Определение № 234 от 06.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Сливен, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600310 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.341 и сл.от НПК.

Образувано е по частна жалба от 14.05.2025г., депозирана от особения представител адв.Т. Ч. против Разпореждане № 1371/05.05.2025г. по НОХД № 188/2025г. по описа на СлРС. С разпореждането СлРС е върнал частна жалба на особения представител адв.Т. Ч. против протокол и протоколни определения от 29.05.2025г. по НОХД № 188/2025г. като недопустима, като подадена срещу съдебни актове, неподлежащи на въззивен контрол.

В жалбата се възразява срещу разпореждането на съда за връщане на частната жалба и се счита, че частната жалба срещу протоколните определения следва да се разгледа, а разпореждането на съда за връщането й да се отмени като неправилно.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи в жалбата, намери за установено следното:

В РС Сливен е образувано НОХД № 188/2025г. по описа на съда, въз основа на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Сливен против Х.

И. Д., непълнолетен, за престъпление по чл.157 ал.3 от НК. Пострадалото лице А. С. А. е малолетен, и в хода на досъдебното производство на основание чл.101 ал.1 от НПК и чл.25 ал.1, вр. чл.21 т.3 от ЗПП му е назначен особен представител, а именно адв.Т. Ч. от АК Сливен.

С Разпореждане рег.№ 438/17.02.2025г. по НОХД № 188/2025г. съдиятадокладчик е насрочил разпоредително заседание по делото, за което са призовани подсъдимият и неговия защитник, пострадалият и неговия особен представител, РП Сливен, и родителите на подсъдимия и на пострадалия.

1

При проведеното разпоредително заседание по делото пострадалото лице се явил лично и със своите родители, както и с упълномощен от родителите му адвокат – адв.Д. Д. от АК Сливен. Явил се и определеният особен представител адв.Ч.. С оглед упълномощаването на адв.Д., съдиятадокладчик е освободил от зала адв.Ч. (без мотиви). В същото разпоредително заседание, съдът с протоколно определение не е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от особения представител на пострадалото лице и поддържан от повереника на пострадалия адв.Д., граждански иск за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. С протоколно определение съдът се е произнесъл и по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.

Недоволен от постановените съдебни актове с частна жалба от 05.05.2025г. адв.Ч. е обжалвал съдържанието на посочения протокол и протоколни определения от разпоредителното заседание от 29.04.2025г. по НОХД № 188/2025г., в частта на неговото освобождаване като особен представител по делото, както и в частта, с която не е приет за разглеждане гражданският иск.

Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба от 14.05.2025г. на адв.Ч. срещу Разпореждане № 1371/05.05.2025г. е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция намира, че преценката за връщане или не на жалбата относно обстоятелствата, съобразно разпоредбата на чл.323 ал.1 от НПК, е на съдията от първата инстанция.

Разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК изчерпателно изброява актовете на съда в тази фаза на производството, подлежащи на обжалване по реда на Глава XXII от НПК, а именно това са определението по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от НПК, както и определението по чл.248 ал.5 т.4 от НПК, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, и отказът на съда по чл.248 ал.2 от НПК да допусне частен обвинител. Определението, с което съдът отказва да приеме за съвместно разглеждане граждански иск и това, с което отказва да конституира пострадалия като граждански ищец, са изключени от кръга на обжалваемите актове. Съобразно разпоредбата на чл.341 ал.3 от НПК, всички останали определения и разпореждания на съда също не подлежат на проверка от въззивната инстанция, отделно от присъдата. Ето защо, обжалването освобождаването на особения представител адв.Ч. и неприемането на гражданския иск за съвместно разглеждане по делото, не са сред актовете, подлежащи на самостоятелна въззивна проверка, отделно от присъдата.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.323 ал.1 от НПК, 2 първата инстанция правилно е върнала частна жалба от 05.05.2025г., поради което разпореждането на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Като съобрази изложеното, въззивната инстанция намира депозираната частна жалба за неоснователна.

Ето защо, съдът счита, че обжалваното Разпореждане № 1371/05.05.2025г. по НОХД № 188/2025г. по описа на СлРС, следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1371/05.05.2025г. по НОХД № 188/2025г. по описа на СлРС, с което е върната частната жалба от 05.05.2025г., подадена от адв.Т. Ч..

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3