Решение № 159 от 13.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Сл. С. като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502539 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. Д. Д. срещу Решение № 3085 от 14.10.2022г. по гр.д. № 16467/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с която на основание чл. 213, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, представлявана от управителя осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017г. до 12.01.2021г., равняващо се на сбора от дължимите за длъжността минимални брутни трудови възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила са обосновани с доводи: че при доклада на делото първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изключи от същия твърдяните в отговора на исковата молба правноирелевантни факти; в същото време в доклада по делото, както и в мотивите на решението, съдът не е приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт 1 писменото приемане от негова страна на предложението на работодателя, с документ с вх.

№ 93-00-1350/1 от 17.11.2017г. на РЗОК – Варна, с който въззивникът писмено приема направеното от работодателя писмено предложение да заеме длъжността „контрольор“ в отдел ДКБП в РЗОК – Варна; доказателствената тежест за ответника е разпределена бланкетно; съдът не е осигурил на ищеца равна възможност да упражни предоставените му права във връзка с допускане на доказателства, като оставил исканията на ищеца без уважение; на следващо място нарушение на съдопроизводствените правила е допуснато във връзка с допускането и приемането на свидетелските показания, които следва да се игнорират напълно, поради недопустимост, неотносимост и липса на необходимост от събирането им. Трудов договор между страните е сключен на 17.11.2017г., като за действителността му е предвидена форма по чл. 62, ал. 1 от КТ. Като е допуснал събиране на гласни доказателства, ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е довело до необосновани правни изводи. Факта на сключването на трудовия договор е доказан пълно и главно от съдържанията на разменените между страните писмени, насрещни, съвпадащи волеизявления – писмено предложение от работодателя изх. № 93-00-1350/14.11.2017г. на РЗОК – Варна и писменото приемане от ищеца с писмо вх. № 93-00-1350/1/17.11.2017г. При обсъждането на свидетелските показания на свидетелката Т.Ат. съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поради качеството й на директор дирекция в РЗОК – Варна, йерархично служебно подчинен на директора на РЗОК – Варна, в служебна зависимост от него, както и поради лични причини, както не е отчел, че показанията й са неясни, противоречиви, необосновани, несигурни. Съществено процесуално нарушение е допуснато от съда и на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК – не е обсъдил релевираното от ответника възражение за изтекъл давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото е неоснователно, доколкото давностният срок започва да тече от момента, в който работникът не е допуснат на работа, а изискуемостта се смята настъпила в деня и за всеки следващ ден, като нов правопораждащ факт, в който работникът не е бил допуснат. Освен това от 13.03.2020г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече. На 17.11.2017г. между страните е възникнало ТПО на длъжността „контрольор“, с начало на изпълнение 01.12.2017г., на която дата ищецът се явил на работа и поискал да му се връчи екземпляр от трудов договор, но такъв не му бил връчен. В същото време безспорно е установено, че до 30.11.2017г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът заемал длъжност „началник сектор“ в сектор „Договаряне и последващ контрол“, като ПО е прекратено на 01.12.2017г. с предизвестие поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл; по силата на ново длъжностно разписание от 01.12.2017г. заеманата от ищеца длъжност е трансформирана на длъжност „контрольор“ в същия отдел; с писмено уведомление от 14.11.2017г. ответникът уведомил ищеца за структурната промяна и писмено го поканил, с предложение по смисъла на чл. 13, пр. 1 от ЗЗД да заеме длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна; ищецът с писмо от 17.11.2017г. писмено приел отправеното до него предложение и на 01.12.2017г. се явил за заемане на длъжността, за която е възникнало ТПО, като ответникът не го е допуснал до 2 работа. Една част от съдържанието на трудовия договор е нормативно определяемо, а друга част – се съдържа в разменените между страните писмени изявления. При същите условия, вид и момент предложение е отправено и до Веселина Парашкевова, която приела предложението едновременно с ищеца. Въпреки това от м. 12.2017г. само последната била допусната до работа на длъжност „контрольор“. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че между страните не е сключен изричен трудов договор за заемане на длъжността „контрольор“; че приемането на ищеца е съдържало насрещно предложение до работодателя, както и следващият извод, че не е последвало приемане на насрещното предложение. Приемането до работодателя е било безусловно и единствено включва изявление, че сключването на ТД предшества прекратяването на служебното му правоотношение. Безусловността на предложението и на приемането изключва наличието на воден между страните преговорен процес след 17.11.2017г. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи, като по отношение размера на претенция да се кредитира Вариант 3 от заключението на вещото лице.

