Решение № 18742 от 17.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18742 гр. С., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110117026 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „....“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата 1850,48 лева, представляваща дължим остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10019030126333 във връзка с ПТП от 04.10.2019 г. в гр. С., бул. "Б. ш.", ведно със законната лихва за периода от 03.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 670,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр. № 72385/2024 г. попи са на СРС, 182-ри състав.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на т.а. „И.“, рег. № *******, застрахован при ответното дружество, при движение в лява лента внезапно извършва маневра „смяна на лентите“ , засича и реализира ПТП с движещия се в дясна пътна лента л.а. „А. Р.", модел „М.“, рег. № *****, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, Клауза – П. В следствие на удара на застрахования при ищеца лек автомобил са причинени материални щети. Сочи се за процесното ПТП при ищеца да е образувана щета № 10019030126333, по която на собственика на увредения автомобил е изплатено обезщетение в размер на 5250 лв. Излага твърдения, че е поканил ответника да заплати регресната претенция в размер на 5265 лв. с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски. След получаване на поканата ответникът признал частично претенцията като заплатил сумата от 3414,52 лв., като останала дължима сумата от 1850,48 лв. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 670,98 лв. за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ досежно увредения автомобил, че ответникът е застраховател по застраховка „ГО“ за т.а. „И.“, рег. № *******, настъпването на описаното в ИМ ПТП, в това число неговият механизъм. Наред с това не се оспорва и изплащането на обезщетението по 1 щета № № 10019030126333. Ответникът поддържа, че със заплащането на сумата от 3414,52 лв. е изпълнило задължението си по регресната претенция, която сума представлява действителната стойност на причинената вреда към датата на събитието.

Оспорва размерът на твърдените вреди да възлиза на претендираната сума, както и пряката причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и процесното ПТП, като сочи, че не всички отремонтирани части и детайли са били увреди в резултат от процесното събитие. Счита, че не дължи заплащането на исковата сума, тъй като макар и изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение да е определено по експертна оценка, калкулираните нови части надвишават заложените в Методиката цени. Наред с това можело да се използват и части от алтернативен доставчик. Поддържа се и завишаване на калкулирания труд както като стойност, така и като количество. Излага съображения за неоснователност и на акцесорната претенция. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски на дружеството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 17.01.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72385/2025г. по описа на СРС, 182-ри състав в полза на ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „....“ АД за заплащане на исковите суми. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

По иска чл. 411 КЗ

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С приетия по делото окончателен доклад в проведеното съдебно заседение е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е застраховател по договор за имуществено застраховане на л.а. „А. Р.“, модел „М.“, рег. № *****, че на 04.10.2019 г. в гр. С., бул. "Б. ш." вследствие противоправно поведение на водача на т.а.

„И.“, рег. № ******* е настъпило застрахователно обезщетение – ПТП, неговият механизъм, че ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 5250 лв.; че гражданската отговорност на водачите на т.а. „И.“, рег. № ******* към датата на ПТП е била застрахована в ответното дружество, както и че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 3414,52 лв.

Освен безспорния им характер тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия протокол за ПТП № 1723768/04.10.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР след посещение на местопроизшествието; свидетелство за регистрация на увредения автомобил, от което е видно, че същият е собственост на З. М.; комбинирана застрахователна полица № 0306Х0473389 от 09.05.2019г. и добавък № 1/14.05.2019 г. към нея между З. М. и ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ за л.а. „А. Р.", модел „М.“, рег. № *****, с период на покритие от 09.05.2019г. до 08.05.2020г.; уведомление-декларация по щета от 07.10.2019 г., описи на щетите по увреденото МПС от 07.10.2019г., описзаключение по щета 21.11.2019 г. и от 18.12.2019 г.; платежно нареждане от 25.02.2020 г. за сумата от 5250 лв., платени от ищцовото дружество в полза на собственика на увреденото МПС, регресна претенция от 05.03.2019г., опис на регресни щети – 2

Приложение № 1, извършено плащане от 22.04.2020 г. от ответника в полза на ищеца с основание регресни задължения в размер общо на 25007,54 лв., сред които и процесната щета, одобрена и изплатена от ответника за сумата 3414,52 лв., както и от заключението на съдебно автотехническа експертиза.

Спорът по делото се концентрира върху причинно-следствената връзка между уврежданията и механизма на процесното ПТП, както и размера на дължимото обезщетение. В тази насока съдът намира следното.

Описаният в протокола за ПТП и безспорен по делото механизъм на произшествието е следният: на 04.10.2019 г. около 1910 часа, в гр. С., товарен автомобил „И. С.“, с рег. № ******* се движи в средна пътна лента по бул. „Б. ш.", с посока гр. С. и срещу № 525 водачът предприема маневра за отклонение надясно, вследствие на което реализира ПТП с движещия се отдясно, лек автомобил „А. Р. М.“ с рег. № *****. Посоченият механизъм се установява и от приетото заключение на съдебно автотхеническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. От същата се установява и че всички увреждания, отразени в описа на застрахователя отразените в Протокол за ПТП видими увреждания, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, настъпило на 04.10.2019 г. в гр. С..

Относно размер на регресното обезщетение съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Вещото лице е определило стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „А. Р. М.“ с рег. № *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП на 7151,36 лв. При определяне на тази стойност експертът е взел предвид, че към датата на ПТП процесното МПС е било на 8 години, 3 месеца и 12 дни. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „А. Р. М.“ с рег. № *****, изчислена на база експертна оценка по Методика към Наредба № 49 (Наредба 24) е 3934,42 лв., а по експертна оценка съгласно Методика на ЗАД „А.“ АД - стойността на уврежданията е 5250 лв.

Съдът намира възражението на ответното дружество, че стойността на дължимото обезщетение следва да се определи по експертна оценка в размер на 3934,42 лв. за неоснователно. Това е така, защото обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на приложения № 1-6 на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница 3 в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 52/8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109/14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., Решение № 165/24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.

Следователно стойността, необходима за възстановяване на л.а. лек автомобил „А. Р. М.“ с рег. № *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП на 7151,36 лв., следва да бъде изчислена на база пазарни цени на официален представител, според заключението на САТЕ. Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – на извършеното плащане, което възлиза на сумата 5250 лв., към която следва да бъде прибавена и сумата от 15 лв. за ликвидационни разноски.

Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae809e2-f0bb-435c-b917-7540d6f571ba