Решение № 3564 от 02.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6019/2024
- Вид
- Решение № 3564
- Подписан
- 02.08.2024
- В сила
- 31.08.2024
- Състав
- ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1, т. 4 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 60, ал. 2 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 74 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3564 гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Я.Ц.Д. при участието на секретаря Х.С.С. като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело № 20241110206019 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ *** / 25.03.2024г. по описа на КЗП, РД София от „С.К.“ ЕООД с ЕИК *** , седалище и адрес на управление в гр.***, Бизнес сграда „С.Б.“, представлявано от Л. М. срещу Наказателно постановление N *** от ***г. издадено от директор на Регионална дирекция „Контрол на пазара“(РДКП) при Комисия за защита на потребителите(КЗП) - (АНО), с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 74 от Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки(ЗПЦСЦУПС) в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. с пълномощно по делото .
В хода на съдебните прения, последният излага доводи за незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна.
Сочи, че не са спазени императивните изисквания на ЗАНН, като не е ясно какви правомощия е имало лицето, на което е връчен АУАН.
Сочи се още , че към дата 29.06.2023г. дружеството жалбоподател не е имало задължение и не е предоставяло електронен адрес за кореспонденция, съответно до него не е достигало искане от контролен орган за представяне на документи, а проверка на място в 1 търговския обект не е извършена.
Претендира разноски в размер на 300 лева.
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Постъпило е становище от процесуален представител на АНО, с което се иска потвърждаване на НП , като правилно и законосъобразно, претендират се разноски, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на „С.К.“ ЕООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N *** от ***г. издадено от директор на РДКП при КЗП е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 30.05.2023г. до КЗП бил подаден по електронен път сигнал въведен с вх. № *** от 29.05.2023 г. от email с адрес *** В сигнала се излагали твърдения, че жалбоподателят Л.И. е закупил обувки от търговски обект – магазин, находящ се на ***. В данни за търговеца, жалбоподателят посочил : „С.“, БУЛСТАТ ***.
Оплакването в сигнала е , че жалбоподателят е закупил обувки от посочения търговски обект на 01.04.2023г., а на 19.04.2023г. установил, че едната обувка е скъсана, а другата – претрита отвътре. Твърдението било, че потребителят е направил рекламация, като е върнал стоката на търговеца, но последният отказал да уважи рекламацията, тъй като била заявена извън едномесечния срок.
В заключение, подалият сигнала поискал от КЗП, връщане на заплатените суми срещу получаване на продадената стока.
По повод постъпилата жалба на 29.06.2023г. директорът на РД-София, КЗП съставил писмо № *** , адресирано до ''С.К.'' ЕООД , с което се изисквали документи за проверка.
Писмото било изпратено по електронна поща с адресат ***.
На 25.08.2023г. директорът на РД-София, КЗП съставил повторно писмо № *** , адресирано до ''С.К.'' ЕООД .
Писмото било изпратено по електронна поща с адресат ***.
На 07.09.2023г. св. М. – гл.специалист в КЗП в присъствието на Е.Ц., съставила АУАН № ***/07.09.2023 г. срещу „С.К.“ ЕООД с ЕИК *** , седалище и адрес на управление в гр.***, Бизнес сграда „С.Б.“, представлявано от Л. М. за нарушение на чл. 74, вр. чл. 58, ал.
1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС.
АУАН е съставен в отствието на представител на дружеството и е връчен на 06.12.2023г. на С.Ц., за която лицето по връчване е отбелязало, че е служител на 2 дружеството.
В законоустановения срок по АНП не постъпило възражение срещу акта.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 83, ал. 1 във ръзка с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 60, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, директор на РДКП при КЗП, издадал Наказателно постановление N *** от ***г. , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 74 от ЗПЦСЦУПС в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към материалите по делото на основание чл.
283 НПК, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция и не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
От събраните писмени доказателства и разпита на св. М., съдът намира за установено , че АНП е протекло при груби нарушения на процесуалните правила, които освен друг оса довели до невъзможност от установяване на субект на административнонаказателна отговорност, а и на административно нарушение изобщо.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнени правни задължения по чл. 74, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС.
В хода на административното производство не са събирани никакви доказателства(или такива не са обективирани от АНО по делото), като от разпита на св. М. става ясно, че АУАН е съставен само въз основа на изложените в сигнала на Л.И. обстоятелства.
При това положение възниква основателен въпрос как изобщо е установен субект на 3 твърдяното нарушение.
Видно от съдържанието на сигнала, според подалия го търговецът е „С.“ с БУЛСТАТ ***.
Съгласно, служебно събраните доказателства , чрез справка от АП, ТР , дружеството ''С.'' с ЕИК *** е със седалище и адрес на управление в гр. *** и се представлява от Х. А. И.
Х.
За съда е неизвестно на базаата на кави доказателства са установени факти, които да мотивират ангажирането на друго ЮЛ към настоящия казус.
На следващо място , изобщо не става ясно защо контролният , а след това наказващият орган са приели, че ЗПЦСЦУПС е приложимо право в конкретния случай.
От сигнала става ясно, че И. е закупил процесната стока от физически търговски обект, а АНО не представя доказателства за обратното , за да намери приложение специалният закон, ползващ предимство пред общия ЗЗП.
На следващо място , изобщо не е изяснено каква е връзката между адресатът *** и дружеството жалбоподател. Не са представени доказателства, дружеството да е заявило пред КЗП посочения адрес на електронна поща за кореспонденция, респективно, няма как да бъде ангажирано официално с така, проведена чрез тази електронна поща.
На следващ място: По делото не са представени доказателства за изпълнена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Липсва удостоверена покана, отправена до дружеството за съставяне на акт, както и при съставянето му е присъствал само един свидетел , при законово изискване за двама. Съдът счита , че отбелязаното в АУАН , че Е.Ц. е свидетел на установяване на нарушението е невярно. Видно е , че всички действия в отговор на сигнала от Л.И. са били извършени от АНО, проверка на място не е извършвана, съответно да се твърди, че са налице свидетели по установяване на нарушението е меко казано невярно.
На последно място: АУАН е връчен на неизвстно за делото лице с име С.Ц..
Не става ясно в каквоо качество , посоченото лице е получило и подписало АУАН.
По делото липсва приложено пълномощно , от което да е видно, че посоченото лице е упълномощено от законния представител – управител на дружеството да получава актове Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН изисква предявяване на нарушителя(в случая на ЮЛ на представляващия или наадлежно упълномощено трето лице'', а не на което и да е друго лице, вкл. на негов служител.
При така установеното, съдът намира , че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
При този изход от делото разноски се дължат на жалбоподателя, такова искане е направено и следва да бъде уважено.
Неоснователно е възражението за прекомерност , тъй като поискания размер е 4 минимален.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N *** от ***г. издадено от директор на РДКП при КЗП, с което на „С.К.“ ЕООД с ЕИК *** е наложена имуществена санкция на основание чл. 74, вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА КЗП ДА ЗАПЛАТИ на„С.К.“ ЕООД с ЕИК *** сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.