Решение № 9635 от 23.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9635 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря .................... като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20221110126553 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ........................ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. П. и И. М. П. за разделно заплащане при равни квоти по ................... на сумите, както следва: сумата от 8419,32 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ........................., аб. № ........................, за периода от ......................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (.......................) до плащането, сумата от 1159,09 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода ..................., сумата от 32,48 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от ...................., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (.......................) до плащането, както и сумата от 5,46 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода ..................... След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 15705/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

На мястото на починалия на ...................... ответник В. М. П. по молба на 1 ищеца от .................. с определение от ..................... по реда на чл. 227 ГПК са конституирани като ответници по делото наследниците му по закон – Е. В. П.

(....................), М. В. П. (....................) и В. В. П. (син), от които ищецът претендира сумите, претендирани от наследодателя им В. М. П., при равни квоти от по .......................

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Е. В. П., М. В. П. и В. В. П., с който ответниците заявяват, че са заплатили претендираните от тях суми в цялост и молят на ищеца да бъде присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. М. П. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва ищецът да е доставил твърдяното количество качествена ТЕ. Излага съображения, че срокът на договора с ФДР е изтекъл. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца .................... не оспорва предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Е. В. П., М. В. П. и В.

В. П., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник В. М. П.:

Страните не спорят, че за процесния период между ищеца и наследодателят им – В. М. П., е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в тежест на наследодателя на ответниците е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер. Установява, че от приетите по делото като писмени доказателства 3 броя фискални бонове от ..................... че ответниците Е. В. П., М. В. П. и В. В. П. са погасили изцяло претендираните от ищеца вземания за заплащане цената на топлинна енергия, мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия, цена на извършена услуга за дялово разпределение, мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение, както и законна лихва, начислена върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, поради което и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските, направени във връзка с исковете, предявени срещу ответниците Е. В. П., М. В. П. и В. В. П.:

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на 2 неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото наследодателят на ответниците е дал повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски. Дължимите разноски, направени в производството по чл.

410 ГПК са в размер на 96,16 лв., представляваща заплатена държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство дължимите разноски са в размер на 224,72 лв., представляваща заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Видно от приетите по делото фискални бонове от 19.09.2023 г. всеки от ответниците е погасил съдебни разноски в размер на 106,96 лв. или са погасени разноски в общ размер 320,88 лв., с което съдът приема, че са погасени изцяло направените от ищеца по исковете срещу посочените ответници разноски за държавна такса в производството по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15705/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, както и за държавни такси в настоящото производство, като дължими са единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за исковото производство и 25 лв. за производството по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15705/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, поради което всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ, предявени срещу И. М. П.:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна 3 енергия – подадена молба-декларация от ответника за откриване на партида при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на собственост на процесния топлоснабден имот е Заповед № ........................, съгласно която процесният апартамент № ......................... е предоставен в обезщетение на ..................... – 2 чл. сем. и син В.. Не са ангажирани доказателства нито за смъртта и наследниците по закон на ....................., нито за връзката на ответника И. М. П. с посоченото лице. От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето ..................... с изх. № ....................., се установява, че ..................... е починала на .................... и е оставила наследници по закон И. М. П. и В. М. П.. Не са ангажирани доказателства обаче наследодателят на ответника И. М. П. – ................... да е била собственик на процесния имот, нито за връзката и със собственика на имота ...................... Обстоятелството, че фамилните имена на посочените лица са еднакви не е достатъчно, за да обуслови извод, че имотът е придобит в режим на СИО, както и не доказва настъпило наследствено правоприемство между посочените лица. От приетата по делото молба-декларация до ищеца, се установява, че на ...................... ..................... е поискала да й бъде открита партида за процесния имот, но не се установява такава да е открита от ищеца на нейно име, а и същата е починала на .................... т.е. преди процесния период, поради което дори да е било възникнало облигационно отношение между нея и ищеца, то е прекратено със смъртта й, като по делото няма никакви данни посоченото лице да е било собственик или съсобственик на процесния имот. От друга страна по делото липсват твърдения, а и доказателства ..................... да е праводател на ответника И. М. П. или на нейния наследодател ...................... Други доказателства във връзка с установяване наличието на правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ...................., не са ангажирани.

С оглед изложеното, съдът намира, че през процесния период ответникът И. М. П. не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот, нито отговаря за задълженията към ищеца относно същия като наследник, съответно не е потребител на топлинна енергия, доколкото не се установява и да е ползвала имота на друго основание и да е сключила с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и исковете за заплащане цената на топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу И. М. П.:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

4

По разноските, направени във връзка с исковете, предявени срещу И.

М. П.:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответникът И. М. П.. Същата е представлявана от адв. Б. К., който е осъществявал безплатна правна помощ по делото, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, което съдът определя в размер 400 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.

За да определи посочения размер на възнаграждението, съдът съобрази следното: