Решение № 495 от 04.08.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 512/2022
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 04.08.2023
- Състав
- Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.37, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. Благоевград, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Каменова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Милена Каменова Гражданско дело № 20221200100512 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ №13, обл. Благоевград, чрез адв. Х. А. З., със съдебен адрес: гр. София, ул. „***, против С. С. А., ЕГН **********, с. Д.К., общ. П., настоящ адрес: гр. П., ул. „***“ №3.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2017 год. около 10,25 часа на ул. „***“ на изхода от гр. П. с посока с. П., мотоциклет марка „БМВ С1000РР“ с peг. № Е *** КМ, управляван от М.М.Д. извършва маневра изпреварване на колона от автомобили се блъска в лек автомобил марка „***“, с peг. № Е *** МА, управляван от С. С. А. извършващ маневра завой на ляво към бензиностанция „***“. Следствие на удара на място са починали водачът на мотоциклета М.М.Д. и пътникът возещ зад него Б. В. В. с ЕГН **********.
Произшествието е посетено от служители на РУ - П., издаден е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано досъдебно производство с № 407/2017 год.
Посочва се, че ищецът е баща на починалия Б. В. В.. Загубата на Б. В. В. е огромен и непосилен шок за него, причинила силни по интензитет и продължителност емоционални и душевни страдания. Твърди се, че Б. В. В. е любимия син на ищеца и цял живот двамата са живеели в един дом и едно домакинство, като се подпомагали взаимно, споделяйки всички житейски трудности. Мъката от внезапната му смърт е непосилна и се отразява психически, така и физически на доверителя ми. Сочи се, че болката му е толкова голяма, че след смъртта на сина си той се затваря в себе си, спира да общува със своите познати и съседи, спира да излиза от вкъщи. В редки случаи, когато общува със своите близки, единствено спомена сина си, който се явява духовна и морална подкрепа. Посочва се, че синът му е 1 реално човекът, който му оказва помощ за всякакви нужди през последните години. Двамата са били изключително близки и ежедневно общували по между си.
Сочи се, че човешкият живот не може да бъде измерен в пари, но все пак на репарация подлежат всички претърпени от увредените лица вреди, включително неимуществените и обезщетението следва да е съотносимо с причинените болките и страданията.
Твърди се, че смъртта на Б. В. В. е пряка и непосредствена последица от причинените от процесното пътнотранспортно произшествие телесни увреждания. Посочва се, че при определяне на размера на обезщетението следва да се приложи принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид горепосочените обстоятелства, които обуславят нанесените на доверителя ми неимуществени вреди. Причиняването на телесна повреда или смърт на участник в движението по пътищата е изключително неблагоприятно развитие при настъпване на ПТП и когато се определя размера на застрахователното обезщетение, същото трябва да се съобрази с размера на застрахователната сума - лимита на отговорност на застрахователя. Към момента предвидения в Кодекса на застраховането застрахователен лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е причинена телесна вреда или смърт, като повишаването му през последните години отговаря, както на повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и стандарта на живот в нашата страна.
Твърди се, че лек автомобил марка „***“, е per. № Е *** МА, има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с полица № BG/28/***, с период на застрахователно покритие от 09.12.2017 год. до 08.12.2018 год. в ЗК „***“. Водачът му С. С. А. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.
Посочва се, че ищецът е баща на починалия Б. В. В. и попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпените от смъртта на Б. В. В. неимуществени вреди.
Твърди се, че е налице е правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата претенция за претърпените неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач - „ЗК „***“. През 2019 год. ЗК „***“ прекратява своята дейност, с оглед започване на производство по принудителна съдебна ликвидация на кипърското застрахователно ЗК „***“. В тази връзка се посочва, че ищецът е предявил формуляр за предявяване на вземане чрез ЗК „***“. Към момента вземането му не е удовлетворено.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца В. С. В. сумата в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Б. В. В. в резултат на описаното в исковата молба ПТП, изразяващи се в претърпени емоционални, душевни страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.06.2022г. - датата на 2 предявяване на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, както и всички разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Моли се, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, присъденото обезщетение да бъде изплатено по сметка в „***“ ЕАД, IBAN: BG ***, BIC: STSA BGSF, с титуляр: В. С. В..
