Решение № 259 от 21.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20221001001014 по описа за 2022 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /в несъстоятелност /, ЕИК 130053091, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” №3, ет. 1, an. 1,представлявано от А. М. – синдик против Решение №260583/16.09.2022 г., постановено по т.д. № 76/2019 г. по описа на СГС,с което съдът е отхвърлил предявения от „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /н./ иск с правна квалификация чл. 55, ал. I, предл. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара първоначална вноска по договор за финансов лизинг № 86200/30.10.2008 г. относно самолет Bombardier CL-600-2-B16 Challenger, модел 604, фабричен сериен № 5625, като дадена на отпаднало основание, като неоснователен.Подържа се,че обжалваното решение е недопустимо и евентуално незаконосъобразно.В противоречие с приетия по делото доклад, в атакуваното решение съдът е приел, че третата предпоставка за основателност на иска е отпадане на договорната връзка между страните на твърдяното от ищеца основание - в случая поради наличието на обективна невъзможност за изпълнение . Според жалбоподателя това е служебно изменение на основанието на претенцията, което е съществено процесуално нарушение, тъй като с това изменение съдът се е произнесъл по непредявен иск, с което е нарушено диспозитивното начало.

Подържа се,че две от предпоставките за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД са налични и не са спорни между страните. Това са - сключването на договор за финансов 1 лизинг и развалянето на същия.По делото било признато и доказано наличието на сключен договор между страните, като съдът правилно е приел в решението, че е налице „договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г„ по силата,на който ищецът е продал на ответника процесния самолет и успоредно с него сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година . Въпреки изложените от съда мотиви , че „на връщане подлежали дадената първоначална вноска, тъй като тя покрива част от първоначалната стойност, на вещта - част от покупната цена, и поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба на лизинговата вещ (както е в случая) лизингополучателят не би могъл да придобие собствеността“', порочно е приел, че не е налице втората кумулативна предпоставка за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, преда. 3 от ЗЗД.Подържа се,че незаконосъобразно съдът приел,че няма осчетоводено плащане на сумата от 8 260 000 щатски долара“ и „че в хипотезата на развален договор, при който задължението на едната страна е погасено чрез прихващане с друго насрещно вземане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД именно защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. “Според жалбоподателя по делото било установено,че е налице разместване на блага при размяната на насрещни престации при едновременното сключване на Договор за покупко-продажба и Договор за финансов лизинг и двата от 30.10.2008 г. Въпреки сложния фактически състав на процесната сделка, обективирана в посочените два договора, при стеснително тълкуване на разпоредбите на закона, съдът е ограничил разбирането за благо само под формата на парични средства. По делото е безспорно установено, че от патримониума на „ЕЪР ЛАЗУР ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД /н./ е излязло право на собственост с паричен еквивалент 29 500 000 щ.д., а в замяна ищцовото дружество е получило 21 240 000 щ.д. В този случай:

-Лизингодателят-купувач по договора за покупко-продажба на самолет е погасил част от задължението за заплащане на договореното в договора, като е намалил задължението си от 29 500 000 щ.д. без ДДС на 21 240 000 щ.д., като едновременно с това „Уникредит Лизинг“ АД е получило парични средства за първоначална вноска по договора за лизинг, с което се е обогатило с 8 260 000 щ.д.

-Лизингополучателят - продавач е погасил задължението си по договор за лизинг за заплащане на първоначална вноска в размер на 8 260 000 щ.д., като едновременно с това „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД е получило част от вземането си по договор за покупко-продажба, като в патримониума му е постъпила сума в размер на 8 260 000 щ.д., а вземането му е намаляло от 29 500 000 щ.д. без ДДС на 21 240 000 щ.д.

Подържа се,че съдът в обжалваното решение погрешно е приел, че при направеното прихващане не се е осъществило разместването на блага, поради това че от страна на лизингодателя не е налице „получаване“.В жалбата подробно е изяснена целта на прихващането като способ за погасяване на задължения.Според жалбоподателя по делото е безспорно установено, че същият е заплатил (погасил) първоначална вноска в размер на 8 260 000 щатски долара, тъй като е прихванал свое вземане за част от продажната цена на самолета със задължението си за погасяване първоначална вноска по лизинговия договор.

