Решение № 517 от 02.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106437 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от Д. В. К. против ЗД „БУЛ ИНС” АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 262,46 лв., представляваща неплатена част от полагащото й се застрахователно обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди при ПТП от 31.03.2025 г., дължимо на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника и виновния водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП - 31.03.2025 г. до погасяване на задължението, както и направените разноски по делото.

Твърди се, че на 31.03.2025 г. в гр. Б*** е настъпило ПТП между собствения на ищцата и управляван от нея лек автомобил „****“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Б. И., при което са били причинени щети на автомобила на ищцата. Твърди се също така, че произшествието е настъпило по вина на Б. И., като за управлявания от нея автомобил е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Поради това ищцата предявила претенция пред „БУЛ ИНС“ АД, в резултат на което й било платено обезщетение в размер на 840,88 лв., но тази сума не е била достатъчна да покрие пълния размер на вредите по автомобила на ищцата, за ремонта на който тя платила 2 103,34 лв., поради което е предявен настоящият иск за разликата от 1 262,46 лв.

В хода на делото ищцата е починала и на нейно място като ищци са конституирани наследниците й по закон, а именно съпругът й Т. П. К. и нейната майка Г. Х. К.. С молба от 11.12.2025 г. същите са уточнили, че претендират части от първоначално заявената искова претенция, съобразно наследствените си квоти, а именно: Т. К. претендира сумата от 946,85 лв., а Г. К. – 315,61 лв. Ищецът К. се явява лично в съдебно заседание, като двамата ищци са 1 представлявани от упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете от тяхно име, антажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 505 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „****“ с рег. № **** за периода, в който е настъпило процесното ПТП. Твърди обаче, че размерът на претенцията е силно завишен и не кореспондира с претърпяните вреди. Твърди също така, че е налице 50 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като поведението на водача на л.а. „*****“ е станало причина за непредотвратимостта на сблъсъка между двете превозни средство, без да са посочени конкретни действия или бездействия на водача на това МПС. Моли се искът да бъде отхвърлен, евентуално да бъде присъдено обезщетение в по-нисък от претендирания размер, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. При условие на евентуалност, а именно ако искът бъде уважен изцяло или частично, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмени молби е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП от 31.03.2025 г., в който е отразено, че на същата дата в 8,35 ч. е настъпило ПТП между МПС „****“ с рег. № **** – собственост на С. К. и управлявано от Б. И., и МПС „****“ с рег. № **** – собственост на Д. К. и управлявано от П. К., при което са били нанесени увреждания и на двата автомобила, като е посочено, че виновен за настъпване на произшествието е водачът Б.

И.. Начертана е схема на пътната обстановка и на механизма на настъпване на произшествието. Протоколът е подписан и от двамата водачи.

Представено е копие на свидетелство за регистрация, от което е видно, че л.а. „****“ с рег. № **** е бил собственост на Д. В. К..

Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „****“ с рег. № **** е била застрахована при него по договор, сключен със застрахователна полица № ****. Във връзка с това и по повод на предявена на 31.03.2025 г. претенция от Д. К. в ответното дружество е била заведена щета № ****.

Видно от представената по делото преписка по горепосочената щета, на 02.04.2025 г. представител на застрахователя е извършил оглед на л.а. „****“ с рег. № **** и е съставил опис на увредените детайли на автомобила по 5 позиции, а именно: калник преден ляв, фар ляв, облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, подкалник PVC преден ляв, държач броня преден ляв.

На 23.04.2025 г. е бил извършен и втори оглед на л.а. „****“, при който допълнително са били констатирани следните увреждания: подкалник преден ляв, казанче течност за чистачки, очиларка, основа предна броня, кора под предна броня и лайсна предна броня.

Представена е калкулация на щета по горепосочената преписка, в която е посочено, че разходите за ремонт на причинените при процесното ПТП вреди на автомобила на Д. К. са в общ размер от 840,88 лв., в какъвто размер е било платено застрахователно обезщетение на същата.

Във връзка с изложеното в исковата твърдение, че ищцата е отремонтирала за своя 2 сметка причинените при процесното ПТП увреждания по автомобила си, е представено копие на фактура № ***/**** г. на стойност 1805,34 лв. и фискален бон към нея, издадени от „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, като се твърди, че ищцата допълнително е закупила и други части – предна броня, решетка към нея и рог.

По делото са разпитани свидетелите Б. И. (без родство със страните) и П. К. (баща на ищеца Т. К.).

