Решение № 1374 от 02.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6801/2024
- Вид
- Решение № 1374
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 93, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1374 гр. София, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Румяна М. Найденова
АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506801 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3105/21.02.2024 г. по гр. д. № 62456/2022 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав, Р. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, е осъдена да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. ****, на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД сума в размер на 12 000 лева, представляваща двоен размер на даден по предварителен договор от 10.10.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. ****, задатък, ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер общо на 1 935 лева, представляващи сторени разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Р. В. П., в която са развити съображения за неправилност на решението. Формулирано е оплакване, че съдът се е произнесъл по ненаведени твърдения, тъй като с исковата молба ищцата не е твърдяла, че необходимостта от още време за одобрение на документите от кредитиращата банка се дължи на непредставяне от ответницата на писмо-ангажимент от „Алианц Банк България” АД. Поддържа се, че ответницата е представила всички необходими за сключване на окончателния договор документи. Жалбоподателката сочи, че забавянето при одобрението на кредита не се дължало на липсата на представен от нея документ, доколкото кредитът е бил одобрен и без него, като се позовава на 1 уведомление от ищцата от 14.11.2022 г. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните по договора, като е приел, че същите са уговорили необходимостта ответницата да представи ново удостоверение от „Алианц Банк България“ АД, различно от първоначално представеното такова с изх. № 124-1291/21.09.2022 г. Поддържа се, че въпросното удостоверение представлява писмо-ангажимент по смисъла на уговорките между страните, тъй като съдържа точния размер на дълга на ответницата, начина за погасяването му и условията за заличаване на вписаната в полза на „Алианц Банк България“ АД ипотека. Обръща се внимание, че няма данни това удостоверение да е било известно на купувача преди сключването на предварителния договор, което да наложи представянето на ново такова от продавача впоследствие. Сочи се, че ответницата е представила и друг документ – удостоверение с изх. № 10335/12.10.2022 г. от съдебен изпълнител, съдържащо размера на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, тъй като банката не разполага с такава информация. Жалбоподателката счита, че от събраните гласни доказателства не се установява какъв документ е липсвал за сключване на окончателния договор, нито каква е била причината купувачът да иска удължаване на срока на предварителния договор. Поддържа се, че уведомлението на купувача за продължаване на срока на договора не е породило действие, тъй като не е бил спазен начина за кореспонденция между страните, уговорен в договора. Сочи се, че от разпита на свидетелката, доведена от ответницата, се установява, че последната се е явила в уговорените дата, час и място за изповядване на сделката, а ищцата – не.
Според жалбоподателката с това договорът е прекратил действието си по вина на купувача и тя има право да задържи платеното от купувача капаро. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата П. Д. П. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложени аргументи.
Сочи, че изложените в исковата молба твърдения са били допълнени в първото по делото открито съдебно заседание, с оглед което, като ги е обсъдил, съдът се е произнесъл по надлежно наведени от ищцата твърдения. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че ответницата не е изпълнила задължението си за представяне на документи по предварителния договор, с което е станала причина да не се сключи окончателният договор, независимо дали съдът ще приеме, че валидно е било упражнено правото да бъде продължен срокът на предварителния договор. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно договорното правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заплатил на ответника сумата от 6000 лева като задатък, служещ за обезпечаване на поетото задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот, наличие на предпоставките за удължаване на срока на договора по чл. 5.1., изр. второ от договора, а именно „кредитиращата банка да е имала нужда от допълнително време за одобрение на кредита“ и отправено от купувача уведомление до продавача, виновно неизпълнение на договора от страна на ответника и отправено от изправната страна волеизявление за отказ от договора. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е изправна страна по договора, а при установяване на разпределените в тежест на ищеца обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, като се е произнесъл в рамките на фактическите твърдения така, както са заявени от страните. С писмено становище, представено от ищцата в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 20.06.2023 г., същата е навела твърдения, че ответницата не е представила всички необходими за отпускане на кредита и сключване на окончателния договор документи, като част от тях били представени след уговорените между страните срокове, а други – изобщо не били представени, като са посочени съответните документи – писмо-ангажимент от „Алианц Банк България“ АД и уведомление от ЧСИ във връзка с установяване на условията по заличаване на ипотеката и възбраната върху имота.
Извършеното от ищцата допълнение на исковата молба е направено своевременно и в съответствие с процесуалното й право, регламентирано в чл.
