Решение № 469 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201944 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

26-1030000685/27.02.2026г., с което на В. М. А. е наложена глоба в размер на 153.39 евро /300.00 лева/ за нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП.

С жалбата:

- се оспорва жалбоподателят да е навлезнал на червен светофар на светофарната уредба;

-се оспорва жалбоподателят да е предизвикал ПТП, доколкото било безспорно, че между неговия автомобил и останА.те два автомобила, участници в ПТП, липсвало физическо съприкосновение;

- се сочи, че следвало да бъде ангажирана отговорността на другите водачи, участници в ПТП, за допуснати от тях нарушения на ЗДвП;

- се твърди, че по делото не били събрани достатъчно доказателства, които да потвърдят извършване на нарушението.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

1

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 05.02.2026г. в 17:40 часа, в община ПЛОВДИВ, на път II-86, км. 9+093, на кръстовището на разклона за с. Марково, В. М. А. управлява лек автомобил марка Тесла с рег.№ ****, чужда собственост, като извършва следното нарушение: При извършване на маневра завиване наляво, навлиза и спира в кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, като принуждава лек автомобил марка Ситроен с рег.№ *****, движещ се направо с посока гр. София на разрешен зелен сигнал на светофарната уредба да спре, в резултат на което движещият се зад него лек автомобил марка Хонда с рег.№ ******, го блъска отзад и допуска ПТП с материални щети.

Съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото той не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си.

По-важното обаче е, че всъщност констатациите в АУАН намериха пълна подкрепа в показанията на свидетелите очевидци- Т. А. К. и М. И.

Б..

Показанията на двамата свидетели са подробни, последователни, логични, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се, в пълнота разкриващи генезиса на процесното ПТП, поради което изцяло се кредитират от съда.

Допълнителен аргумент за съда да кредитира показанията на двамата свидетели-очевидци е, че те са били участници в самия пътен инцидент , поради което показанията им са най-непосредствени и пълни.

Същевременно от разказа им не възникват каквито и да било 2 съмнения относно възможна тяхна заинтересованост, доколкото и двамата свидетели в пълнота и до най-малкия детайл разясняват както действията на нарушителя, така и собствените си действия, като е нА.це пълно съответствие между изложеното от св. К. и св. Б..

С оглед гореизложеното, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, вписано още в АУАН, че същият бил навлезнал в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, а другият водач бил навлезнал на червено.

Тези възражения на жалбоподателя се опровергават по един недвусмислен начин от показанията на св. К. и св. Б., които са категорични, че св. К. достигнал кръстовището на зелена светлина, като за движещите се по пътя в направление Асеновград-София зелената светлина светела известно време преди св. К. да достигне кръстовището. Нещо повече, именно поради продължаващото светене на тази зелена светлина за св. К. изобщо не възникнала необходимост да спира пред кръстовището.

Допълнителен аргумент, че за жалбоподателя светело червено, когато навлезнал в кръстовището, са установените от свидетелите очевидци обстоятелства:

- че по пътя, по който се движел жалбоподателят, нямало други МПС, които да са пред него;

-след жалбоподателя имало други МПС, но те не навлезнА. в кръстовището и не участвА. в ПТП.

Неоснователно е възражението от жалбата, че по делото не били събрани достатъчно доказателства за вината на жалбоподателя. Действително се установи, че актосъставителят не е бил очевидец на извършване на нарушението.

В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и участници в ПТП.

Така изрично Решение № 2283 от 05.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2502 / 3

2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.

Да се приеме обратното, че АУАН може да се съставя само въз основа на непосредствени впечатления на актосъставителя, би влезнало в противоречие с базисния принцип на чл. 14, ал.2 НПК, че „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“

Същественото в случая е, че двамата свидетели-очевидци непосредствено разпитани от съда, потвърдиха отразеното в констативните протоколи за ПТП, въз основа на които е издаден АУАН.

Още повече, че както вече се посочи, жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства за разколебаване презумптивната доказателствена стойност на АУАН.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП: „ участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигнА.те на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с пътната маркировка“.

От друга страна, съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП: „ червена светлина- означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.“ С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнА. и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.

В тази насока е и установеното от свидетелите очевидци, че нарушителят не само е пресякъл важащата за него стоп-линия, ами и целият му автомобил е бил след нея.

4

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнА.зация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квА.фикация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив и много други.

Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуА.зирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квА.фицирано по чл. 6, т.1 ЗДвП, като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, като свидетелство за последното обстоятелство са и конкретните възражения срещу АУАН, подадени по преписката.

Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от А.неи, А.неята - от точки, а точката - от букви.

Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно 5 значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.

В този смисъл при вярно посочване на члена, А.неята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.

Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА, ЧЕ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

ОТГОВОРЕН ЗА ВЪЗНИКНАЛОТО ПТП.

НЕ

Е

Съгласно чл. 179, ал.2 ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

В случая препращането е към чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП: „ който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнА.зиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“ , като приложимата алтернатива е „другите средства за сигнА.зиране“, каквото средство се явява светофарната уредба.

Относно начина на словесно и цифрово изписване на санкционната норма важи всичко изложено по-горе за нормата на чл. 6 ЗДвП, поради което е ненужно да се преповтаря.

Съгласно дадената в т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция: