Определение № 118 от 14.06.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 14.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20222001000098 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по частната жалба на „ В. г.“ ООД (н), действащо чрез временния синдик – И. Р. , депозирана на осн.чл.274 ал. 1, т. 1 ГПК, срещу определение № 260 253 от 01.04.2022 г., постановено по т. д. № 81/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, за прекратяване на производството по същото дело.

В жалбата се поддържа, че съдът назначил на ответника С. Н. особен представител и указал на жалбоподателя да внесе разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 830 лв., както и последиците от неизпълнение на горните указания. Заявил е, че в производството по т.д.

№81/21 год. по описа на БОС, образувано по отменителен иск, предявен от „А и Л търговско представителство“ ЕООД , „В. г.“ ООД в н. е конституиран като съищец, ето защо указания за предплащане на разноски за особен представител на ответника са били дадени, както на първоначалния ищец, така и на жалбоподателя. Сочи се, че временният синдик получил съобщението с указанията до „В. г.“ ООД в н., в дадения му срок не внесъл разноски и това не е било сторено и от другия ищец. Поддържа се, че синдикът на „В. г.“ ООД в н. поискал от съда по несъстоятелността по т.д.

№339/16 год. на БОС да му разреши плащането на суми за разноски по множество дела, между които т.д.№89/21 год. и т.д.№93/21 год., но бил постановен отказ с мотив, че средствата са предплатени от кредитори по чл.629 б от ТЗ и са недостатъчни за покриване и на съдебните разноски. С оглед особения характер на предявения отменителен иск – за попълване масата на несъстоятелността, в частната жалба се развиват доводи за съобразяване по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ, според което държавната такса не се внася предварително и следва да се определи върху ¼ от вземането. Изложени са аргументи, че понастоящем са висящи 15 бр. дела, образувани по отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и, ако по всяко от 1 делата бъде определен депозит за особен представител на ответниците физически лица, „В. г.“ ООД (н) като съищец и кредитор на масата на несъстоятелността на „К. и.ОД (н) следва да заплати на основание чл. 47, ал. 6 ГПК непосилни за кредиторите му суми, а и е несправедливо последните да бъдат натоварвани с разноски, извън необходимите. Поддържа се, че определянето на възнагражденията на особените представители по чл. 47, ал.

6 ГПК при съобразяване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би препятствало попълването на масата поради прекомерния им размер и ниската вероятност за възстановяване от имуществото на ответника. Цитирана е съдебна практика – определение № 162 от 06.03.2018 г. на ВКС, по ч. т. д. № 2785/2017 г. Второ ТО в насока, че в случаите, когато възнаграждението на особения представител е за сметка на масата на несъстоятелността, то същото следва да се определи по аналогия с хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на Закона за правната помощ.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор от А.К. – синдик на „К. и.ОД в н., с който изразява становище за основателност на частната жалба. Поддържа, че незаконосъобразно е бил назначен особен представител на ответника, тъй като такъв се назначава само в случаите на чл.29 ал.3 от ГПК – при неизвестен настоящ или постоянен адрес. Изразява се становище, че съдът е бил длъжен да положи усилия за издирване на адреса на ответника като пребиваващ в страната чужденец. При условията на евентуалност се заявява, че възнаграждението е определено в противоречие с утвърдената практика.

Сочи се, че синдикът на „К. и.ОД н. като съищец по т.д.№81/21 год. не разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за особен представител по Наредба №1/2004 год. на ВАС. Заявява се, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е съобразена с естеството на делото, възнаграждението следва да се определи по ЗПП и да се внесе не от несъстоятелния ищец, а от бюджета на Бюрото за правна помощ. Прави се искане определението да бъде отменено и при връщане на делото на първоинстанционния съд да бъдат дадени указания за връчване на книжата по чл.53 от ГПК, евентуално – за определяне на възнаграждение на особения представител по Наредбата по ЗПП.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 8 1/2021 г. по описа на БОС е образувано по 2 предявения от „А и Л търговско представителство“ ЕООД против „К. и.ОД (н) и С. П. Н., гражданин на Руска федерация, иск, с правно основание по чл.

649 във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „К. и.ОД (н) на договор покупко -продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №149, том ІV, рег. № 4 659, дело № 709 от 2019 година на нотариус под №208 НК, с предмет имот с идентификатор № *** по КККР. Като съищци по делото са конституирани „В. г.“ ООД в н. (по негова инициатива като кредитор на „К. и.ОД) и синдика на „К. и.ОД - А.К. – служебно от съда.

С молба вх.№263813/04.03.21 год. първоначалният ищец е посочил адрес в РБългария, на който ответникът – физическо лице, да бъде призован – гр.С. В., к-с“Р. П. ет.1, ап.120, като е представил справка за адрес по регистър БУЛСТАТ. Същият адрес е посочен и в молба от 07.07.2021 год. и е заявено, че ако лицето не бъде намерено на този адрес, връчване следва да се осъществи по чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление, както и да се предприемат служебни действия от съда за издирване на адресна регистрация. По разпореждане на съда е предприето връчване на исковата молба на регистрирания от ответника адрес в РБългария. Връчителят е посетил адреса три пъти в рамките на един месец през лятото, при спазване на правилата, установени в чл.47 ал.1 от ГПК – на интервали, по-големи от една седмица, като едно от посещенията е в неработен ден (31.07.2021 год.).

