Решение № 101 от 04.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Враца, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 1631 от 16.03.2022г., подадена от ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, гр.Враца, чрез пълномощник юрк. Т.Т., против решение № 33/24.01.2022г. по гр. дело № 2643/2021г. на Районен съд - Враца, с което дружеството e осъдeно да заплати на Е. Д. П., ЕГН ********** от с. ***, община Криводол, сумата 7 000,00 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. Враца, на пресечката на междублоковото пространство срещу № 30 на ул. „28-ми октомври“, в резултат на противоправно поведение на П. М. С. с ЕГН ********** водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ВР *** ВМ, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество; отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл.

45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13 000,00 лева и е разпределена отговорността за разноски.

Решението е обжалвано в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на 1 ищцата Е. Д. П.: на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата 7000 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0801-000303/2020 за разликата над 2000 лв.; законна лихва за периода от 11.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото застрахователно обезщетение върху сумата 7000 лв. за разликата над 2000 лв. и сумата 468,46 лв. - разноски за държавна такса и вещо лице за разликата над пропорционалната част към застрахователното обезщетение в размер 2000 лв., както и в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на адв. И.Й., на основание чл. 78, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата 495,38 лв. адвокатско възнаграждение за разликата над пропорционалната част към застрахователното обезщетение в размер 2000 лв.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд неправилно е преценил събрания по делото доказателствен материал, като не е тълкувал същия в цялост, не се е съобразил с норми в Кодекса на застраховането и Закона за движение по пътищата, поради което е достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно съдебно решение. Счита, че съдът правилно е преценил и определил дължимото застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв. за настъпилите увреждания на пострадалата Е. Д. П. и същото отразява в цялост настъпилите вреди за пострадалата вследствие на ПТП на 11.07.2018 г. Поддържа, че първоинстанционния съд неправилно не е приел възраженията му за съпричиняване при настъпване на ПТП, което било отразено и от вещото лице в съдебната автотехническа експертиза по делото - че като второстепенна причина за настъпване на ПТП е внезапното пресичане на Е.П.. Счита, че пешеходката П. е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114, т. 1 ЗДвП, поради което е налице съпричиняване от нейна страна, което твърди, че е в размер на 50 % и така от общо дължимата сума 10 000 лв. за настъпилите увреждания, същата следва да се намали с 50 % до сумата 5000 лв. Изтъква, че застрахователното дружество е извършило плащане на сумата 2341,69 лв., от които 2000 лв. - главница - доплащане за застрахователно обезщетение, с което общо изплатеното застрахователно обезщетение от застрахователя е 5000 лв. и 341,69 лв. - законна лихва за периода 11.06.2020 г. - 15.02.2022 г., за което с въззивната жалба представя преводно нареждане от 11.02.2022г. на „Уникредит Булбанк” АД, за превод на сумата 2341, 69 лв. в полза на Е. Д. П., с основание за плащане: решение по гр.д. № 2643/2021г. на РС-Враца. Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на Районен съд Враца от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2643/2021 г. в обжалваните части и да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и второинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Е. Д. П., ЕГН ********** от с.

***, община Криводол, обл. Враца, чрез адв. И.И. от АК - Враца , е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемата твърди, че в изготвената по делото експертиза вещото лице е изложило само предположения за 2 възможната причина за настъпване ПТП, тъй като в досъдебното производство нямало такива данни. Счита, че описаната в исковата молба фактическа обстановка е отразена вярно в експертното заключение в ДП № 920/2018 год. по описа на РУ полиция на ОД на МВР Враца и ДП № 1778/18 г. по описа на Врачанска районна прокуратура. Заявява, че не е могла да предотврати или предвиди настъпването на ПТП, нито пък с действията си го е предизвикала. Поддържа, че съдът е извършил правилна преценка за отсъствие на доказателства за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата, което се установява от доказателствата в приетото по делото досъдебно производство. Счита за неоснователно твърдението на въззивника, че е нарушила чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 114, т.1 от ЗДвП, тъй като няма преки доказателства за такова нарушение и органите по разследването не са установили такова. Счита също, че не е налице съпричиняване и съответно основание за изменение на решението на PC – Враца, поради което моли съда да го остави в сила като правилно, законосъобразно и обосновано и да й присъди направените в производството разноски, както и на основание чл.38 ал.2 вр.с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение.

След подаване на отговора на въззивната жалба въззиваемата по делото Е. Д. П. е починала и с определение № 173/12.04.2022г., на основание чл.227 от ГПК, съдът е конституирал като страни въззиваеми по делото наследниците й по закон И. С. Д., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН **********. Същите са представлявани в съдебното заседание от пълномощника им адв. И.И. от АК – Враца.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 7000 лв. до пълния му предявен размер от 13000 лв., а от ответника в частта, в която искът е уважен до сумата 2 000 лв. със 3 законната лихва върху него от 11.06.2020 г. до окончателното му изплащане, поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне. Като доказателство за плащане на сумата 2341,69 лв., от които 2000 лв. - главница и 341,69 лв. - законна лихва за периода 11.06.2020 г.

- 15.02.2022 г., застрахователното дружество е представило преводно нареждане от 11.02.2022г. на „Уникредит Булбанк” АД.

Районен съд - Враца е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 11.07.2018 г. – за сумата 2 000 лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорни материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Във въззивното производство не са наведени оплаквания срещу приетите за установени в първоинстанционното решение претърпени неимуществени вреди от пострадалата-ищца, включително не се прави оплакване досежно 4 определеният от първоинстанционният съд размер на заместващото обезщетение, в съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Следователно, спорът по настоящото дело се съсредоточава само върху наличието или не на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, респ. размерът на приноса й в целия единен съпричинителен процес между обстоятелствата и явленията в обективната действителност, а и оттам – наличие на основание за редуциране на определеното от съда обезщетение, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.

272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност на предявеният иск, като препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Релевантните за спора факти са следните:

При ПТП на 11.07.2018 г. около 09, 15 часа в гр. Враца е пострадала ищцата Е. Д. П. – тогава на 72 г. Механизмът на ПТП е подробно изяснен от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, свидетелските показания на водача на автомобила, с който е осъществено ПТП - П. М. С., обясненията на пострадалата ищца, дадени в съдебно заседание пред районния съд по реда на чл. 176 от ГПК, и материалите по воденото по случая ДП № 920/2018г. по описа на РУ-Враца (приобщено по делото): лек автомобил „Хонда Сивик“, управляван от свидетеля П. М., движейки се от ул. „28-ми октомври“ към Здравна каса гр.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae5964c-4325-4797-9bce-4ac5a73ac81a