ОС Благоевград като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото НОХД 608/2018г. по описа на ОС Благоевград се установява, че с Присъда, постановена НОХД 608/2018г. по описа на ОС Благоевград, съдът е признал подсъдимия С. С. А., на 55 години, роден на 28.07.1966 г. в с.Г., общ.П., живущ в гр.П., ул.“***“ № 3, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, заварчик в „**“- с.П., Община – гр.П., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 22.06.2017 г., около 10.20 часа, в гр.П., в района на комплекс бензиностанция и автомивка „***“, находяща се на ул. „***“, на изхода за с.П., като правоспособен водач, управлявайки лек автомобил марка и модел „*** 2“, с рег. № Е *** МА, собственост на С. С.ов А. от с.Д.К., общ.П., нарушил правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, а именно: като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение, да не навлиза и да се движи в насрещната лента за движение, освен при изпреварване и заобикаляне – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП; като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво за навлизане в крайпътна територия – бензиностанция, не е спазил задължението да пропусне пътно превозно средство, движещо се по пътя, който той напуска – мотоциклет марка „БМВ С 1000РР“ с рег. № Е *** К, собственост и управляван от М.М.Д. от гр.П. – чл.37, ал.2 от ЗДвП; като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната да пресича надлъжна пътна маркировка „М1“ – „единична непрекъсната линия“ – чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, в резултат на което е допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на движещият се в същата посока и в лявата лента за движение управляващ мотоциклета М.М.Д., ЕГН ********** и на возещия се на него Б. В. В., ЕГН **********, и двамата от гр.П., поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.3, б.”б”, пр.1, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.36 и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години.
НА основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от 5(пет) години, считано от влизане в сила на присъдата.
НА основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал.3, пр.3, б.”б”, пр.1, във вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.37, ал.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДвП, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подсъдимия С. С. А., от право да управлява МПС за срок от 4(четири) години, считано от влизане в сила на присъдата.
3
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД № 608/2018г. по описа на ОС Благоевград, установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Б. В. В.
От приетото Удостоверение за наследници изх. № 1363 от 08.06.2022г. издадено от Община П., се установява, че ищецът е баща на Б. В. В., починал на 22.06.2017г. /л.08 от делото/
По делото е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът не кредитира, тъй като заключението е със степен на вероятност и не дава категорични изводи.
При така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Чл.45 от ЗЗД забранява виновното причиняване на имуществени или неимуществени вреди и предвижда задължение на причинителя да обезщети увреденото лице.Чрез иска по чл. 45 от ЗЗД се реализира деликтната отговорност на причинителя, възникнала от негово противоправно действие или бездействие.Освен това, в резултат на противоправното деяние следва да е причинена вреда, т.е. тя да бъде пряка и непосредствена негова последица и причинителят на вредата да е действал виновно.Вината може да бъде във вид на умисъл или на непредпазливост / самонадеяност или небрежност / причинителят на вредата трябва да е целял да увреди друго лице или, макар да не е имал за цел това, да е допускал че с действието си или бездействието си ще му причини вреда, мислил е че може да я предотврати, но въпреки това вредата е настъпила. Възможно е причинителят на вредата да не е предвиждал, че такава ще настъпи, но от обстоятелствата или по закон е бил длъжен да предвиди това и съответно да не извършва вредоносното действие или бездействие
Като се имат предвид установените факти съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.Влязлата в сила присъда на наказателния съд на основание чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на ответника. В случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника за причинените неимуществени вреди на ищеца.
Отношенията между ищеца и ответника се преценяват въз основа отговорността за непозволено увреждане. Причинителят на вредите отговаря само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното от деликвента деяние.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са 4 специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dae133e1-8c60-4f75-9eb9-29404891586c