Решение № 102 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110208307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. С. Ц., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) /без номер/, с изходящ деловоден номер от Столична община № СОА25-РД11-358, регистрирано деловодно на 09.04.2025 г., издадено от зам.-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, вр. чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на НП като необосновано, незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 004066 от 26.02.2025 г., съставен от Н. М. —инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД, въз основа на който е издадено процесното постановление, е съставен от некомпетентен орган. Според жалбоподателката както в АУАН, така и в НП, грешно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и като неправилно е констатирал както в АУАН, така и в НП, че същата е паркирала върху тротоар. Излагат се доводи, че съгласно легалната дефиниция за тротоар по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, това е „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. Д. Ц. твърди, че мястото, на което била паркирала, посочено в АУАН и НП като „ул. „Кузман Шапкарев“ срещу № 5“, категорично не отговаря на посоченото в закона определение за „тротоар“. Твърди също, че автомобилът й е бил паркиран изцяло съобразно изискванията на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а 1 именно: възможно най- вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Според жалбоподателката не отговаря на истината твърдението в НП, че мястото, на което била паркирала, било „неопределено от собственика на пътя за паркиране на ППС“ – изтъква, че на това място тя е паркирала в продължение на години и същото се е ползвало като служебно паркомясто под формата на „Служебен абонамент“ на Централна софийска пощенска станция. Ц. счита, че в атакувания акт не се съдържа необходимата информация, за да се направи извод за съставомерността на деянието, респ. за нарушаването на чл. 94, ал. 3 – не е описана масата на автомобила, разстоянието на автомобила от сградите, както и разположението му, което нарушава правото й на защита, защото няма информация за всички факти, срещу които да се защитава. Като допълнителни аргументи, обосноваващи отмяната на атакувания акт, жалбоподателката изтъква: 1) Наказващият орган не мотивирал размера на наказанието, което е наложил – санкционната разпоредба в ЗДвП, действала към момента на издаване на акта, е пердвиждала „глоба“ в размер от 50 до 200 лв. и в конкретния случай органът не е посочил отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, обосноваващи санкция в размер над минималния, а именно - 100 лева.; 2) АУАН е съставен в нарушение на материалния закон, тъй като не е спазено законовото изискване за присъствие на двама свидетели; 3) Атакуваният акт не съдържа всички реквизити по чл. 57, ал 1 от ЗАНН; 4) Наказващият орган не е мотивирал преценката си защо нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изложените аргументи, Д. Ц. моли за отмяна на наказателното постановление изцяло, а в случай, че същото бъде оставено в сила – да бъде изменен размерът на наложената санкция в рамките на минималния предвиден.

В съдебно заседание жалбоподателката Ц., редовно призована, не се явява, не се представлява. Депозира молба, в която сочи уважителни причини за неявяване, не прави възражения за гледане на делото в нейно отсъствие. Поддържа изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрк. К., надлежно упълномощена. Моли издаденото НП да бъде оставено в сила. Претендира юрк. възнаграждение.

В хода на съдебното следствие са призовани свидетелите Н. М. - инспектор при „ЦГМ“ ЕАД, издала АУАН № 004066, и Ф. Б. М., служител в ЦГМ на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт“, свидетел при съставянето на АУАН.

В съдебно заседание, св. М. потвърждава, че лично тя е съставила както Фиш серия СО № 9428922/08.12.2024 г., така и АУАН № 004066. Споделя, че помни процесния случай – при обход на района с неин колега по смяна са установили неправилно паркиран автомобил – този на жалбоподател. Направили проверка в системата на апаратите, с които работят, където изписало, че мястото, на което Д. Ц. е паркирала, било тротоар. Затова св. М. съставила фиш, а след това и АУАН на жалбоподател. От показанията на св. Ф. М. се установява, че същият не е очевидец на извършване на нарушението, а е бил само свидетел при съставяне на АУАН. Потвърждава, че други свидетели при съставяне на АУАН не е имало.

2

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и изложените в нея доводи, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2024 г. на жалбоподател е наложена глоба с Фиш серия СО № 9428922/08.12.2024 г. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Като вид на нарушението е посочено „неправилно паркиране върху тротоар“.

На 09.12.2024 г. Д. Ц. изпраща на вниманието на ЦГМ ЕАД, Столична община, жалба с вх.

№ 17380/09.12.2024 г. против наложената й глоба с фиш. Тя твърди, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, не представлява „тротоар“, както и че на снимки от “Google maps” е видно, че върху същото все още има следи от маркировка с бяла боя, с каквато обикновено се отбелязват паркоместата в населено място.