В отговор на жалбата НЗОК, представлявана от управителя П.С. оспорва доводите в нея. Излага съображения за неоснователност на оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото, доколкото твърдението за изложени в доклада повече факти от задължителните не обуславя извод за нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това ищецът не е направил възражения по приемане на доклада. Останалите оплаквания, които са изложени в подробен порядък счита за ирелевантни за спора, а тези за непроизнасяне по възражения на ответника – за лишени от правен интерес. По същество обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от В. Д. Д. срещу Национална здравноосигурителна каса, гр. София осъдителен иск с правно основание чл.

213, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017г. до 12.01.2021г., равняващо се на сбора от дължимите за длъжността минимални брутни трудови възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението.

Фактическите твърдения, на които са били основавани исковете са в следния смисъл: по силата на съществувало между страните служебно правоотношение до 30.11.2017г., 3 ищецът заемал длъжност „началник сектор“ на сектор „Договаряне и последващ контрол“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК-Варна, като с влязла в сила заповед № 9/17.11.2017г. правоотношението било прекратено едностранно от органа по назначаването поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

С писмено уведомление с изх. № 93-00-1350/14.11.2017г. на РЗОК-Варна, получено от него на 14.11.2017г., работодателят НЗОК отправил писмено предложение до ищеца за заемане на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОКВарна, съобразно новото длъжностно разписание от 01.12.2017г., в което били посочени необходимите документи за заемане на длъжността и бил определен тридневен срок за приемането му. В този срок ищецът подал заявление с вх. № 93-00-1350/1/17.11.2017г., с което приел отправеното му предложение и внесъл в РЗОК-Варна изискуемите документи.

Така между него и ответника НЗОК възникнало трудово правоотношение за заемане на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОКВарна въз основа на писмен трудов договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ, състоящ се от двете насрещни писмени съвпадащи волеизявления, обективирани в предложението и неговото приемане по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД. Посочва, че договорът се счита сключен на 17.11.2017г., когато приемането е достигнало до предложителя, както и че същият има изискуемото в чл. 66, ал. 1 от КТ минимално необходимо задължително съдържание /място, характер на работата и трудово възнаграждение/, а допълнителното такова било определено или определяемо в нормативен акт. В предложението било посочено мястото на работа /РЗОК-Варна/, наименованието на длъжността и характера на работа /длъжност „контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“/, че за датата на сключване на договора е приложима разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, за начало на неговото изпълнение – чл. 63, ал. 3 от КТ, а за времетраенето му /като безсрочен договор/ – чл. 67, ал. 2 от КТ. Годишните отпуски са определяеми, като в случая са приложими техните минимални размери съгласно чл. 155 и сл. от КТ, Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Правилника за вътрешния трудов ред в НЗОК; приложим е минималният 30-дневен срок по чл. 326, ал. 2 от КТ на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, както и че основното и допълнителни трудови възнаграждения са в минимален размер за длъжността „контрольор“ в РЗОК съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. и приетите Вътрешни правила за работната заплата на служителите в администрацията на Националната здравноосигурителна каса. Въз основа на така учреденото трудово правоотношение, на 01.12.2017г. се явил в РЗОК-Варна и поискал да му бъде връчен екземпляр от сключения на 17.11.2017г. трудов договор, както и да бъде допуснат до работа, но това не било сторено.

Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по трудовото правоотношение дори след отправените му в периода 15.12.2017г. – 06.01.2021г. многобройни писмени покани.

Недопускането му до работа е незаконно, поради което ответникът, като негов работодател дължи исковото обезщетение. Отправил съобразно всичко изложено искане за положително произнасяне по предявения иск.

4

В отговор на исковата молба, ответникът НЗОК оспорил исковете с твърдения, че не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по иска, тъй като няма качеството на работодател по отношение на ищеца. Признал, че във връзка с промяна на щатното разписание на РЗОК-Варна по заповед № РД-09- 1824/13.11.2017г. на управителя на НЗОК заеманата от ищеца длъжност „началник сектор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна била съкратена и създадена нова длъжност „контрольор“, както и че служебното правоотношение на ищеца било прекратено със заповед № 9/17.11.2017г., считано от 01.12.2017г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.