Решение № 812 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Алина К. Т.ова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20221100900600 по описа за 2022 година

СГС е сезиран с искова молба от Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония-Скопие, с която е предявен срещу „СК 13 Хи.“ АД-в несъстоятелност иск с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца на вземания срещу ответника /длъжник в несъстоятелността/ в размер от 2 836 621,92 лв. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника длъжник договор за строителство N 1074/1 от 17.07.2013 г., по който е уговорен срок за изпълнение 04.09.2017 г., а към м.09.2019 г. срокът на действие е бил продължен по взаимно съгласие чрез конклудентни действия. Поддържа се, че и началният срок на вземането за неустойка също е изтеглен във времето, доколкото е необходимо да се премине през процедура с участието на трето лице – инженер по FIDIC, a тази процедура е започнала след средата на м.10.2019 г. Сочи се, че вземането е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което е предявено по реда на чл.688 ал.3 ТЗ.

Освен това според ищеца за отношенията с ответника длъжник следва да се прилага правото на Северна Македония – чл.260 ал.1 ЗЗ и уговорката за максимален размер на неустойката от 15 % от цената на договора /9 399 754,82 ЕВРО/, а съгласно т.2.5 от Общите условия на FIDIC за активиране на вземането за неустойка е необходимо да се изпрати известие до длъжника, че счита, че са налице условията за плащане на неустойка за забава, след което инженерът е длъжен да предприеме действия по т.3.5 и да определи или да потвърди сумата, която възложителят има право да поиска да му бъде платена от длъжника изпълнител.

Инженерът е длъжен да уведоми и двете страни за всяко свое решение. Дори и да се приеме, че забавата е възникнала към 04.09.2017 г., преди изпълнението на процедурите по т.2.5 и т.3.5 от ОУ на FIDIC, вземането за неустойка не е активирано и не е годно за защита.

Вземането за неустойка е възникнало едва на 07.02.2020 г. – след решението на инженера.

1

Следва да се отчете, че последният акт за извършени и приети работи е от 02.09.2019 г., а към 14.10.2019 г. ищецът не е предявил вземането си за неустойка. На 23.12.2019 г. ищецът е уведомил ответника длъжник, че претендира неустойка от 1 450 341,67 ЕВРО и е поискал от инженера да предприеме действия по т.3.5 от Общите условия за определяне размера на неустойката. С писмо от 07.02.2020 г. инженерът е уведомил страните по договора за взетото от него решение, според което е налице забава за периода 04.09.2017 г. – м.11.2019 г. и е определен размер от 1450 341,67 ЕВРО, след което ищецът има право да претендира вземането за неустойка и на 28.02.2020 г. е предявено вземането пред синдика, т.е. вземането е възникнало повече от година след откриване на производството по несъстоятелност. Излагат се съображения, че вземането за натрупаната неустойка през периода 01.07.2019 г. – 28.11.2019 г. не е погасено по давност, доколкото дейността на ответника е прекратена на 28.11.2019 г. Според ищеца на 13.02.2020 г. е бил уведомен по реда на чл.54 от Регламент 2015/848, а срокът за предявяване на вземането изтича на 13.03.2020 г., а в ТР на Северна Македония, в който е вписан клонът на ответника не е вписано решението за откриване на производство по несъстоятелност до 09.10.2020 г., а ищецът не е бил уведомен по реда на сключения договор за правна помощ за откритото производство по несъстоятелност. Иска се от ищеца да се признае, че в негов полза съществува вземане срещу ответника в размер на 2 836 621,92 лв. – неустойка за забава по т.8.7. от Общите условия.