На 30.12.2024 г. директорът на дирекция „Паркиране и мобилност“ към ЦГМ – г-н А.Г., изпраща отговор до Д. Ц. (изх. № 17380111 от 30.12.2024 г.), съгласно който жалбата на последната е оставена без уважение. Жалбоподател е информирана, че предвид оспорването на извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП тя следва да се яви на 26.02.2025 г. в сградата на ЦГМ, находяща се на ул. „Будапеща“ № 17, за да й бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

На 26.02.2025 г. е съставен АУАН серия А с № 004066/26.02.2025 г. от Н. М.- инспектор при „ЦГМ“ ЕАД и връчен срещу подпис на жалбоподател Ц.. В акта e посочено, че последната е нарушила разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Ц. е направила възражения, като отново твърди, че не е извършила вмененото й нарушение.

На 05.03.2025 г. Д. Ц. отново изпраща възражение до „ЦГМ“ ЕАД, сектор „Контрол по паркиране“ към СО. Моли на основание чл. 54 от ЗАНН образуваното производство да бъде прекратено.

Въз основа на АУАН № 004066/26.02.2025 г., на 09.04.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на Д. Ц. е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Същото е получено от жалбоподател на 14.05.2025 г. и е атакувано по съдебен ред с жалба, входирана в СРС на 06.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена, въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание, както и на представените и приобщени към делото писмени доказателства и снимков материал. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за достатъчно ясни, изчерпателни и достоверни, за да спомогнат за откриване на обективната истина. Те кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Според настоящия състав доказателствения материал по делото е еднопосочен и непротиворечив, поради което не следва да бъде излаган на обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата

3

Жалбата срещу процесното НП е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Производство е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдът следва да провери законността на обжалваното НП независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съдът приема, че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, съдът констатира съществен порок на издаденото наказателно постановление, а именно - липса на номер и дата на издаването му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа датата на издаването и номерата на постановлението. Датата е основен задължителен реквизит, липсата на който води до порочност на издаденото НП и е абсолютно основание за неговата отмяна. Датата е важна за преценка на приложимия закон и за това дали е бил спазен шестмесечният срок за издаване на наказателното постановление по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Липсата на дата препятства съда да извърши тази проверка и да прецени законосъобразността на провежданото административно наказателно производство. От друга страна, може да се е стигнало и до преждевременно издаване на наказателното постановление, в случай, че не е бил спазен 7-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в който нарушителят може да направи писмени възражения срещу съставения АУАН. В този случай отново ще е налице съществено засягане на правото на защита на наказаното лице, като съдът би бил лишен от преценка относно това обстоятелство.

Няма как датата на издаване на наказателното постановление да се извежда от други писмени доказателства и документи по делото, нито от изходящия номер, поставен на същото. Тя е задължителен реквизит именно на обжалвания акт. Изходящият номер и датата на регистриране показват кога наказателното постановление е било деловодно изведено от деловодството на общината, но не и кога е бил съставен обжалваният акт. Възможно е наказателното постановление да е било съставено доста преди деловодното му извеждане.

Номерът на наказателното постановление също е съществен елемент от съдържанието му, тъй като чрез него се индивидуализира издаденият от административно наказващия орган акт. По номера си постановлението се отграничава от останалите такива актове и именно номерът го прави уникално. Както имената и единният граждански номер за физическите лица, съответно имената и единният идентификационен код за юридическите лица ги правят уникални и ги отграничават от другите такива, същата роля има и номерът на наказателното постановление, поради което липсата му представлява съществен порок, който не може да бъде отстранен от настоящата инстанция.

Датата и номерът на наказателното постановление не могат да бъдат изведени от изходящия номер на Столична община, поставен в акта - в случая - Изходящ № СОА25-РД11-358, регистриран на 09.04.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община. Няма как номерът и датата на издаване на наказателното постановление да се извеждат и от други 4 писмени доказателства и документи по делото, тъй като те са задължителни реквизити именно на обжалвания акт и трябва да се съдържат в него на определените за това места.

След като изцяло е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, то атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде ОТМЕНЕНО.

Що се отнася до спора по същество, съдът намира, че не се доказва по несъмнен начин, че мястото, находящо се на ул. „Кузман Шапкарев“ срещу № 5“, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподател представлява „тротоар“ по смисъла на ЗДвП. Действително, по представената в производството извадка от План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД-50-09-252а/18.09.1989 г. на главния архитект на София, теренът, на който жалбоподател е паркирала, е обозначен като тротоар. От приложения по делото снимков материал обаче е видно, че той не отговаря на характеристиките за такъв. Съгласно параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоар е "изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". От снимковия материал е видно, че на мястото, където е бил паркиран процесният лек автомобил с № СВ5829РЕ, няма изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, нито такава, която ограничава платното за движение, така че очертаната част да се счита предназначена само за движение на пешеходци. На кадрите, представени по делото от проверяващите органи, както и на тези, представени от жалбоподател, се забелязват следи от бяла маркировка, с която обикновено се обозначават местата за паркиране в населено място. Поради изложеното, настоящият състав счита, че мястото на паркиране на процесния лек автомобил не отговаря на легалната дефиниция за „тротоар“ по § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. В допълнение – в АУАН и НП липсва констатация, че мястото, на което жалбоподател е паркирала, не е определено за паркиране.