Решение № 4585 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4585 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110212812 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на В. И. с ЛНЧ **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-018530 от 13.08.2024г на Д.Д, – Началник сектор СДВР, ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, а за нарушаването на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 са й наложени наказанията глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано за подаването й лице – наказаното лице, поради което се явява процесуално допустима.

С Жалбата се иска отмяната на атакуваното НП като неправилно. Иска се отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуалния си представител адв.В. А.. Иска отмяна на обжалваното НП. Адв.А. обръща внимание на съда, че в момента, в който е г-жа И. разбрала, че е причинила щета, се е свързала с домоуправителя на комплекса и е възстановила вредите. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна: Началник група СДВР-ОПП не изпраща представител, но от гл.юрк.В.П. са постъпили писмени бележки по съществото на делото, в които моли за потвърждаване на обжалваното НП – като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски в полза на въззиваемата страна, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие по инициатива на жалбоподателя е допусната до разпит и разпитана в качеството на свидетел А.Г.Л.И., домоуправител на ЕС, чиято собственост е и повредената гаражна врата.

Съдът, след като се запозна с доказателствения материал: Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 240732, съставен на 18.07.2024г от Ц.Х.Ц. – мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР; Протокол за ПТП № 1895684 от 08.07.2024г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР К.К. за ПТП, настъпило на 07.07.2024г., ведно със Скица към него; Докладна записка, изходяща от В.Д.Д. – полицай в 01 гр. В 01 с-р на ОПП – 1

СДВМР от 08.07.2024г за посетено на 08.07.2024г местопроизшествие; Сведението, снето от А.Г.Л.И. и показанията на същата, снети на етап съдебно следствие; Декларацията пред ОПП – СДВР на В. И., намира за безспорно установено следното:

На 07.07.2024г. в София жалбоподателката В. И. е управлявала джип ,,***'' с дк№ ,,***''.

Подходила към подземния паркинг на жилищна сграда, намираща се на ул.“Златните мостове“ № 7. Паркингът, а и сградата, е собственост на ЕС „,,***''“ с домоуправител свид.А.Л.. Достъпът до подземния паркинг се препятства от секционна гаражна врата с цифрово управление – посредством дистанционно управляем ключ или чрез видео разпознаване на предварително въведени регистрационни номера на МПС, имащи право на достъп до паркинга. Жалбоподателката е ползвала като наемател помещение в сградата.

Имала уверението, че номерът но палзвания от нея автомобил е въведен в компютъра, управляващ секционната врата.

На процесната дата направила опит да влезе в гаража, но секционната врата не сработила.

Затова тя изчакала, докато пристигне автомобил, имащ достъп да паркинга и да се вмъкне след него, в нарушение на установения пропускателен режим. Така и направила. Когато се вмъкнала под рамката на портала, вратата започнала да се затваря и засегнала задната част на автомобила й. Самата ролетна врата се повредила от съприкосновението с автомобила – изкривила се и излязла от жалузите си (последвалият ремонт възлязъл на около 4 000 лева, според свид..Л., заплатен от г-жа И.).

След като умишлено решила да наруши пропускателния режим за подземния паркинг, г-жа В. И. е била длъжна и е могла да предвиди, че след като устройството, управляващо ролетната щора пропусне разпознатият от него автомобил, то ще блокира достъпа до паркинга на автомобила, управляван от самата нея, щом не го разпознава като имащ право на достъп, че ще спусне ролетната щора обратно.

Въпреки това, разчитайки на шофьорски умения, г-жа И. погрешно преценила, че ще успее да се промъкне под ролетната врата, преди затварянето й. Тя е предвиждала настъпването на общественоопасните последици (ПТП), но самонадеяно е мислила да ги предотврати, разчитайки на шофьорските си умения.

Извършеното съставлява нарушаване на общата разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменяваща на всеки участник в движението задължението с поведението си да не причинява имуществени вреди. Виновното неизпълнение на това задължение съставлява нарушение и съгласно санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП на виновното лице се налага наказанието глоба.

За нарушението по чл.185, вр.чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не е ангажирана административнонаказателната отговорност на г-жа В. И.; но вместо това, въз основа на същата фактическа обстановка г-жа И. е подведена под отговорност за неизпълнение на разпоредбата по чл.20, ал.1 от ЗДвП - за това, че е загубила контрол върху управлявания от нея автомобил. Както се посочи погоре, съдът въз основа на възприетата фактическа обстановка, направи извода, че г-жа В. И. не е губила контрол върху автомобила, тя умишлено е нарушила пропускателния режим до подземния паркинг, вземайки решението да се вмъкне в гаража непосредствено след друг, имащ право на достъп до паркинга, автомобил.

При изпълнение на това свое решение тя е надценила шофьорските си умения и не е успяла да прокара автомобила под затварящата се ролетна врата на паркинга, вследствие на което при форма на вината непредпазливост (самонадеяност) е причинила имуществените вреди, като по този начин, в неизпълнение на задължението си по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е причинила пътно транспортното произшествие. Видно от показанията на свид.А.Л., причинените по този начин вреди са възстановени от г-жа И. на собственика на ролетната врата. Затова, с оглед неправилното приложение на материалния закон, след като съдът приема, че нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП не е извършвано от обективна страна, обжалваното НП следва да бъде частично отменено, досежно пункт 1 на обвинението.

По друг начин стои въпроса по пункт втори по обвинението: след като вече е причинила ПТП, за гжа В. И. законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП задължението: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от 2 произшествието. Видно от показанията на свид.А.Л., г-жа И. е слязла от автомобила и е установила какви вреди има по него.

Установяването на вредите не изпълва съдържанието на задължението: да се установят последиците от произшествието. Простото установяване на вреди е разпоредено в ал.3 на чл.123 от ЗДвП. Като е въвел общото задължение за установяване на последиците от произшествието, законодателят е имал предвид установяването на всички последици от ПТП, а не само вида и размера на вредите.

Една от последиците от ПТП е възникването на правоотношение между причинителя на това ПТП и собственика на увреденото имущество. Затова в понятието последици на произшествието се включват и субектите по възникналото правоотношение, свързано с обезвредата на причинените вреди; механизма на причиняване на вредите; липсата или не на спор относно виновните за причиняването на вредите лица.

Това означава, че за да изпълни задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, г-жа И. е следвала да предприеме активни действия по уведомяване на собственика на увреденото имущество; при срещнати затруднения в тази насока – да уведоми МВР на националния телефонен номер 112 или пък да потърси съдействието на живеещи или работещи в сградата лица. Вместо това г-жа И. е паркирала автомобила си и не е съобщила на никого за причинената от нея вреда. Едва на 18.07.2024г., след установителни от МВР мероприятия, тя е съставила приложената по делото Декларация, в която обяснява механизма на причиняване на вредата.

За това, че причинителят на ПТП е установен от органите на МВР по инициатива домоуправителя на ЕС, съдът прави извод от следните обстоятелства: деянието е извършено на 07.07.2024г.; през , съдът прави извод от следните обстоятелства: деянието е извършено на 07.07.2024г.; след като до 13,00 часа на следващия ден домоуправителят – свид.А.Л., все още не е била уведомена за самоличността на лицето, причинило повредата на ролетната врата, се обърнала за помощ към органите на МВР (от Докладната записка на мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР В.Д, на л.12).

Местопроизшествието е посетено на 08.07.2024г. и тогава е съставен Протокола за ПТП – без вписан нарушител, без участието на г-жа И., която все още не е била идентифицирана като извършителя на ПТП. Едва след преглед на записи на охранителна камера е установен регистрационния номер на автомобила, участник в ПТП. Доколкото този автомобил е собственост на търговско дружество, а в регистрационния талон г-жа И. не е вписана като ползувател на същия, установяването на водача също е отнело време. Едва на 18.07.2024г., след вече предприети действия в тази насока, тя е поканена и е подала цитираната по-горе Декларация (на л;6), след което е възможен проведения разговор с домоуправителя за обезвреда и според показанията на свид.Л., гжа И. е заплатила ремонта на ролетната врата.

Това означава за съда, че след установяване на вредите, г-жа И. е затаила факта на причиненото от нея ПТП от страната, имаща право на обезщетяване на причинените вреди – умишлено не е изпълнила задължението си да установи последиците от произшествието, вкл.и да установи страните по възникналото облигационно правоотношение.

Това означава, че деянието по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на г-жа И. по пункт втори на обжалваното НП, е извършено както от обективна, така и от субективна страна (виновно-умишлено).

По наказанието по този пункт на обвинението: меродавна с оглед приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН е редакцията на ЗДвП от ДВ бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г., т.к. към настоящия момент санкцията по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е завишена в сравнение с разпоредбата, действала към момента на извършване на деянието. Според меродавната редакция на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: … наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие“.

Наказанието лишаване от право да управлява МПС, което е наложено на жалбоподателя, е за срок от един месец, т.е. в минималния определен от законодателя срок. Затова и липсата на индивидуализация на това наказание не се явява процесуален пропуск на АНО.

По отношение наказанието глоба обаче, което също е относително определено, АНО е наложил размер на глобата 100 лева, което надвишава минималния определен от законодателя размер. При налагане на размер на глобата над минималния определен от законодателя размер, АНО дължи мотиви, изхождайки от обществената опасност на конкретното извършено деяние, от семейното и 3 имотното състояние на извършителя, в които да обоснове тезата си – защо смята, че налагането на глоба в минимален размер би затруднило постигането на целите на наказанието, формулирани в чл.12 от ЗАНН. Това не е сторено в обжалвания акт – липсват мотиви в тази насока. Доколкото следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна част на НП, съдът приема, че след като не е указал изрично, то в случая преценката на АНО е, че липсват обстоятелства, налагащи завишаване на минималния размер на глобата (въпреки че съдът намира такива – преди всичко в користния мотив за извършване на деянието – с цел да се избегне плащане на ремонт; като не е съобщила на домоуправителя и на живеещите в кооперацията граждани, г-жа И. на практика е оставила автомобилите им блокирани в гаража – а това обстоятелство завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние). Съдът не може да дописва обжалваното НП, да създава мотиви там, където такива липсват изобщо. Единствената възможност за съда в случая е да приведе в съответствие обстоятелствената част на обжалваното НП, в която липсват мотиви за завишаване размера на глобата над минимума, към диспозитива на това НП, като промени този диспозитив в полза на жалбоподателя и го измени в частта относно размера на глобата.