Синдикът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че вземането не е предявено в законоустановения срок. Сочи се, че временният синдик Р.Т. е уведомила ищеца на 15.12.2018 г. за откритото производство по несъстоятелност. Според синдика писмото на инженера от 07.02.2020 г. не може да се приеме за отлагателно условие за пораждане на вземането за неустойка. Сочи се, че договорът е развален, поради което ищецът няма право на вземане за неустойка. На 04.04.2018 г. ищецът е сключил договор с „А.Ц.“ ДОО, по който са възложени работи, които са предмет на процесния договор.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че е недопустим, защото липсва яснота относно периода на забавата. Оспорва се действието на договора да е било продължено чрез конклудентни действия, а последното споразумение за продължаване на срока е сключено на 17.07.2013 г. и предвижда срок от 46 месеца. Освен това за ответника е възникнала невъзможност за изпълнение, защото на 28.11.2019 г. е постановено решение за прекратяване на дейността му и е обявен в несъстоятелност.

Излагат се съображения, че началният ден на неустойката за забава е 04.09.2017 г., когато е настъпил уговореният срок на изпълнение, а след тази дата не е сключено споразумение за продължаване на срока. Сочи се, че възникването на вземането за неустойка не е обусловено от решението на инженера. Поддържа се, че Регламент 2015/848 не е приложим, както и че ищецът е бил уведомен на 27.11.2018 от синдика Топчиева за откритото производство по несъстоятелност. Сочи се, че е налице висящо дело по предявен от ищеца иск за сума по банковата гаранция и че изходът следва да се зачете.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, 2 че вземането за неустойка е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на ответника и е натрупано през периода 01.07.2019 г. -28.11.2019 г. Сочи се, че едва на 13.02.2020 г. ищецът е бил уведомен за откритото производство по несъстоятелност, а уведомлението от синдика Топчиева създава усещането, че длъжникът е поставен в особена процедура. Излагат се съображения за продължен срок на договора и че до м.08.2019 г. ищецът не е могъл да претендира вземане за неустойка поради продължаване срока на договора.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на иска с довода, че искът е недопустим, защото не е установена идентичност между предявеното вземане в производството по несъстоятелност и вземането, предмет на установителния иск.

Поддържа се становището, че забавата започва да тече от крайния срок на договора, а не от решението на инженера.

На основание чл.694 ал.4 ТЗ на страната на ответника е конституиран кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД.

Представен е договор N 1074/1 от 17.07.2013 г., от който се установява, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение на ищеца е поел задължението да изпълни строителни работи по обновяване на железопътната линия по отсечката „Ногаевци – Неготино“, а ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 9 668 945,07 ЕВРО.

Към договора са съставени приложения. Уговорен е срок на изпълнение на възложените работи до 04.09.2017 г. – съгласно приложение N 7 от 23.12.2016 г., което има качеството на допълнително споразумение /анекс/ към договора – 46 месеца от започване на изпълнението /04.11.2013 г./.

Представени са Общи Условия.

Представен е закон за договорните отношения, приложим в Република Северна Македония, който по смисъла на чл.93 ал.1 КМЧП е приложимото по избор на страните чуждо материално право.

Представено е електронно писмо от 19.12.2018 г. на Р.Т., която е била временен синдик на ответника, с което е уведомила ищеца, че с решение от 16.07.2018 г. по т.дело N 8269/15 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника.

С електронно писмо от 19.12.2018 г. ищецът е потвърдил получаването на изпратеното от синдика електронно писмо.

Представено е електронно писмо от 15.12.2018 г., с което ответникът е поканил синдика за провеждане на среща на 19.12.2018 г., на която да се обсъди прекратяването на договора на основание чл.15 от ОУП – по инициатива на възложителя.

Представен е доклад от 21.11.2018 г. на Р.Т. -временен синдик на ответника и отчет; молба от 31.07.2018 г.

Представено е искане от 07.05.2018 г., с което ищецът е поискал от „Уникредит Булбанк“ 3

АД да плати сумата от 939 975,48 ЕВРО. В искането ищецът е декларирал, че изпълнителят /ответник/ е в неизпълнение на задълженията по процесния договор.

С писмо от 12.06.2018 г. „Уникредит Булбанк“ е продължил срока на банковата гаранция до 30.10.2018 г.

С писмо от 03.09.2019 г. „Уникредит Булбанк“ е продължил срока на банковата гаранция до 31.12.2019 г.

