Решение № 133 от 20.07.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. В*, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВ* Ж. С*

Членове:

Г* П. Й*

Н* Д. Н* при участието на секретаря Н* ЦВ. К* като разгледа докладваното от СВ* Ж. С* Въззивно гражданско дело № 20221300500144 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕМ. СЛ. Й. чрез адв. С.И.-особен представител против Решение от 09.02.22г. по гр.д.

№593/21 на ВРС ,с което е уважен искът по чл.422 ГПК,предявен от „БНП П* П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П*Ф*“С.А.-клон Б*. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявеният иск.

Изтъква,че ВРС не е обсъдил нито едно от направените от тях възражения с отговора на ИМ.Счита за недоказано обстоятелството,че кредитът е станал предсрочно изискуем и че няма данни на длъжника да е връчвано уведомление за предсрочната изискуемост на кредита.Прави възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване на чл.11,ал.1,т.2,7,10-12 от ЗПК.Счита иска за недоказан по размер.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „БНП П* П* Файненс“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б* е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди ю.к.

1 възнаграждение в размер на 100лв.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

„БНП П* П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б* е подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу ЕМ. СЛ. Й. за сума общо в размер на 19 11,96лв.-главница и лихви,претендирани по договор за кредит от 11.07.2016г. Образувано е гр.д. №2276/20 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на постоянен и настоящ адрес и при условията на чл.47,ал.5 ГПК заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „БНП П* П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б* - е искал от съда да признае за установено по отношение на ЕМ. СЛ. Й.,че има вземане в размер на 19 11,96лв.-главница и лихви, ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Пред ВРС е установено , че между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит от 11.07.2016г. като ищецът е кредитор,а ответникът кредитополучател.

По делото пред първата инстанция не са събрани никакви други доказателства,които да подкрепят твърденията на страните.Поискано е от ищеца назначаване на счетоводна експертиза като ВРС не се е произнесъл по това искане и експертизата не е назначена.Ищецът не е възразил.

ВРС е приел иска за доказан за исковата сума и го е уважил като са присъдени разноски съобразно чл.78 ГПК .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за основателна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното 2 производство, се е позовал на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит като твърди,че ответникът не е изплатил дължимите вноски с настъпил падеж.Не е спорно между страните качеството,което имат помежду си,а именно че ищецът е кредитор,а ответникът кредитополучател.

Извън това по делото не е установено нищо сруго.Нито,че кредитът е усвоен от кредитополучателя,нито че е спрял плащане на погасителните вноски,нито кога е престанал да плаща задълженията си.Не е установено също,че кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и това е достигнало до знанието на кредитополучателя.Не са обсъждани направените от ответника възражения с отговора на ИМ относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо е приел,че искът е основателен,поради което и въззивната инстанция не е в състояние за упражни контрол за законосъобразност на решението.

От друга страна въззивният съд е компетентен да обсъди и да се произнесе само по наведените във въззивната жалба оплаквания.При положение,че не се твърдят допуснати процесуални нарушения и не е поискано назначаване на счетоводна експертиза,каквато е поискана пред ВРС,но лисва произнасяне по това искане,въззивният съд не може по своя инициатива да събира доказателства в тази насока предвид разпоредбата на чл.266 ГПК.

Изхождайки от изложеното се налага извода,че исковата претенция е останала недоказана и първоинстанционният съд е постановил неправилно решение като е уважил иска.Искът по чл.422 ГПК е останал недоказан както по основание така и по размер,поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и исковата претенция отхвърлена.

Ответникът по жалба следва да заплати направените от жалбоподателя разноски,които се изразяват в заплащане на възнаграждение за особеният представител адв. С.И. и които са внесени от „БНП П* П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б* по сметка на ОС-В*.

ВОС констатира,че не е внесена дължимата държавна такса при подаване на въззивната жалба,която следва да бъде внесена от „БНП П* 3

П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б* по сметка на ОС-В*в размер на 163,45лв..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 09.02.22г. по гр.д. №593/21

Районен съд – гр. В*,вместо което постанови: на

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК за сума в общ размер от 19 111,96лв. .-главница и лихви,претендирани по договор за потребителски паричен кредит от 11.07.2016г.,предявен от „БНП П* П* Ф*“С.А.-Ф* чрез „БНП П* П* Ф*“С.А.-клон Б*,ЕИК *,гр.С*, ж.к.“Младост 4“,Б* парк С*,сгр.*, представлявано от законния представител Д* Д* срещу ЕМ.

СЛ.

Й.,ЕГН

********** от гр.

В*,кв.К*

Б*,бл*,вх.*,ет.*,ап*,представляван в процеса от назначеният му особен представител адв. С.И. като неоснователен и недоказан по размер.

Осъжда „БНП П* П* Ф*с“С.А.-Ф/ чрез „БНП П/ П/

Ф/“С.А.-клон Б/,ЕИК /,гр.С/, ж.к.“Младост 4“,Б/парк С/,сгр/, представлявано от законния представител Д/ Д/ да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 163,45лв. по сметка на ВОС в едноседмичен срок от съобщението като при неизпълнение да бъде издаден изпълнителен лист в полза на ВОС.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4