Решение № 21717 от 29.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40977/2024
- Вид
- Решение № 21717
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21717 гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110140977 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. С. Д. срещу „Сити кеш“ ООД.
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 708038 от 18.07.2022 г. поради противоречието му със закона, както и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, частично от общо дължима сума от 996,36 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие, респ. заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на договорна неустойка при непредставяне на обезпечение.
Ищецът М. С. Д. твърди, че на 18.07.2022 г. сключил с ответното дружество „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 708038. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 1400 лв., която следвало да върне на 29 седмични вноски. Сочи, че на осн. чл. 5 от договора се е задължил в 3дневен срок от усвояване на заема да предостави обезпечение, както следва: 1.
Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. Излага още, че съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 996,36 лева, която сума се разсрочвала за целия период на договора. Сочи, че е 1 погасил изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в размер от 996,36 лева е недължимо платена, поради което претендира връщането на част от нея, а именно сумата от 5 лева.
В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск - за установяване недействителност по отношение на отделна негово клауза. Счита, че недействителна между страните е разпоредбата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение поставя множество ограничения, кратък срок и на практика – невъзможност за изпълнение, поради което ответникът изначално включил задължението за неустойка в погасителния план. Освен това сочи, че размерът на предвидената неустойка е прекомерно висока, като размерът й противоречи на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 07.11.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 996,36 лева, представляваща пълната претенция на ищеца, вместо досегашния предявен частичен размер от 5 лева.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че между страните са сключени общо 8 договора с идентично съдържание и включена клауза за неустойка, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.09.2024 г. и приет за окончателен без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК 2 като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: 1) между М. С. Д. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 708038 от 18.07.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР; 3) че ищецът е заплатил на ответника сумите по договора, в това число: 1400 лева главница, 184,64 лева договорна лихва и 996,36 лева неустойка за непредставяне на обезпечение.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК така отделените обстоятелства следва да се приемат за доказани по делото. Същите се установяват и от приетите в производството доказателства.
От приетия по делото препис от договор за потребителски кредит № 708038/18.07.2022 г. и приложената към него справка за извършени погасявания по договора, се установява, че между страните е възникнало процесното облигационно правоотношение. Това обстоятелство не е спорно между страните.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1400 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 06.02.2023 г. съгласно погасителен план, обективиран в Приложение № 1 към договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 29 погасителни вноски, всяка от които включва главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 49,85 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40,05.
Видно от чл. 4, т. 1 от договора уговорената заемна сума от 3000 лева е предадена на заемополучателя, като същото представлява безспорен факт между страните.
Съгласно чл. 5 от договора, заемателят поел задължение в срок от три дни от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение съгласно условията, посочени в договорната разпоредба: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).
В чл. 11 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл. 5 в тридневен срок, заемателят дължи неустойка в размер на 996,36 лева, която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 708038/18.07.2022 г., който противоречи на закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора 3 за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 31.01.2022 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер от 49,85 %
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира следното:
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae8f555-4556-410e-a7e4-3c1d74f838d5