Решение № 269 от 07.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Русе, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20224500100595 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Ищецът М. К. Г., чрез пълномощника си адв. К. К., твърди, че на 07.07.2021 г. в Русе на бул. „Придунавски“ бил блъснат на пешеходна пътека, като пешеходец, от автомобил, управляван от Б.Б.С.. За извършеното ПТП органите на МВР съставили констативен протокол № 479/141 от 07.07.2021 г. и след приключване на досъдебното производство било образувано НОХД № 1130/2022 г. по описа на РРС, което приключило със споразумение и Бранко Сотиров бил признат за виновен и осъден на 3 месеца лишаване от свобода и глоба, както и на лишаване от правоуправление. Автомобилът, с който е извършено ПТП, бил собственост на М.А.К., която имала сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД. Ищецът предявил претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените му материални и нематериални вреди, които оценил на обща стойност 70 000 лв. След продължителна кореспонденция и представяне на изисканите от застрахователя документи, в това число и изготвена от вещо лице експертиза, ищецът получил по сметката си сумата от 13 879.96 лв., за която след справка при ответното дружество установил, че включва претърпените от него неимуществени вреди на стойност, оценени от застрахователя на 12 500 лв. и имуществени вреди на стойност 1 379.96 лв.

Ищецът не приема изплатената сума за обезщетение за достатъчна, реално справедлива и приемлива, поради което предявява настоящите искове.

Подробно описва претърпените от него неимуществени вреди вследствие на причинените му телесни увреждания. Описва и вредите, които е претърпял в имуществената си сфера, под формата на разходи за медикаменти и манипулации, както и вредите, които счита, че е претърпял, като пропусната 1 полза вследствие на по-малкото, получавано от него възнаграждение. След процесното ПТП бил приет в отделение по Ортопедия и травматология на УМБАЛ „Канев“ АД и на 12.07.2021 г. му била направена сложна операция, поставени импланти, фиксирани с винтове и му взели тъкан от друго място, за да възстановят десния крак. Операцията не била извършена веднага, а след няколко дни, поради лошото здравословно моментно състояние, при което се наложило да търпи огромни болки и притеснения. Ищецът страдал от други придружаващи заболявания, което усложнило оздравителния процес. В резултат на фрактурата на фибуларния кондил на тибията първоначално било невъзможно да се движи за 43 дни, след което бил в болнични в продължение на една година, като провел три курса физиотерапия и посетил санаториум за лечение и облекчаване на болките. Като резултат от ПТП, оперативните интервенции, липсата на физическа активност и повишаване на телесната маса, се влошили стойностите на хипертонията и диабета му, което наложило и постъпване по спешност за лечение в болница. Последвала втора операция за изваждане на метална конструкция от коляното на осмия месец от произшествието, придружена отново с болки и страдания, стрес и притеснения за ищеца и за близките му. Като пряка връзка с увреждането от произшествието получил и други усложнения на здравето. Когато се случило ПТП ищецът отивал на преглед при ортопед, който трябвало да назначи лечение на лявата му тазобедрена става, от която страдал, но произшествието наложило въобще да спре лечението на левия крак. Така изпаднал в невъзможност да лекува ставата на левия крак, заради контузията на десния и разчитал на болния крак, без да го щади, за да се изправи на крака от счупването. ПТП се случило в момент, когато жената, с която живеел на семейни начала – Д. Д., осиновила дете, което тогава било на 8 месеца. Счита, че като глава на семейството от него се очаквало да помага при отглеждането и възпитанието на бебето, а вместо това се наложило Д. да се грижи за него, тъй като бил неподвижен и с помощни средства почти 4 месеца. Не била опитен шофьор, но се наложило непрекъснато да шофира, за да го откарва с колата до болницата и навсякъде, където се налагало за прегледи, рехабилитация и контроли. Къпела го, помагала му при физиологичните нужди, което за ищеца било срамно и унизително, обличала го и това натоварвало психически и физически и двамата. Изживял огромен стрес и шок от случилото се, ежедневно понасял болки и безпокойства, заради което постоянно използвал обезболяващи средства. Ежедневно Д. му правела превръзки и масажи. В резултат на ПТП не можел да работи и да се грижи за семейството си, в което се отглеждало бебе, което наложило да продаде автомобила си на цена под пазарната, за да обезпечи финансово лечението си, както и оцеляване на семейството. Жилището на ищеца се намирало на тринадесети жилищен етаж, а асансьорът често се повреждал. Това налагало слизане и качване по стълбите, което било съпроводено от болка в крака и наложило продажба на апартамента с цел закупуване на друго подходящо жилище. Ищецът сочи, че на коляното му имало подутина с размерите на 2 орех и ежедневно търпял болки в областта на удара, които най-вероятно ще продължат до края на живота му. Не можел да носи чехли и къси панталони, имал ограничения в движението и накуцваща походка с болка дори при нормално вървене и навярно занапред ще е лишен от възможността да играе футбол, както обичал да прави преди ПТП. Твърди, че има трайно увреждане на психиката и постоянен стрес, изразяващ се в страх от пресичане на пешеходни пътеки и страх от преминаващи автомобили. Чувствал се непълноценен, защото не успявал да се справя със задълженията си като глава на семейството, не можел да ходи на разходка с малкото дете, нито да пазарува. Провалила се планираната почивка на семейството през м. юли 2021 г., както и планирана екскурзия до близки в Италия. Единственият доход на ищеца бил от сключения трудов договор с „Витте Аутомотив България“ ЕООД, но поради отсъствието му в продължение на 12 месеца заради нетрудоспособност, по това време бил лишен от възможността да получава пълното си възнаграждение, в това число и 4 вида бонуса, което определя като пропуснати ползи. Формулирал е петитум на исковата си молба, в който моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които остойностява в размер на 84 664.97 лв., имуществени вреди в размер на 335.03 лв. и пропуснати ползи в размер 4 080 лв., който след допуснатото изменение е увеличен на 8 548.92 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта върху всяка от главниците. Претендира и разноски по делото.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва предявените искове, като възразява, че е извършил извънсъдебно плащане, с което е удовлетворил претенциите на ищеца. Твърди, че заплатеното от него обезщетение в размер 12 500 лв. за неимуществени вреди и 1 379.96 лв. за имуществени вреди, покрива търпените от ищеца вреди. Евентуално възразява, ако съдът приеме, че този размер не удовлетворява претенциите му, то те следва да бъдат намалени, тъй като не съответстват на критериите на чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че не е налице причинно-следствена връзка между травмите от ПТП и пропуснатите ползи, които се твърдят в исковата молба, поради което счита, че този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Не оспорва и признава факта за сключено валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за автомобила, с който то е причинено.

