процеса, че липсва годно правно основание ответникът-въззивник да задържи процесната сума. По отношение на договора за цесия, намира, че същият е валиден, като прехвърленото вземане е определяемо, както и че договорът за цесия е извън приложното поле на ЗЗП, в него липсват неравноправни клаузи и същият не е нищожен. Изтъква се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По делото е постъпила и частна жалба от 21.08.2023 г. Т.” ЕООД срещу определение от № 25990/27.07.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се подробни съображения, че съдът е определил същото въз основа на общата цена на иска, а не е взел предвид при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение, че са предявени 16 иска и възнаграждението следва да се определи на тази база – по всеки иск.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Н.” ООД, с който отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на цесионер, и 16 физически лица, в качеството им на цеденти, са сключени Договори за вземания от финансови институции (договори за цесия), с които са прехвърлени вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, възникнали в периода от 20.06.2017 г. до дата на сключване на съответния договор. Поддържа се, че с процесните договори за цесия са придобити вземания на длъжници по потребителски кредити, като ги е посочил по размер и е заявил, че ги претендира като частични. В молбата е посочено, че всички претендирани с исковата молба суми са предадени от цедентите на ответника при липса на основание въз основа на нищожни клаузи по сключени договори за потребителски кредити, респективно недействителни договори за потребителски кредити, като предаването на сумите е извършвано чрез банкови преводи през оператори на платежни услуги, както и на касите на съответните финансови институции. Твърди, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника, за което бил надлежно упълномощен от цедента.

При така очертаната фактическа обстановка, ищецът предявява исковете за заплащане на следните суми: сумата от 2006.53лв., представляваща част от 6097,73лв. платени без основание от А.К..К на ответника в периода от 19.07.2017г. до 21.04.2022г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 21.04.2022 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД; сумата от 732.79лв., представляваща част от 9970лв. платени без основание от А.В. А. на ответника в периода от 03.11.2020г. до 18.03.2022г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 18.03.2022 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД, сумата от 547.23лв., представляваща част от 5370 лв. – платени без основание от А.И.И. на ответника в периода от 12.10.2021г. до 27.05.2022г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 27.05.2022 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД; сумата от 500лв., представляваща част от 1080лв. – платени без основание от Г.Н. Т. на ответника в периода от 10.09.2021г. до 19.04.2022г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 19.04.2022 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД от 19.04.2022г.; сумата от 2419.65лв. представляваща част от 6190лв. – платена без основание от Д.П.П. на ответника в периода от 28.09.2017г. до 14.06.2022г., което вземане е 2 прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 14.06.2022 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД; сумата от 500лв., представляваща част от 895лв. – платено без основание от И.Х.А. на ответника в периода от 26.07.2017г. до 20.10.2021г., което вземане е прехвърлено по силата на договор за вземания от финансови институции от 20.10.2021 г. в полза на ищеца „Т.“ ЕООД; сумата от 1089.50лв. представляваща част от 2205лв. – платена без основание от К. М.М. на ответника в периода от 19.07.2017г. до 15.02.2022г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 15.02.2022г.; сумата от 500лв., представляваща част от 2880лв. – платена без основание от К.А.А. на ответника в периода от 30.12.2019г. до 10.02.2022г., което вземане прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 10.02.2022г.; сумата от 500лв., представляваща част от 1285лв. – платена без основание от К.Д.И. на ответника в периода от 20.03.2020г. до 31.05.2022г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 31.05.2022г.; сумата от 1000лв., представляваща част от 5585лв. - платена без основание от М.И.П. на ответника в периода от 14.11.2017г. до 27.12.2021г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 27.12.2021г.; сумата от 704.81лв., представляваща част от 4260лв. – платена предадени без основание от М.М.И. на ответника в периода от 12.01.2021г. до 20.05.2022г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 20.05.2022г.; сумата от 530.16лв., представляваща част от 2280лв. – платена без основание от Н.С.Н. на ответника в периода от 28.12.2018г. до 12.11.2021г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 12,11,2021г.; сумата от 500лв., представляваща част от 1461лв. - платена без основание от О.Б.Т. на ответника в периода от 10.05.2018г. до 08.11.2021г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 08.11.2021г.; сумата от 1 889.25лв., представляваща част от 8928,92лв. - платена без основание от С. Б.Д. на ответника в периода от 23.08.2017г. до 27.04.2022г., което вземане е прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 27.04.2022г.; сумата от 1 692.38лв., представляваща част 4000лв. – платена без основание от Т.В.М. на ответника в периода от 19.07.2017г. до 16.05.2022г., което вземане прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 16.05.2022г.; сумата от 632.31лв., представляваща част 6840лв. - платена без основание от Т.Н.П. на ответника в периода от 07.12.2021г. до 27.06.2022г., което вземане прехвърлено на ищеца „Т.“ ЕООД по силата договор за вземания от финансови институции от 27.06.2022г., съобразно допуснато уточнение и увеличение на исковете, предявени с исковата молба в общ размер на 15244.61 лв., представляващи част от вземане в пълен размер на 69327,65 лв.

Съобразно допуснатото уточнение и увеличение на исковете в проведеното на 9.05.2023 г. съдебно заседание, по всеки договор за цесия ищецът претендира от ответника заплащането на сумите, както следва:

1. по договор за цесия от 21.04.2022г., сключен с А.К..К, се претендира сумата от 2006.53лв., представляваща част от 6097,73лв., формирана като сбор от:

1. сумата 1.03 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 140 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 25.09.2017г.;

2. сумата от общо 306 лв. (възнаградителна лихва 58 лв. и надплатена сума в размер на 248 лв.), представляващи част от 420лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 16.11.2017 г.;

3. сумата 314,15 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 635 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 11.06.2018г.;

4. сумата 750 лв. - неустойка, платена без основание суми във връзка с Договор за 3 потребителски кредит от 26.11.2018г.;

5. сумата от общо 635 лв. (възнаградителна лихва 171,15 лв. и неустойка в размер на 463,85 лв.), представляващи част от 1475лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 02.09.2019 г.;

2. по договор за цесия от 18.03.2022г., сключен с А.В. А., се претендира сумата от 732.79лв., представляващи част от 9970лв., формирана като сбор от:

1. сумата 29,49 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 1200 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 03.11.2020г.;

2. сумата 102,06 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 2200 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 25.01.2021г.;

3. сумата 173,80 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 2300 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 16.03.2021г.;

4. г. сумата 24,58 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 1620 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 23.04.2021г.;

5. сумата 98,47 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 1200 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 20.05.2021г.;

6. сумата 83 лв. - възнаградителна лихва, представляваща част от 1200 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 14.08.2021г.;

7. сумата от общо 221,39 лв. (възнаградителна лихва 11,29 лв. и надплатена сума в размер на 210,10 лв.), представляващи част от 250 лв., платени без основание суми във връзка с Договор за потребителски кредит от 08.12.2021 г.;