Св. И** заявява, че е участвала в процесното ПТП от 31.03.2025 г. Приближавайки Тобразно кръстовище до бл. *** в ж.к. ***, свидетелката видяла, че отдясно идва автомобил, но кракът й се плъзнал и тя натиснала педала на газта вместо спирачката, при което ударила идващия отдясно автомобил. Свидетелката признава, че вината за настъпване на произшествието е била нейна, а не на другия водач, като между тях нямало разногласия в тази насока. Другият водач нямало как да реагира, защото всичко станало внезапно, а освен това той се движел по път с предимство и не предприел спиране, тъй като не очаквал, че тя няма да спре. Сочи, че и двата автомобила се движили с много ниска скорост.

Св. К. също твърди, че е участвал в процесното ПТП, като е управлявал л.а. „****“ с рег. № ***. Движил се край двора на Английската гимназия в ж.к. *** в гр. Б***, като наближавайки Т-образно кръстовище видял, че от лявата му страна приближава автомобил, който намалил скоростта си, за да го пропусне, но в момента, в който свидетелят минавал пред другия автомобил, последният продължил напред и го ударил. В резултат на удара по управлявания от свидетеля автомобил били нанесени значителни щети – смачкан калник, счупен фар, счупена броня, счупена решетка, счупен рог – всичко било за смяна, като имало и други скрити увреждания. Твърди, че между него и водачката на другия автомобил нямало спор, че вината е нейна. Сочи, че е имал видимост и е видял, че другият автомобил намалява скоростта си, поради което и тъй като бил с предимство не го пропуснал да мине, след което настъпил ударът между тях. Свидетелят заявява, че управляваният от него автомобил бил отремонтиран от сина му и снаха му, като те платили за ремонта около 2 200 лв.

По делото са назначени и извършени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.

Видно от основното заключение на вещото лице, оптималната сума за възстановяване на уврежданията, нанасените на лек автомобил „****“ с рег. № **** при процесното ПТП, е в размер на 2 193,82 лв. с ДДС.

В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че произшествието е настъпило поради отнемането на предимство от водача на л.а. „****“ на идващия от дясно л.а. „****“ в кръстовище с равнозначни пътища. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП-то е разсейването на водача на л.а. „****“ и внезапното потегляне на този автомобил.

Двете заключения на вещото лице не са оспорени от страните, поради което следва да бъдат кредитирани като обективни и безпристратни.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

От допълнителното заключение на вещото лице и от свидетелските показания се установи, че процесното ПТП от 31.03.2025 г. е настъпило по вина на Б. И., която при управление на л.а. „****“ с рег. № **** е отнела предимството на л.а. „***“ с рег. № ****, двата автомобила са се ударили и в резултат на удара на л.а. „****“ са били причинени множество увреждания в предната му лява част.

По делото не се спори, че гражданската отговорност на виновния в случая водач е била застрахована в ЗД „БУЛ ИНС” АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че ответното дружество е изплатило на Д. К. – собственик на л.а. „***“ - застрахователно обезщетение в размер на 840,88 лв. В случая 3 обаче от основното заключение на вещото лице е видно, че действителната стойност на причинените вреди на това МПС при процесното ПТП е в размер на 2 193,82 лв. Поради това съдът намира, че в този размер е и дължимото от застрахователя по „Гражданска отговорност“ обезщетение на увреденото лице. Ето защо и тъй като ответното дружество е платило само 840,88 лв., то същото дължи разликата от 1 352,94 лв. Поради това и тъй като първоначалният иск е бил предявен в по-малък размер, а именно в размер на 1 262,46 лв., то същият е основателен и доказан в пълен размер.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил, съответно неоснователно е и искането за намаляване на дължимото обезщетение, тъй като по делото не се събраха доказателства, че водачът на лекия автомобил „****“ е допринесъл за настъпването на вредите по някакъв начин.

Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците Т. К. и Г. К. са наследници на първоначалната ищца Д. К., поради което дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде присъдено на тях, както е претендирано: на Т. К. - 946,85 лв., равняващи се 484,12 евро, и на Г. К. - 315,61 лв., равняващи се на 161,37 евро.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, съдът намира, че на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ лихвата следва да бъде присъдена считано от 22.04.2025 г., тъй като по делото е установено, че Д. К. е предявила претенцията си пред застрахователя на 31.03.2025 г. с приложени към нея доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, като липсват наведени твърдения и представени доказателства застрахователят да е изискал от правоимащото лице представянето на допълнителни доказателства. Поради това следва да се приеме, че срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е изтекъл на 21.04.2025 г., а срокът по т. 2 е изтекъл на 30.06.2025 г., съответно по-ранната от двете дати е 21.04.2025 г. и лихва за забава се дължи от следващия ден, когато застрахователят е изпаднал в забава.

С оглед уважаването на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в размер на 959 лв., равняващи се на 490,33 евро, разпределени както следва: 367,75 евро – за Т. К. и 122,58 евро – за Г. К..

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.