Ответникът не е бил открит, залепено е било уведомление на входната врата на апартамента и в дадения срок книжата не са получени. Тези действия са били съобразени от съда, който е приел връчването за редовно и е счел, че на осн.чл.47 ал.6 от ГПК следва да се назначи особен представител на разноски на първоначалния ищец - „ А и Л търговско представителство“ ЕООД . С разпореждане №261892/03.09.2021 год. е определен размер на възнаграждение за особен представител по Наредба №1/2004 год. в размер на 830 лв. и първоначалният ищец е задължен да ги внесе. Съобщението с указанията е било връчено на представител на ищеца на 29.09.2021 год. и разноски не са внесени. Нови указания са били дадени с разпореждане №260092/28.01.2022 год. и отново не са изпълнени (връчени са на 21.02.2022 год.). С разпореждане №260/07.03.2022 год. на първоначалния ищец и на „В. г.“ ООД в н. са дадени указания, че ако в седмичен срок не представят доказателства за заплатени разноски в размер на 830 лв. за особен представител на ответника, производството ще бъде прекратено.

Съобщението до първия е връчено на 21.03.2022 год., до втория – на 18.03.2022 год. и в дадения срок указанията не са изпълнени. С определение №260253/01.04.2022 год. исковите молби са върнати и производството е прекратено.

На първо място следва да се посочи от настоящия съд, че доводите на синдика К. в отговора му за липса на законови предпоставки за назначаване на особен представител на ответника – физическо лице, са неоснователни. В случая първоинстанционният съд е предприел действия за връчване на 3 исковата молба на регистриран от ответника адрес в РБългария по см.на чл.53 от ГПК, изчерпал е законосъобразно процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК и чак след това в съответствие с разпоредбата чл.47 ал.6 от ГПК е поискал предплащане на разноски за особен представител. Невярно е твърдението, че особен представител се назначава от съда само в случаите на чл.29 ал.3 от ГПК – при неизвестен адрес. Разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК се отнася тъкмо за случаите, в които е регистриран адрес (вкл.и по чл.53 от ГПК от лица-чужди граждани), но на този адрес ответникът не е открит.

Макар и от първоинстанционния съд да не са били изложени мотиви при определяне на дължимите разноски за особен представител, настоящата инстанция констатира, че възнаграждението, а оттам – и дължимите разноски, са определени правилно. Цената на предявения иск на основание чл. 647, ал.

1, т. 3 ТЗ – за обявяване относителната недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на договора за продажба на недвижим имот, се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК – върху данъчната оценка на имота – предмет на договора. Видно от представената данъчна оценка на имота, същата е в размер на 16 176,20 лв., в който случай минималното възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 014,30 лв. Освен това, по преценка на съда и съгласно чл. 47, ал. 6, пр. 2 ГПК, според фактическата и правна сложност и съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв, размерът на възнаграждението може да бъде определен и под минималния, но не по-малко от една втора от него, което е сторено от първоинстанционния съд и възнаграждението е редуцирано до 830 лв.

Доводите за приложение по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ към задължението за предплащане на разноски за особен представител, както и за определянето му при съобразяване разпоредбите на ЗПП, са неоснователни. Облекчените условия, при които се реализира правото на защита на страните по искове на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, са изрично регламентирани в чл. 649, ал. 6 ТЗ и те касаят само задължението за предварително плащане на държавната такса. Цитираното от жалбоподателя определение №162/06.03.2018 год. по ч.т.д.№2785/2017 год. на ІІ т.о. ВКС, е напълно неотносимо към настоящия спор, тъй като със същото е осъществено правоприлагане по аналогия на ЗПП, но при представителство по чл.29 ал.4 от ГПК, в който случай несъстоятелното дружество е било ответник с противоречиви спрямо представляващия го интереси. При постановяването на акта ВКС е отчел, че разноските ще са за сметка на масата на несъстоятелността на търговеца – ответник, докато в настоящия случай, при успешно провеждане на отменителния иск, тези разноски ще бъдат възстановени на заплатилия ги ищец по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК.

Исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ са в интерес на всички кредитори на несъстоятелния търговец, но всеки от тях прави собствена преценка доколко е целесъобразно да авансира предстоящите разходи за съдебни производства.

4

Тъй като „В. г.“ ООД е в производство по несъстоятелност, отменителния иск е в интерес на неговите кредитори, които предплащат разноските за издръжката на несъстоятелността.

В случая, след като синдикът на „В. г.“ ООД в н. е получил указания за предплащане на разноските за особен представител на ответника, липсват данни да е предприел действия за осигуряването им и внасянето им според указанията на съда. Приложени са копия на две молби, с които синдикът е поискал от съда по несъстоятелността да разреши изплащане на разноски за особен представител по две други дела – т.д.№89/21 год. и №93/21 год., но не и по настоящото. Процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника представлява пречка за развитието на производството и е основание за прекратяването му – така определение № 524 от 24.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae87db2-46b3-4794-b3a8-9eb991f31627