Решение № 101 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20233000600108 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер Р.

Р. Х., за възобновяване на ВНОХД № 341/2022г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдена Присъда№ 7/4.10.2022г. постановена по НОХД№149/2022г. по описа на РС – Генерал Тошево.

Доводите, изложени в искането касаят явна несправедливост на наложеното наказание и неправилно приложение на материалния закон, с оглед относимост на чл.9, ал.2 и чл.235, ал.6 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, Р. Р. Х. се явява и се представлява от адв. Е. С., който поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата за допустима, но неоснователна, т.к. счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е 1 несъпоставим спрямо обстоятелствата по чл.54 от НК, авторството на деянието е безспорно установено, а наложеното наказание – справедливо.

Осъденото лице Х., поддържа доводите, наведени чрез искането, желае да му бъде наложено наказание „пробация“.

Варненският Апелативен съд, като провери материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.

421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поР. липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-3 от НПК решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия/та, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

С присъда № 7/4.10.2022г., постановена по НОХД № 149/2022 г., Районен съд – Генерал Тошево е признал подсъдимият Р. Р. Х., за виновен в извършването на деяние, съставомерно по чл.235, ал.4, пред.3-то, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК. Определеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание е в размер от 5 месеца „лишаване от свобода“. Не е наложена кумулативната санкция „глоба“, определен е режима за изтърпяване. Съдът се е произнесъл по разноските, мярката за неотклонение, отнемане на предмета и средството на извършеното деяние в полза на Държавата.

Чрез въззивна жалба, заявяваща неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, присъдата е разгледана от ОС – Добрич, който с Решение №52/08.03.2023г. по ВНОХД №341/2022г. е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.

По искането за възобновяване от осъдения Р. Х.:

2

Не са налице пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанции. Аналитичната дейност, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на формалната логика, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и точно съдържание. Фактическата установеност се базира на показанията на свидетелите Д. К., Данаил Антонов, Михаил Михайлов, К. К., Тодор Тодоров, протокол за оглед, фотоалбум, СИЕ, писмени доказателства.

Авторството на деянието е безспорно установено, като междувпрочем то не е спорно от между страните.

Материалният закон е приложен правилно. За да е налице основание за приложение на чл.9, ал.2 от НК, степента на обществена опасност на деянието следва да е или явно незначителна, или поначало въобще да липсва. При преценката, отношение имат всички обстоятелства, разкриващи особеностите по извършване на деянието, като време, начин, средство, предмет, подбуди, цел, личност на извършителя. Ниската паричната стойност на предмета на престъплението не може самостоятелно, без съпоставка с останалите показатели да обоснове извод за приложимост на чл.9, ал.2 от НК(Решение № 83 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 116/2012 г., III н. о., НК, Решение № 199 от 21.06.2004 г. на ВКС по н. д. № 822/2003 г., I н. о., Решение № 356 от 6.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 373/2008 г., III н. о.,).

В конкретиката, личната степен на обществена опасност на дееца е висока, видно от съдебното му минало, разкриващо престъпна упоритост, без наченки на осъзнатост и положителна градация в поведението и нагласите.

Степента на опасност на деянието също не може да се окачестви като незначителна. Деянието е извършено под формата на съучастие, при белезите на предварителен сговор, на свечеряване, след употребен алкохол, при опит за укриване на едно от средствата за извършване на деянието.

„Маловажен случай“ е налице, когато определеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В контекста на тази преценка паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но не и единственият и 3 определящ такъв. Вземат се под внимание значителността на вредните последици, степента на обществена опасност на деянието и дееца, количественото и качествено засягане на обществените отношения, които конкретното деяние застрашава или уврежда. В случая, вредните последици са налични. Осъденият Х. без разрешително е взел и извозил дървесина, собственост на Държавен горски фонд, с което е осъществил деянието по чл.235 от НК. Не са налице и такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други случаи от същия вид. И макар наказанието да е определено при условията на чл.55 от НК, то разкритите обстоятелства не характеризират случая като маловажен.

Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.

Предвидените параметри на санкцията са от 3 до 10 години лишаване от свобода и глоба в размер от 10 000 до 100 000лв. Определеното на Р. Х. при условията на чл.55 от НК наказание, е в размер от 5 месеца „лишаване от свобода“, много под минимума, без наложена кумулативна санкция „глоба“.

Първоинстанционният съд е бил изключително снизходителен, предвид личността на извършителя, социалното му положение и извършеното, санкцията не е прекомерна, нито несправедлива. Семейното положение на искателя не е представлявало възпиращ от извършването на противоправни прояви фактор. Ето защо и не може да обоснове необходимост от корекция спрямо наложената санкция.

ПоР. изложените съображения, настоящият състав на АпС-Варна констатира,че липсата на основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, изключва възможността за отмяна на въззивния акт по реда на глава XXXIII-та и изменение на присъдата чрез смекчаване на наказателноправното положение на осъденото лице, в случая, когато основанията за това са в негова полза.

Искането за възобновяване като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение, поР. съставът на АпС-Варна,

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 341/2022г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдена Присъда №7/4.10.2022г. по НОХД №149/2022г. по описа на РС – Генерал Тошево, направено от Р. Р. Х., чрез защитника му - адв.Е. С..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5