Решение № 10035 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10035 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110141604 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от И. И. Т., действащ чрез своята майка и законен представител И. Ц. П. и от М. И. Т. против [фирма] отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните вземания: сумата от 6 884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № *** от 17.10.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., сумата от 175,82 лева – държавна такса и сумата от 403,73 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав в полза на [фирма] и срещу наследодателя на ищците И. П. Т. е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № [№]/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № *** и с район на действие СГС, поради новонастъпили обстоятелства - ненадлежно съобщаване на извършена цесия в полза на ответника и погасяването им по давност.

Ищците твърдят, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 30-състав и въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2010 г. срещу наследодателя им – техния баща И. П. Т. и в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист, по силата на който Т. е осъден да заплати на търговската банка следните вземания: сумата от 6 884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № *** от 17.10.2008 г., законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., както и разноски по делото в общ размер от 579,55 лева, от които 175,82 лева за държавна такса и 403,73 лева за адвокатско възнаграждение. Посочват, че след издаване на изпълнителния лист и въз основа на договор за цесия от 04.12.2012 г. вземанията, удостоверени в същия и произтичащи от договора за банков кредит от 17.10.2008 г., са прехвърлени от кредитора на ответното дружество [фирма]. Поддържат, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на процесните вземания по молба на ответника от 15.09.2022 г. срещу първоначалния длъжник И. Т. е образувано изпълнително дело № [№]/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Твърди се, че междувременно - на 01.11.2021 г.

И. Т. починал, поради което и в качеството им на негови законни наследници, като 1 длъжници в изпълнителния процес са конституирани низходящите му И. И. Т., М. И. Т.

(двамата ищци) и Евелина И. Ставрева. Последната заявила отказ от наследството, оставено от наследодателя й И. Т., който отказ бил допуснат с решение от 13.05.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 24727/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 158-ми състав и вписан в Особената книга на съда под № ***/13.05.2022 г. Сочи се, че малолетният ищец И. Т. приел наследството на баща си под опис, допуснат с определение от 20.05.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 26138/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав. Ищците намират, че като наследници на починалия длъжник в хода на изпълнителното дело са длъжници за по ½ част от вземанията по изпълнителния лист. В исковата молба се излагат съображения за недължимост на последните поради ненадлежно съобщаване за извършената цесия в полза на ответника [фирма] на първоначалния длъжник и техен наследодател И. Траянов. Приложената по изпълнителното дело обратна разписка касае връчване на друго уведомление и е с отразен получател – трето за спора лице.

Същевременно посочват, че ищците са уведомени за цесията от [фирма], с уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № B3Y016968 от 15.03.2022 г., получено на 14.12.2012 г. Намират вземанията за недължими и поради погасяването им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла преди образуване на изпълнителното дело. Считат, че само по себе си последното обстоятелство, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение не обуславят прекъсване на давностния срок, доколкото не представляват изпълнителни действия. По делото липсват данни за предходно образувано изпълнително дело срещу наследодателя им, което да е прекратено. Ето защо и предвид липсата на проявено активно поведение от страна на ответника, притезанията са погасени по давност. Считат за приложим тригодишния давностен срок, тъй като се касае за вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. С тези съображения ищците обосновават правния си интерес от търсената защита, като отправят искане да бъде признато за установено, че всеки от тях не дължи на ответното дружество по ½ част от вземанията по процесния изпълнителен лист. Претендират разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявените искове като процесуално недопустими, а по същество и неоснователни.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава единствено на новонастъпили факти – реализирани след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предвид това и доколкото от страна на ищците не се сочат факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, то исковите им претенции са недопустими. Не оспорва, че в хода на ч. гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2010 г., а въз основа на нея и изпълнителен лист от 21.09.2010 г. в полза на кредитора [фирма] срещу длъжника И. П. Т. за вземания, произтичащи от необслужван договор за банков потребителски кредит № ***/17.10.2008 г. Навежда доводи, че въз основа на този изпълнителен лист и по молба на търговската банка от 11.10.2010 г. за събиране на удостоверените в същия вземания е образувано изпълнително дело № 5098/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Ответникът не оспорва, че на 04.12.2012 г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени в полза на [фирма] с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предвид това, с постановление на съдебния изпълнител от 21.02.2013 г. ответникът е конституиран като взискател. Твърди, че в хода на това дело са извършени множество справки и изпълнителни действия, годни да прекъснат давността за вземанията съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като: искания за налагане на запор, постъпване на суми от длъжника, искане за извършване на опис на движими вещи и т.н. Излага, че поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 5098/2010 г. е прекратено. По молба на ответника от 15.09.2021 г. е образувано ново изпълнително дело № 10462/2021 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Считано от датата на последното валидно изпълнително действие по предходното дело – искане за извършване на опис от 26.09.2016 г. до образуване на второто изпълнително дело на 15.09.2021 г. не е изтекла приложимата петгодишна погасителна давност. С тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковете, тъй като процесните вземания действително се дължат от ищците, като наследници на починалия първоначален длъжник, и с оглед непогасяването им по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по гр. дело № 3879/2010 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 30-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и по разпореждане на съда от 28.05.2010 г. е издаден изпълнителен лист от 21.09.2010 г. (след допусната ОФГ в заповедта по разпореждане от 19.07.2010 г.), с който е разпоредено И. П.Т., като длъжник, да заплати на кредитора [фирма] следните парични вземания: сумата от 6 884,61 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физическо лице № *** от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 906,45 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2009 г. до 26.01.2010 г., както и разноските по делото в размер на сумата от 175,82 лева за държавна такса и в размер от 403,73 лева за адвокатско възнаграждение. В извлечението от счетоводните книги на търговската банка относно състоянието на дълга към 27.01.2010 г., обявен за предсрочно изискуем, представляващо документ по чл. 417, т. 2 ГПК, е отразено, че референтният номер на контракта е ***[№].

Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства следва, че между длъжника И.

Петров Т., в качеството му на кредитополучател и [фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № *** от 17.10.2008 г. за предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 7 000 лева за посрещане на текущи нужди срещу задължението на кредитополучателя да върне същата заедно с уговорените между страните договорна лихва и такси, съгласно погасителен план към договора, за срок от 7 години, чрез 83 равни анюитетни месечни вноски и една последна изравнителна такава с падеж на 07.10.2015 г.

Изяснява се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 28.05.2010 г., с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. кредиторът [фирма], като цедент, е прехвърлил в полза на настоящия ответник [фирма], като цесионер, портфолио от вземания, произтичащи от необслужвани договори за кредит, сключени с физически лица, заедно с изтеклите лихви върху тях, разноски, привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които и вземания по договор за кредит № ***[№], сключен с И. П. Т., с посочен общ размер на дълга към датата на оценката – 30.09.2012 г., възлизащ на сумата от 11 316,26 лева. С пълномощно изпълнителните директори на дружеството – цедент са упълномощили цесионера [фирма] от името на [фирма] да уведоми всички длъжници за сключения договор за прехвърляне на вземания.

Изяснява се също, че с Уведомление с изх. № [№] , адресирано до И. П. Т., в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит, ответното дружество, като пълномощник на цедента, го уведомява за осъщественото прехвърляне на вземанията по договора в полза на [фирма] с договор за цесия от 04.12.2012 г., за състоянието на дълга към момента на прехвърлянето, включващ вземания за главница в размер от 6 884,61 лева, за лихва в размер от 3 934,47 лева и за съдебни разноски в размер от 621,93 лева, с покана за заплащането им по сметка на новия кредитор.

По делото е представено и прието заверено копие от обратна разписка за доставка на пратка № [№] по поръчка № [№], издадена от куриерска фирма [фирма] – град София, с подател [фирма], получател И. П. Т. и съдържание на пратката – 1 брой писмо с изх. № B3Y002491. В разписката е удостоверено връчване на писмото на адрес: [адрес], дата на връчване 12.02.2013 г. и получател: „П.“.

От представения и приет по делото препис от изпълнително дело № 5098/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № *** и с район на действие СГС следва, че последното е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 21.09.2010 г. и за събиране на 3 материализираните в него вземания по молба на първоначалния кредитор [фирма] с вх. № 26922/11.10.2010 г. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и всяко друго възнаграждение за труд, при установени права на последния върху недвижими имоти, моторни превозни средства и вземания от трети лица, да бъде насочено принудителното изпълнение и за налагане на запор върху откритите му сметки в търговски банки в страната. С молбата на съдебния изпълнител са възложени и правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.