2

От доказателствата по делото било установено,че в патримониума иа дружествата е настъпило разместване на блага. Единствената причина, да не са извършени две самостоятелни плащания по 8 260 000 щ.д., а е използван прихващането като способ за погасяване на задължения между „Уникредит Лизинг“ АД и „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД, е поради основните функция на прихващането-да се избегне двойното плащане. Законосъобразно съдът приел,че към момента на получаване на уведомление за прекратяване от лизингодателя,дружеството-жалбоподател не е имало задължения по договора за лизинг, а напротив лизингодателят е избрал да търси реално изпълнение на договора за лизинг като е предприел действия по принудително събиране на вноските по договора за лизинг, с лихви за забава и неустойка, и то за период няколко години напред.Още със сключване на Договор за покупко-продажба от 18.12.2013 г. и отнемането с него на лизинговия актив –посочения по-горе самолет облигационната връзка между страните „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД и „Уникредит Лизинг“ АД се е разкъсала. По този начин договорът се е развалил по вина на „Уникредит Лизинг“ АД, тъй като последното е продало на трето лице лизинговата вещ, като е лишило „ЕЪР ЛАЗУР - ДЖЕНЕРАЛ АВИЕЙШЪН” ЕООД от възможността да го ползва и в последствие при изтичане срока на договора - да се сдобие с него. С оглед на това, според жалбоподателя, лизингодателят „Уникредит Лизинг“ АД се явява недобросъвестен, като единствената цел е била отнемането на лизинговата вещ и препродаването й на „Партнер лизинг“ АД.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски.

От страна на ответника по делото „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул, „Гюешево“ № 14, ет.З, ЕИК 121887948 е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата.Подържа се,че с постановения диспозитив на решението съдът е отговорил на предявения с исковата молба иск,поради което липсват основания за недопустимост на обжалваното решение.В отговора подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното решение,които се заключават в следното:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на полученото от ищеца, ако е получено в някоя от трите хипотези на нормата, поради което основателността на претенцията на ищеца е обусловена на първо място от това да установи, че е престирал на ответника онова имуществено благо, което претендира за връщане.Според практиката на ВКС релевантния факт за доказване,който е в тежест на ищеца при иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума е фактът на плащането й от ищеца на ответника. Съгласно Решение №646 от 28.04.2010 г. по т.д.№ 431/2009 г„ I Т.О. на ВКС при този иск в тежест на ищеца е било да докаже факта на плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.Подържа се,че в настоящия случай ищеца-настоящ жалбоподател не се позовава на така посочения от ВКС релевантен факт за основателността на претенцията му за връщане на исковата сума - плащането й от ищеца на ответника, нито е представил доказателства за плащането й.

3

Същият се позовавал на други два факта, които не са спорни между страните и са установени по делото, но при тях няма никакво разместване на паричната сума, която ищецът претендира за връщане, от неговото имущество към това на ответника, каквото разместване, както е посочено от ВКС, се осъществява с факта на плащането й. Ищецът в процеса се позовал на факта, че ДФЛ е породил за него парично задължение за първоначална вноска в размер на исковата сума и на факта, че това му задължение е погасено с прихващане.Законосъобразно СГС приел, че прихващането не е плащане, тъй като за разлика от плащането, при погасяване на паричното задължение с прихващане няма никакво разместване на сумата от 8 260 000 щ.д. от имуществото на ищеца към това на ответника и тази сума не е получена от ответника, който извод е в съответствие с констатациите в приетото по делото неоспорено от страните заключение на експертизата.

Ответникът се позовава на заключението на вещото лице,съгласно което в счетоводството му вземането му към ищеца за първоначалната вноска е закрито не с осчетоводено плащане, а срещу част от задължението, което същият е имал към ищеца за продажната цена на самолета, т.е. с прихващане на това вземане със задължението на ответника към ищеца за продажната цена на самолета. Според ответника по жалбата законосъобразно СГС е приел,че в хипотеза на развален договор, по който задължението на страната е погасено чрез прихващане, не може да се търси реституция на даденото по реда на чл.55, ал.1, пр.З ЗЗД, защото няма ефективно разместване на блага, няма получаване. Разместването на парична сума от имуществото на ищеца към това на ответника се осъществява единствено с плащането й и според ответника не може да се осъществи разместване на блага при прихващане.

Подържа се,че е правилен е извода на СГС, че ДФЛ не е развален по право на основание чл.89 ЗЗД на 18.12.2013 г.,тъй като на тази дата е бил сключен договор за продажба на самолета между ответника и Партнер лизинг АД, с който ищецът твърди да е прехвърлена на тази дата собствеността върху самолета на Партнер лизинг АД, което водело до обективна невъзможност ответника да прехвърли на ищеца собствеността върху лизинговия обект при изтичане на лизинговия срок. Според ответника ако същият в качеството му на лизингодателе е нямал право да развали ДФЛ, то връченото на ищеца на 17.01.2014 г. изявление на лизингодателя за разваляне на ДФЛ по никакъв начин не може да обвърже ищеца да приеме, че ДФЛ е развален, нито пък да го принуди да върне лизинговия актив. Ако ищецът е считал, че не бил в забава с посочените в уведомлението просрочени падежирали задължения и не е в неизпълнение на другото посочено задължение за учредяване на обезпечения, уговорени в Анекс №3, несъмнено е могъл да не връща актива, а да продължи да си го ползва, но и да си плаща вноските по погасителния план.

Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от дружеството настоящ жалбоподател,чрез назначения му синдик против „Уникредит Лизинг“ АД.Подържа се,че между страните е сключен договор за финансов лизинг 86200/30.10.2008 година по силата,на който ответникът като лизингодател се задължава да заплати описания по-горе самолет, а ищецът като лизингополучател – да вземе на лизинг самолета. Към договора са налице и шест сключени приложения. В приложение 4 са описани доставна цена, погасителен план, първоначална вноска, месечна вноска , и размер на финално плащане. На 30.10.08г. е сключено и споразумение към договора за финансов лизинг 86200, с което страните са се споразумели да се извърши прихващане на две насрещни и изискуеми задължения до размера на по-малкото, във връзка със сключен преди това и договор за покупко-продажба от 30.10.2008 г. между същите страни, с който ищецът като доставчик (продавач) продава на ответника като купувача същият самолет с покупка цена 29 500 000 евро без ДДС. По силата на споразумението, лизингодателят (ответник) ще заплати на лизингополучателя (доставчик) разликата от пълната цена на самолета, намалена с прихваната сума от 8 260 000 щатски долара и – първоначална вноска и 132 750 щатски долара – такса управление, намалени с предварително заплатени от лизингополучателя 8 000 евро за инспекция. Бил съставен и приемо-предавателен протокол, с който ответникът предал на ищеца като лизингополучател лизинговия актив. На 29.11.2012 г. ответникът се снабдил с изпълнителен лист за сумата от 5 000 000 щатски долара – част от предсрочно настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на главница съгласно чл. 16, ал.1 от Анекс 3/27.12.2011 г., заедно със законна лихва и разноски.На 09.04.2013 г. в полза на ответника като лизингополучател е издаден изпълнителен лист за сумата от 3 836 969,44 щатски долара – остатък от предсрочно изискуема главница лихва и разноски.Принудителното изпълнение по тези два изпълнителни листа срещу ищеца и съдлъжника му „Петрол Холдинг“АД се развило последователно при двама ЧСИ.Била постигната спогодба между ответника, съдлъжника „Петрол Холдинг“АД и КТБ АД (н), банката да погаси задълженията на лизингополучателя по договора за лизинг. Поради това, на 20.11.2013 г. между КТБ АД и ответникът е сключен договор за цесия, с който задълженията на ищеца са прехвърлени от ответника на КТБ АД (н), като на 02.12.2013 г. ответникът като кредитор е уведомил ищеца като длъжник за цесията, с която е прехвърлил изцяло задълженията си по договора за финансов лизинг.След това прехвърляне, солидарния длъжник „Петрол Холдинг“АД погасил изцяло задължения по изпълнителните дела, включително и непадежиралите вноски. На 17.01.2014 г. ответникът изпратил уведомително писмо, че разваля договора за финансов лизинг, а на 20.01.2014 г. трето дружество – „Партнер лизинг“АД уведомил ищеца, че е придобило по силата на договор за покупкопродажба от 18.12.2013 г. с ответника като продавача собствеността върху посочения самолет.На 20.01.2014 г. ищецът епредал самолета на третото дружество.От страна на ищеца се подържа в исковата молба,че след разваляне на договора за финансов лизинг от 5 лизингодателя първоначалната вноска в размер на 8 260 000 щатски долара се явява платена на отпаднало основание, тъй като не представлява лизингова вноска. С протоколно определение от 01.03.2022 г. е допуснато уточнение на фактическите твърдения, на които ищецът извежда претенцията си за връщане на сумата от 8 260 000 щатски долара – първоначална вноска, като дадена на отпаднало основание-че е налице разваляне на договора за лизинг от 30.10.2008 г. по право, тъй като с прехвърляне на процесния самолет от ответника като лизингодател на трето дружество на 18.12.2013 г., ответникът се е поставил в обективна невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли собствеността върху процесния самолет на ищцовото дружество като лизингополучател, съгласно клаузите на договора за лизинг между страните. Иска се ответника да бъде осъден да върне получената първоначална вноска.