Решение № 555 от 05.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. Плевен, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20254430201003 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на А.

Х. И. с ЕГН: ********** чрез адв. Д. Ц. от АК-Плевен, против заповед за задържане на лице рег. № 256зз-18/05.06.2025г., издадена от К. М. К. – *** в група КП при РУ-Долна Митрополия.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че задържането е немотивирано и не е подкрепено от никакви доказателства за извършено от жалбоподателя престъпление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Д. Ц. от АК-Плевен, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата – К. М. К. – *** в група КП при РУ-Долна М итрополия, изразява становище, че заповедта за задържане е законосъобразна и моли съда да я потвърди като такава.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Видно от приложените по преписка №3508/2025г. по описа на РП-Плевен, писмени доказателства – жалба рег. №3508/04.06.2025г. от М.А.А. и докладна записка №256р-2874/04.06.2025г., изготвена от *** И.В.В..

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, противно на становището на жалбоподателя. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, защото е заподозряно за нанесена средна телесна повреда на 03.06.2025г. в село Божурица на лицето А.А.В. от с.Божурица, обл.Плевен, с което е извършил престъпление по чл.

129 ал.1 от НК. Заповедта за задържане е била връчена лично на задържаното лице, срещу подпис. На задържания са разяснени правата му по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР, както и му е предоставено копие от заповедта. Същият е подписал и декларация за правата на задържано лице. При задържането на жалбоподателя е извършен личен обиск, при който не са намерени вещи. А. И. е освободен на 06.06.2025г. в 10:30 часа. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, 2 обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П.и П. срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. По мнение на съда - тези обстоятелства в случая са налице.

Съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на това указание в съда са депозирани писмени доказателства. От служебно изисканата преписка №3508/2025г. по описа на РУ-Долна Митрополия се установява, че *** И.В.В.

- *** група „Криминална полиция“ в РУ – Долна Митрополия при ОДМВР – Плевен около 9,40 часа на 4.06.2025г. е получил обаждане от *** *** К., който го информирал за нанесен побой от *** на с.Божурица на А.А.В. – жител на същото село, на 3.06.2025г. в 9,00 часа в центъра на селото, като В. имал много травми и бил настанен на лечение в болница. Според приложената по 3 преписката Докладна записка рег.№256р-2874/4.06.2025г., изготвена от *** И.В., *** К. бил получил информацията за нанесения побой от *** на пострадалия А.А.В. – М.А.А.. От същата Докладна записка се установява, че *** И.В. е провел телефонен разговор с *** на пострадалия и от нея разбрал, че *** й е бил ангажиран от кметството на с.Божурица с полагане на труд по т.нар. временна заетост и на 3.06.2025г. заедно с още няколко човека работели в селото в района на заведението на ***. Според Докладната записка същият ден М.А.А. телефонирала на *** си и от него разбрала, че си е в къщи и не може да се движи, защото е със счупена ръка. От Докладната записка се установява и това, че А. посетила *** си и видяла, че той има видими травми от причинения побой, като според *** й *** на с.Божурица го е удрял с лопата. Според А. след направени рентгенови изследвания във Второ ДКЦ Плевен било установено, че ръката на *** й била счупена на две места.

Според Докладната записка *** И.В. провел разговор по телефона с пострадалия, който потвърдил получената информация, че му е нанесен побой с лопата от *** на селото, като в момента пострадалият се намирал в УМБАЛ“*** Георги Странски“, в отделение „УНГ“, където му предстояла операция за причинените увреждания на ухото. От Докладната записка се установява и това, че свидетелите –очевидци се страхували от *** и не желаели да дават сведения за побоя. От приобщените по преписката доказателства, че установява, че *** на пострадалия А.А.В. – М.А.А. депозирала жалба с вх.№3508/4.06.2025г. в Районна прокуратура – Плевен.

Според приобщените по преписката писмени доказателства по реда на чл.

212, ал.2 от НПК - с разпит на свидетели, на 05.06.2025г. в РУ-Долна Митрополия било започнато досъдебно производство по пр. пр. 3558/ 04.06.2025г. на Районна прокуратура-Плевен по 256 ЗМ 73/ 05.06.2025г. на РУ-Долна Митрополия за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, за това, че на 03.06.2025г., около 09,00ч. в село Божурица, общ. Долна Митрополия при възникнал скандал, А. Х. И. от село Божурица, ул. *** - *** на същото село е причинил средна телесна повреда на А.А.В., ЕГН: ********** от село Божурица, ***, изразяваща се във фрактура на дясна ръка, скъсана дясна ушна мида и счупени три ребра.

По мнение на настоящия съдебен състав, фактите, които се установяват в досъдебното производство, подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта, а именно – престъпление по чл.129 ал.1 от НК. Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, в преписката са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че същият е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената 4 заповед. Наличните данни, по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни, за да може спрямо жалбоподателя А. Х. И. законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по досъдебното производство.

Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. - да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са неоснователни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция - Решение № 1075 от 31.05.2018 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 742/2018 г., постановено по аналогичен казус. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление. Предвид това правилен е бил изводът на полицейските служители, че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.