Оспорва обстоятелството, че се е наложило ищецът да продаде личния си автомобил, за да осигури средства за лечението си, предвид наличието на представени доказателства, че има възможност да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 246.39 лв. Възразява и против присъждането на законна лихва от датата на ПТП. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвите за забава се заплащат от датата на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователната претенция, която е по-ранната от двете дати. Счита в настоящия случай, че уведомяването е на 30.07.2021 г. Оспорва и искането за 3 възстановяване на заплатени разноски за адвокатски хонорар за извънсъдебна застрахователна претенция, както и възнаграждението за воденото наказателно производство по повод на процесното ПТП. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С одобрено от съда споразумение по НОХД № 1130/2022 г. по описа на Районен съд Русе, Б.Б.С. е признат за виновен, за това, че на 07.07.2021 г. в гр.

Русе, при управление на МПС – лек автомобил марка „Киа“ модел „Пиканто“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на М.

К. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на дясна голямопищялна кост, наложило метална остиосинтеза, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Влязлото в сила споразумение на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София. Не се спори и обстоятелството, че застрахователят е извършил извънсъдебно плащане на сумата от 13 879.96 лв., с която е удовлетворил претенциите на ищеца, от които за неимуществени вреди е заплатил 12 500 лв., а за имуществени вреди – 1 379.96 лв.

По делото са представени разходооправдателни документи – фактури и касови бонове, видно от които за проведеното след ПТП от 07.07.2021 г. лечение, ищецът е направил разходи в размер на 1 735 лв.

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, е разпитана Д. А. Д. – съжителстваща на семейни начала с ищеца. Тя изнася данни за интензитета на болките, страданията и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП. Установява, че с изключение на захарния диабет, преди ПТП М. бил в отлично здравословно състояние, разчитала на неговата помощ и подкрепа в домакинството, за детето и за семейните битови ангажименти.

Лекарите от болницата й обяснили, че трябва да заплати импланта, който бил на стойност над 1000 лв., за да започне операцията. Около две седмици М. престоял в болницата, през което време тя го посещавала. Той бил с протеза и не можел да става от леглото. Операцията била извършена след 2-3 дни, защото трябвало да спадне отокът. Следели му и диабета, защото вследствие на стреса се увеличили стойностите на захарта. След изписване от болницата М. се придвижвал с патерици, трябвало да му помага за обличане, събличане 4 и за всякакво обслужване, като къпане, водене до тоалетната, а бебето си чакало и то реда. М. изпитвал силни болки, особено нощем, защото в даден момент обезболяващите спрели да му действат. Не можел да се завърти заради протезата, трябвало само по гръб да лежи, бил много изнервен.

Безсънни нощи имали редовно. Сега нямало такива стенания и болки през нощта, но и до ден днешен все още изпитвал болки. Получил израстък – изменение на коляното от операцията, което също му причинявало болка.

Възстановяването продължило 4 месеца, след което махнал патериците и продължил да се възстановява. Непрекъснато посещавали лекари, които наблюдавали крака му, като трябвало свидетелката да го кара с колата, защото той не можел сам да шофира. Ходел на раздвижване почти всеки ден, след това бил и на санаториум, разходите за който си ги поели сами. За импланта лекарите казали, че или остава завинаги с него или се маха между 8-мия месец и годината и го махнали на 8-мия месец, защото се налагало да направи ЯМР на крака и металният имплант пречел. М. не успял да възстанови нормалния си ритъм на живот, спрели да се разхождат в парка, както правели преди ПТП, той не можел и 100 метра да извърви пеш. Сутрин, излизал с кучето да бяга, а сега нямало как, стоял и наблюдавал отстрани.