Решение № 13955 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48762/2025
- Вид
- Решение № 13955
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 13955 гр. София, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110148762 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът „ГЛАВПРОЕКТ - 07" ЕООД е предявил срещу ответника „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40,40 евро /в левова равностойност от 79,02 лева/, представляваща част от заплатени от ищеца суми за потребена електрическа енергия за общите части на административна сграда с адрес: гр. София, *** (високо тяло) за периода от 01.02.2024 г. до 31.03.2024 г., дължими от ответника пропорционално на притежаваните от него 27,3 % идеални части от общите части на административната сграда, ведно със законна лихва от 01.07.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2025 г. ч.гр. дело № 405/2025 г. по описа на РС - Своге.
Ищецът твърди, че въз основа на апортна вноска в капитала му, вписана с Решение № 1/29.06.2007 год. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф.д.
№ 730/2007 год., е придобил собствеността върху 54,42% идеални части от УПИ I /едно/- за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев" по плана на гр. София, с площ от 4 900 кв.м., заедно с 2/втори/, 3/трети/, 4/четвърти/, 5/пети/, 6 /шести/, 7 /седми/ и 8 /осми/ етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв.м. (обща за посочените етажи площ от 2 688 кв.м.), в построената в УПИ I 11 етажна административна сграда, заедно с партер 1/първи/етаж, с площ 295 кв.м. от обща площ от 398 кв.м, включваща входно фоайе от 75 кв.м и стълбищна клетка от 28 кв.м., заедно с 72,70 % идеални части от общите части на сградата, включително партер I /първи/ етаж, състоящ се от входно фоайе от 75 кв.м. и стълбищна клетка от 28 кв.м., сутерен на административната сграда - високо тяло, топла връзка от 628,57 1 кв.м., включваща 148 кв.м. фоайе, сутерен под топла връзка, както и 41,95 % идеални части от абонатната станция с площ 98,56 кв.м., 41,95 % идеални части от трафопост с площ 49,28 кв.м, както и 41,95% идеални части от трафопост с площ 15,36 кв.м.
Твърди, че ответникът е придобил собствеността, въз основа на апортна вноска в капитала му, вписана с Решение № 1/04.04.2006 год. на Софийски градски съд, ФО, по ф.д. № 3756/2006 год., върху обособена част, състояща се от 9 /девети/, 10 /десети/ и 11 /единадесети/ етажи , всеки един по 356 кв.м., с обща разгърната застроена площ (РЗП) 1068 кв.м., от административна сграда, находяща се в гр. София, *** (високо тяло), цялата състояща се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП - 4 064 кв.м., построени върху терен от 504 кв.м. с абонатна станция - 56, 88 кв.м. и трафопост - 28, 43 кв.м., заедно с 27, 30 % идеални части от общите части на 11 - етажната административна сграда, и с 27, 30 % идеални части от правото на собственост на мястото, върху което е изградена административната сграда с площ от 504 кв.м., както и на 27,30 % идеални части от земята, върху която са изградени съоръженията към административната сграда - абонатна станция и трафопост, и на учредено в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа в прилежащия към сградата терен съгласно скица на паркоместата, както и правото на преминаване през този терен.
Посочва, че с оглед на придобитите самостоятелни обекти, заемащи цялата 11 - етажна Административна сграда, находяща се в гр. София, ***, считано от 29.06.2007 г., находяща се в кв. 106, парцел I на ЗРП - м. Гео Милев, гр. София, страните по делото са станали собственици в режим на етажна собственост.
Посочва, че през периода 29.06.2007 г. - 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и разходите за електричество на общите части, са били уреждани на доброволни начала, като ответникът е заплащал на ищеца припадащата му се част от тях, съобразно дяловете в съсобствеността на страните.
Излага, че на 26.12.2011 г. между страните е било сключено Споразумение по отношение на извършените от страна на етажния собственик „Главпроект - 07" ЕООД разходи за управление поддръжка на сградата за 2011 г. по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на сградата, като страните се договорили тези разходи да се заплащат от ищеца, който да издава на ответника фактура, платима от последния.
Твърди, че в периода от 2012 г. - 2016 г. е заплащал всички разходи за електричеството на общите части на административната сграда, но от своя страна ответникът не изпълнявал задължението си по сключеното споразумение и не погасявал дължимите суми към ищеца. Поради изразеното желание от страна на ответника да му бъдат представени освен договорите и фактурите за разходите на ЕС, а и Поканите и решенията от свиканите и 2 проведени Общи събрания на ЕС, на 11.09.2016 г. се провело първото Общо събрание на ЕС, за което било взето Решение по Протокол № 1 от ОС на ЕС за уреждане на отношенията между страните. Уточнява, че е налице влязло в сила Решение от 16.11.2017 г. по гр. д. № 57710/2016 г. на СРС, с което е отхвърлена претенцията на ответника за отмяна на взетите решения по т. 1, т.
2, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 9 от проведеното събрание.
Сочи, че извършените от него разходи през процесния период от 01.02.2024 г. до 31.03.2024 г. са били одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в гр. София, *** (високо тяло. Излага, че всички Общи събрания на ЕС са проведени в съответствие с разпоредбите на ЗУЕС, касателно изпращане на покана, съдържаща дневния ред на събранието и подписана от управителя на ЕС, поставянето на последната на видно и общодостъпно място не по-късно от 7 дни преди провеждането, изготвяне на надлежни протоколи от ОС на ЕС, за което ответникът бил уведомен и поканен да получи документите.
