Решение № 245 от 29.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Девня, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200115 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Г. Г., ЕГН **********, живущ в гр.В. , ул.“С. Р.“№ * ет.*, ап.*, против Наказателно постановление №**************от ************г., издадено от Началника на РУ Девня, с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца лева на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДП.

Въззивникът се явява в с.з лично и с процесуален представител адв.М. П. от АК Варна.В подадената въззивна жалба и по същество, твърди , че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно , установяването на нарушението не е подкрепено с доказателства.Моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Началника на РУ МВР Девня , редовно призована се представлява от юрисконсулт при ОД МВР Варна , който представя становище по жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. представя становище по жалбата.

Контролиращата страна- РП-Девня , редовно призована, не се явява и 1 не представя становище по жалбата.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началник на РУ Девня , упълномощен за това със Заповед №8121з515/14.05.2018г.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на РУ МВР гр.Девня.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението.

Относно постановление. обосноваността на обжалваното наказателното

В НП е приета следната фактическа обстановка:

На 26.11.2023г. в около 13.00 часа в центъра на с.Б., общ.С. , обл.В. жалбоподателят управлявал лек автомобил „О. А.“ с рег.№ ************* като преднамерено изважда МПС извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на задните гуми на автомобила /дрифт/, като.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т. 2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

2

Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т. 2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административните съдилища такива примерни действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

-преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.

Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В тази връзка съдебната практика е категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи някоя от гореизложените форми на използване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички от гореописаните техники, характерни за дрифта или само някои от тях; дали изпълнението им е успешно и професионално и

-дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Предвид виновния характер на административно наказателната 3 отговорност ( чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т. 2 ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др. ) се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Поради гореизложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат:

-вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари;

-дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.

Процесният случай е типичен такъв, при който констатираните в АУАН и НП действия (загуба на сцепление на задните гуми и поднасяне на автомобила) не се дължат на преднамерени действия на жалбоподателя. Това е така, доколкото от показанията на водените от жалбоподателя свидетели се установи, че в действителност на 26.11.2023г. в около 13.00 часа , жалбоподателят управлявал л.а. „О. А.“ придвижвайки се в центъра на с.Б., с несъобразена скорост за пътните условия – бил валял мокър сняг, пътната настилка била влажна и хлъзгава. Поради това водачът при използване на спирачната система на автомобила водачът изгубил временно контрол върху автомобила си, изразяващо се в поднасяне и завъртане на автомобила.Тук следва да се отбележи , че автомобилът „Опел Астра“ е с предно задвижване и при евентуални умишлени действия на водача би се загубило сцепление на на предните колела , а не на задните , както е записано в НП – на задните.

Показанията на водените от жалбоподателя свидетели се кредитират изцяло от съда, доколкото съответстват на описаната от всички свидетели по делото метеорологична обстановка.

Което е по-важното, обаче тези показания не се опровергават и от показанията на актосъставителя, който заедно със свидетеля при съставянето 4 на АУАН не са преки очевидци на деянието – АУАН е съставен на 28.11.2023г.

От гореизложеното може да се направи извод, че поднасянето на автомобила се дължи не на преднамерени действия на жалбоподателя, а на движение със скорост, която била несъобразена с особеностите на пътната обстановка и личните му шофьорски възможности.

Посоченото представлява грубо нарушение на правилата за безопасност на движението, обаче по никакъв начин не е равносилно на използване на пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение.

От гореизложеното следва, че извършеното е несъставомерно по чл.104б, т. 2 ЗДвП и НП следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 870 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, в която връзка следва да се отбележи, че уговореният размер съдът намира за справедлив и обоснован, доколкото в случая има наложено и кумулативно наказание лишаване от права, което в чувствително по-голяма степен засяга интересите на наказания субект.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Варна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №************ от

************г., издадено от Началника на РУ Девня при ОДМВР Варна , с което на въззивника И. Г. Г., ЕГН **********, живущ в гр.В., ул.“С. Р.“№ *, 5 ет.*, ап.*,е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца лева на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Варна да заплати в полза на И. Г. Г., ЕГН **********, сумата 870 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Девня.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне по компетентност на началника на РУ МВР Девня.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6