143, ал. 2 ГПК, предвид което не се установява соченото от ответникавъззивник процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне от съда по невъведени от ищеца твърдения.
По делото не е спорно, че на 10.10.2022 г. ищцата П. Д. П. като купувач и ответницата Р. В. П. като продавач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с което между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение. С клаузата на чл. 1.2. от договора продавачът е декларирал, че върху имота има учредена договорна ипотека и 3 наложена възбрана по изп. д. № 20218390400573 по описа на ЧСИ И.М.К.. В същата клауза е посочен актуалният към датата на подписване на договора размер на обезпеченото с ипотеката вземане и дължимите по изпълнителното дело суми, съгласно постановление за налагане на възбрана от 07.10.2021 г. и удостоверение от „Алианц Банк България“ АД с изх. № 124-1291/21.09.2022 г.
Страните са се съгласили, че: „Всичко съгласно постановлението е в общ размер на 67 109,04 лева, като към тази сума трябва да се прибавят всички лихви, неустойки, такси и други разноски до окончателно изплащане на всички суми. Точният размер на задълженията ще бъде уточнен чрез удостоверения от „Алианц Банк България“ АД и/или от И.М.К., ЧСИ с рег. № 839.“
В чл. 2.1. от договора е посочено, че преди подписването му купувачът е платил на продавача капаро в размер на 6000 лева, като сумата е преведена по банкова сметка на трето лице – С.Х.И., по желание на продавача.
В чл. 2 и чл. 2.2. от договора страните са уговорили, че продажната цена е в размер на 67 500 евро с левова равностойност по централния фиксиран курс на БНБ в размер на 132 018,53 лева, като част от нея в размер на 121 018,53 лева ще бъде платена от купувача с лични и заемни средства от банка-кредитор. Съгласно чл. 2.2.1. от договора, посочената част следвало да бъде платена по следния начин: а/ част от сумата да бъде преведена от кредитираща банка по посочена от „Алианц Банк България“ АД банкова сметка с цел пълното погасяване на предоставения на продавача ипотечен кредит, за обезпечаването на който върху имота e учредена ипотека в полза на „Алиани Банк България“ АД и/или б/ част от сумата да бъде преведена от кредитиращата банка по посочена от И.М.К., ЧСИ с рег № 839, банкова сметка с цел пълното погасяване на всички разходи за образуване и водене на изпълнително дело №20218390400573 от страна на „Алианц Банк България“ АД. Уговорено е посочените суми да бъдат предоставени на „Алианц Банк България“ АД и/или И.М.К., ЧСИ с рег № 839 след: сключване на окончателния договор за покупко-продажба; вписване на договорна или законна ипотека върху имота в полза на кредитиращата банка на купувача; представяне на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота, издадено от Служба по вписванията – гр. София с приключила дата на проверката датата на нотариалния акт за покупко-продажба, от което удостоверение трябва да е видно, че по отношение на имота в полза на кредитиращата банка на купувача е вписана втора по ред ипотека след ипотеките „Алианц Банк България" АД и че върху имота няма никакви други тежести и/или противопоставими права на трети лица, с изключение на посочените по-горе ипотека и възбрана. Страните са се съгласили, че точният размер на сумата по чл. 2.2.1., б. „б“ следва да бъде удостоверен от „Алианц Банк България“ АД с удостоверение (или чрез удостоверение от И.М.К., ЧСИ с рег № 839), в което „Алианц Банк България" АД следва да поема ангажимента в законоустановения срок след получаването на сумата по чл.
2.2.1., б. „б“ да подаде в Служба по вписванията – гр. София надлежна молба за заличаване на описаните по-горе ипотека и възбрана.
Съгласно чл. 3 от договора страните са уговорили срок за сключване на 4 окончателен договор до 31.10.2022 г., а в чл. 4 от договора са предвидили, че в случай че договор не бъде сключен преди тази дата, то страните се съгласяват да се явяват на 31.10.2022 г. от 11:00 часа в канцеларията на нотариус Л.С..
Съгласно чл. 5 от договора, продавачът се задължава в срок най-късно до 26.10.2022 г. да представи всички документи, установяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариалното оформяне на сделката. В клаузата неизчерпателно са посочени част от документите, сред които: удостоверение по чл. 87 от ДОПК издадено от НАП, от което да е видно, продавачът няма публични задължения, както и други документи, изискуеми от нотариуса и кредитиращата банка, свързани със спецификата на сделката.
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae15fdd-f856-444c-bb1e-63b927a6b3df