Заявява, че ответникът не се е възползвал от законово уредената му възможност да се противопостави на взетите решения по управление и поддръжка на общите части в ЕС, като същият се е възползвал от действията на ищеца по поддръжка на общите части и е отдавал собствените си помещения под наем през процесния период, без намерение да погасява задълженията си съгласно договореното между страните.
Твърди, че за периода 01.02.2024 г. - 31.03.2024 г. разходите за електричество на собствените на ищеца етажи от сградата, както и общите й части, са били в общ размер 9263,41 лева без ДДС, като от тази сума в тежест на ответника, съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата (27.3 %), била дължима сума в размер на 79,02 лева.
Излага, че съгласно отчета за м.02.2024 г. общият разход на електричество за общите части на сградата е бил в размер на 679 KWh, равняваща се на 153,72 лева, от която стойност на ответника се припадала сума в размер на 41,97 лева, а за м.03.2024 г. общият разход на електричество за общите части на сградата е бил в размер на 643 KWh, равняваща се на 135,74 лева, от която стойност на ответника се припадала сума в размер на 34,05 лева.
С оглед на изложеното моли за установяване на вземанията си към ответното дружество, представляващи сторени разходи за електрическа енергия, така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски по исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Не оспорва, че „ГЛАВПРОЕКТ-07” ЕООД е собственик на партер (първи етаж) и етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и на 72.7% ид.ч. от общите части, а ответникът „ГЛАВПРОЕКТ 2006” ЕООД е собственик на обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27, 30% ид.ч. от общите части на същата 11-етажна Административна сграда.
3
Твърди, че управителят на ищеца „Главпроект – 07“ ЕООД, като собственик на 72,7 % идеални части от общите части, свиква ОС по реда на ЗУЕС и решава сам и еднолично всички въпроси за управление на общите части.
Релевира възражение за нищожност на всички решения, обективирани в протокол № 1, протокол № 2, протокол № 3, протокол № 4, протокол № 5, протокол № 6, протокол № 7 и протокол № 8 от Общи събрания по реда на ЗУЕС, включително и решенията за приемане на т.нар. Правилник за вътрешния ред в обект „Търговско - административна сграда ГЛАВПРОЕКТ (високо тяло)“ гр. София, приет с Решение № 2 в Протокол № 1 от 11.09.2016 г., изменен с Решение № 5 в Протокол № 5 от 22.07.2020 г. и допълнен и утвърден с Решение № 5 в протокол № 6 от 07.04.2022 г, с твърдения, че за управлението на процесната сграда не са приложими правилата на ЗУЕС, а тези на Закона за собствеността, доколкото самостоятелните обекти в сградата са два, независимо че всеки етаж е с отделен идентификатор.
На следващо място, твърди, че след 2015 г. е бил лишен от достъп до асансьорите в сградата и не е ползвал нито собствените си помещения, нито общите части към тях, поради създадени от ищеца пречки чрез непредоставяне на чип за асансьора и спиране на водоподаването до обектите му, което накарало наемателите на помещенията на ответника да преустановят наемните си правоотношения с него. С оглед на това, намира, че доколкото поради действията на ищеца не е разполагал с достъп до притежаваните от него обекти в сградата, респективно, да извлича полезните им свойства, не дължи и заплащане на разходи за управление и консумативи.
Твърди, че поради действията на ищеца е бил принуден да наеме офис в друга сграда, поради което е претърпял имуществени вреди под формата на реални загуби, изразяващи се в заплащане на наем за ползване на офис извън административната сграда, поради невъзможността да ползва собствените си офис помещения на 9, 10 и 11 етаж.
Посочва, че за периода 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. размерът на претърпените имуществени щети от заплащане на месечен наем за офис е в общ размер на 29 108,27 лева, като, в условията на евентуалност, в случай, че съдът намира исковите претенции за основателни, прави възражение за прихващане с претендираното от ищеца вземане.
Въз основа на посоченото, моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск, с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения, е да установи, че: 1/ страните притежават качеството собственици на самостоятелни обекти в 4 процесната сграда в режим на етажна собственост; 2/ припадащите се на всяка от страните идеални части от общите части в сградата; 3/ че ищецът е предприел воденето на чужда работа във връзка с поддръжката на общите части на сградата, в частност - по заплащане на разходите за електроенергия за периода от 01.02.2024 г. до 31.03.2024 г.; 4/ че е предприел работата уместно в интерес на всички етажни собственици, в която връзка е сторил твърдените в исковата молба разходи; 5/ размера на обогатяването на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си към ищеца.
По отношение релевираното от ответника възражение за прихващане с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в негова тежест е да установи че в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение на лица, комуто ищецът е възложил работа, е претърпял твърдяното в отговора на исковата молба имуществено увреждане, под формата на сторени разходи за заплащане на наем на недвижим имот, както и стойността на претърпените вреди.
С приетия за окончателен по делото доклад, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е собственик на 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни сгради, кв. 106, местност „Гео Милев“ по плана на гр.