Определение № 2151 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2151 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500720 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от И. К. Г., с ЕГН **********, с адрес:

************, против Определение №4166 от 16.03.2026г. ч.гр.д.№1178/2026г. по описа на РС Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за предварително обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК и е прекратено производството по делото, поради констатирана недопустимост на същото.

В жалбата инициирала настоящото производство се пространно се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт. Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно не е възприел наличието на редовна сезираща молба, респективно не е дал възможност на жалбоподателя да уточни искането си или да го видоизмени в хипотезата на чл.214 от ГПК. Излага се анализ на приложимата нормативна уредба и се моли се въззивният съд да отмени атакуваното определение, съответно да върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред районният съд е образувано по молба на И. К. Г. с искане основание чл.207 от ГПК да се предприеме предварително събиране на доказателства, а имено на запис от видеокамера, монтирана в офис на “Йетел България“, със срок на пазене от 30 дни, който в действителност е 60 дни, тъй като е възможно посоченото доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни.

Предвид липсата на изложени фактически твърдение относно бъдещата претенция, която ще се установява /доказва/ с въпросният видеозапис, първоинстанционният съд неколкократно е давал указния на молителя, сега жалбоподател, да конкретизира интереса си от производството по обезпечаване на доказателства.

В отговор молителя е изложил пространни съображения, който по същество 1 обективират недоволството му от поведение на служители на мобилният оператор и като цяло от “политиката“ на оператора.

Като е приел, че твърденията на молителя, не очертават намерение за иницииране на конкретен бъдещ правен спор, районният съд е счел искането за събиране на доказателства за недопустимо, съответно е прекратил делото.

Въззивният съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от правна страна, следното:

Въпреки предприетите действия за уточняване на молбата за обезпечаване на доказателства, единственото ясно и конкретно искане на И. К. Г. насочено към съда, е да се предприемат действия за изискване и запазване на създаден видеозапис по време на присъствие на молителя в офис на “Йетел България“. Така и не става ясно обаче каква е целта на доказване, т.е. с какво въпросният видеозапис ще послужи на молителя за защита на конкретни негови права. В тази връзка следва да се има предвид, че предмет на съдебна защита могат да са само конкретни, нарушени или застрашени, субективни права и законни интереси на гражданите. В случая въпреки предоставената му възможност молителя не е посочил такова свое право, което да подлежи на защита, чрез признаването му или възстановяването, ако е накърнено. Ето защо правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод недопустимост на производството, поради отсъствие на правен интерес от воденето му.

За пълнота следва да се отбележи, че използваният от закона термин, относно задължителното съдържание на исковата молба, “в какво се състои искането“, визира излагане на “петитум“, т.е. на точна, конкретна претенция на ищеца към съда, за това какъв правен спор да разреши и какво решение да постанови-например да се осъди ответника да плати сума, да се предаде вещ, да се развали договор и т.н. Искането за изискване /събиране/ на видеозапис не съставлява искова претенция, а искане за извършване на фактическо действие, което не подлежи на самостоятелна съдебна защитата, а само като част от разрешаването на правен спор.

В заключение настоящият състав на съдът намира, че оплакванията на жалбоподателят, са неоснователни и че атакуваното определение на РС Варна, се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4166 от 16.03.2026г. постановено по ч.гр.д.

№1178/2026г. по описа на Районен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2