Представен е препис от молба на ищеца от 28.02.2020 г., с която е предявил в производството по несъстоятелност вземане срещу ответника в размер на 2 836 621,02 лв. – неустойка за забава по чл.8.7 от Общите Условия по Приложение N 1 към процесния договор, натрупана през периода 01.07.2019 г. – 28.11.2019 г. - последните 150 дни преди решението от 28.11.2019 г. по т.дело N 8269/15 г. на СГС за обявяване на ответника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му.

Представени са отчет от 02.01.2020 г. на И. Д. – синдик на ответника, отчет от 03.02.2020 г., отчет от 04.03.2020 г., протокол от Събрание на кредиторите на ответника от 26.11.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 694 ал.2, т.1 ТЗ.

Предявеният иск е процесуално допустим, защото исковата молба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.694 ал.6 ТЗ, започнал да тече от 18.03.2022 г., когато е обявено в ТР определението от 18.03.2022 г. на съда по несъстоятелността по т.дело N 8269/15 г. на СГС, с което е оставено без уважение подаденото от ищеца възражение по чл.690 ТЗ. С исковата молба ищецът е предявил за установяване вземане за неустойка в размер на 2 836 621,92 лв., произтичаща от клаузата на т.8.7 от Приложениe N I към договор за строителство N 1074/1 от 17.07.2013 г., а това вземане е идентично с предявеното в производството по несъстоятелност с молба вх.N 27150/28.02.2020 г.

С молбата за предявяване на вземане вх.N 27150/28.02.2020 г. е заявено от ищеца в качеството на кредитор вземане за неустойка, начислена за периода 01.07.2019 г. – 28.11.2019 г., а именно този период е въведен на стр.13-та от исковата молба като фактическо основание на иска по чл.694 ал.2, т.1 ТЗ /решение № 85/1.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 2286/2015 г., І Т.. О., ТК, решение № 44 от 25.05.2017 г. по т.д. № 407/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС определение № 706 от 23.07.2012 г. по ч.т.дело № 453/2012 г. на ВКС/.

Предявеното от кредитора вземане има характер на вземане, за което е приложимо правилото на чл.688 ал.3 ТЗ, защото по твърдения в исковата молба неустоечното вземане е възникнало на 07.02.2020 г., а се e натрупaло от 01.07.2019 г. до 28.11.2019 г. В този случай предмет на иска е вземане, което по твърдения е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност -18.07.2018 г. След като по твърдения на ищеца 4 процесното вземане е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност, за неговото предявяване не следва да се прилагат сроковете по чл.685 ал.1 и ал.688 ал.1 ТЗ. Тези срокове се прилагат само по отношение на вземане, възникнало преди датата на откриване на производство по несъстоятелност, но по твърдения на ищеца вземането му е възникнало след тази дата. В този смисъл съдът намира, че Регламент 2015/848 не следва да се прилага, доколкото изискването по него за уведомяване на „чуждестранния кредитор“ има за цел да се предостави възможността да се спазят сроковете по чл.685 ал.1 и ал.688 ал.1 ТЗ за предявяване на вземането – чл.55, т.6, вр. с чл.54 от Регламента, а за вземане по чл.688 ал.3 ТЗ не е предвиден преклузивен срок.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че позоваването от ищеца на Регламент 2015/848 е неоснователно. Вземането на кредитора, който е с регистрация в РСМ, гр.Скопие, не попада в приложното поле на Регламент N 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г., поради което правилата на чл.53, чл.54, чл.55 и чл.24 не намират приложение. Това е така, защото този кредитор няма качеството „чуждестранен кредитор“ по смисъла на чл.2, т.12 от Регламента. В нормата на чл.2, т.12 от Регламента е дадено легално определение на понятието „чуждестранен кредитор“ - „чуждестранен кредитор“ е кредитор, чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се намира в държава членка, различна от държавата на образуване на производството“. Кредиторът е със седалище в РСМ, която не е държава членка на ЕС. Седалището кредитора не се намира в държава членка на ЕС, поради което той няма качеството на „чуждестранен кредитор“ по смисъла на чл.2, т.12 от Регламента и за него не следва да се прилагат правилата на Регламента.