Решение № 482 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110115965 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 15.11.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против В. И. М. за сумата сумата 106,62 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***************************** (магазин 9), ****************, за периода 01.07.2021г.30.04.2023г., с която В. И. М. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 27,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2021г.- 07.11.2024г., сумата 5,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г.- 31.10.2022г., с която В. И. М. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2022г.- 07.11.2024г.; Н. В. М. за сумата 106,62 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***************************** (магазин 9), с абонатен ************************, за периода 01.07.2021г.- 30.04.2023г., с която се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 27,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2021г.- 07.11.2024г., сумата 5,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г.- 31.10.2022г., с която Н. В. М. се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2022г.07.11.2024г.

1

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 68598/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.12.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че през процесния период е доставил на ответниците топлинна енергия, която последните употребявал за стопански нужди. Същият развИ. съображения, че между страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което като ползвал доставената топлинна енергия в имота, ищецът се обогатил неоснователно, а ищецът- обеднил със стойността на доставената топлинна енергия.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. И. М. съществуването на вземането му за сумата сумата 106,62 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***************************** (магазин 9), ****************, за периода 01.07.2021г.30.04.2023г., с която В. И. М. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 27,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2021г.- 07.11.2024г., сумата 5,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г.- 31.10.2022г., с която В. И. М. се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2022г.07.11.2024г.; по отношение на Н. В. М. съществуването на вземането му за сумата 106,62 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

***************************** (магазин 9), с абонатен ************************, за периода 01.07.2021г.- 30.04.2023г., с която се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 27,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2021г.- 07.11.2024г., сумата 5,91 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г.- 31.10.2022г., с която Н. В. М. се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, сумата 1,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2022г.- 07.11.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответниците, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответниците оспорват да е налице обедняване на ищеца, съответноте да са се обогатили. На следващо място, в отговора се развИ.т съображения, че не е доказано сградата да е в режим на етажна собственост, съотв. сградната инсталация да е обща част по предназначение. В обобщение, ответниците считат предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

Видно от представения н.а. № 56/ 25.08.2005г., т. IV, рег. № 27378, дело 656/ 2005г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, В. И. М. и Н. В. М. са учредили правото на строеж на "И.П." ЕООД върху недвижим имот, представляващ УПИ, целият с площ 1920 кв.м., представляващ парцел XXI- 2067, в кв. 136 по плана на гр. София, м. "Младост- 1", с граници по скица: улица, УПИ IX- 1619, 2771,3043, 3166, 1858, УПИ Va, УПИ XX- 1728, 1766, за построяване на жилищна сграда с разгърната площ 6210,29 кв.м.

Срещу учреденото право на строеж приемателят "И.П." ЕООД е поел задължение да проектира и построи за своя сметка и със свои средства, труд и материали, обекти, които са в изключителна собственост на учредителите на правото на строеж и за които същите си запазват и взаимно си учредяват право на строеж, като в собственост на В. И. М. и Н. В. М. е недвижим имот- ателие № 1 (магазин № 9), намиращ се на партерен етаж от "В", с площ 43,60 кв.м., заедно с 0,81 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съгласно заключението на съдебно- техническа експертиза (СТЕ), отоплителната инсталация на процесната сграда е с хоризонтална разводка с PEX- AL тръби ф16х2 в подовата замазка и топлинна енергия за отопление на имот на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери.

За процесния период абонатът е осигурил достъп до имота за отчет на топломерите. В имота няма монтирани топломери. Абонатът не ползва топлинна енергия за отопление.

Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.

Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на два водомера за топла вода. За процесния период в имота не се ползва топлинна енергия за БГВ.

Абонатната станция в процесната сграда е инД.на, автоматизирана с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. Топлинната енергия в абонатната станция се измерва с един общ топломер, който се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.

От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. За периода 01.07.2021г.- 30.04.2023г. в имота е доставена топлнна енергия на стойност 261,42 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:

Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд в обжалваното решение.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обедН.я ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се помалката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно- следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Установява се от събраните писмени доказателства по делото, че ответниците са носители на правото на собственост върху процесния имот.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. на ВКС по т.д. № 2/ 2017г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации 4 към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.