Решение № 160 от 09.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503185 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263541/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 2154/2018г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, е изцяло уважен иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК Лев инс АД е осъдена да заплати в полза С. П. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 180 000 лева, настъпили в резултат на ПТП от 25.10.2015г., при което е починала дъщеря й С. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2018г. до окончателното й плащане.

Присъдени са разноски, като "ЗК Лев инс " АД са осъдени да заплатят в полза на адв.

Г.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 5130 лева на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, а на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 7200лева.

Решението е постановено при участието на С. М. Ж. и Гранционен фонд като трето лице помагач на страната на ответника.

С решение, постановено на 26.08.2021г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението по реда на чл.247 ГПК, като вместо „исковата молба“ следва да се чете „увреждането“ и страница 7, ред 2 , от долу на горе, да се чете дата 25.10.2015г. вместо погрешно посоченото - ведно със законната лихва от 15.02.2018г. до окончателното й плащане.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1 ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник "ЗК Лев инс" АД оспорва решението в неговата осъдителната част изцяло и молят съда да го отмени и намали размера на претенцията, която е уважена в пълен размер. Изтъкват факта, че съдът е определил незаконосъобразно (в нарушение на чл.52 ЗЗД) и необосновано с оглед установените по делото обстоятелства прекалено високо обезщетение за неимуществени вреди. Посочват, че насрещно е заявено възражение, че транспортният инцидент е настъпил в условията на независимо съизвършителство с водача на неустановено в хода на досъдебното производство пътно превозно средство, който в нарушение на чл. 25 ЗДвП е предприел навлизане в платното за движение на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№***, без да пропусне движещия се по пътя с предимство „Сеат Леон“. Възражението, че произшествието е настъпило при условията на независимо съизвършителство е установено пълно и главно от доказателствата, приобщени в настоящото производство. Доказан е пълно и главно факта, че неустановеното превозно средство е навлязло на главния път, по който се е движел л.а.„Сеат Леон“ с per. № ***, без да спре, отнемайки предимството на движещият се по път II-53 лек автомобил „Сеат Леон“, то за водача на последния не би възникнала причина за отклоняване на посоката на движението чрез предприетите маневри, съответно - не би последвало навлизане в насрещната пътна лента и удар в крайпътната мантинела. Наказателният съд, с оглед произнасянето си по вината е обсъдил навлизането на неизвестен тъмен лек автомобил внезапно в лентата за движение на управлявания от Ж. автомобил - обстоятелство, определено като първопричина за осъществяване на транспортния инцидент. Въз основа на даденото обсъждане от фактическа страна, наказателният съд е формирал правен извод за това че процесното произшествие е настъпило както по причина от превишената скорост, с която е бил управляван л.а.„Сеат Леон“, така и поради предприетото технически неправилно навлизане на неизвестният автомобил по пътя с предимство при наличие на приближаващ се по него автомобил, с което са нарушени правилата за предимство при движение по пътищата.

На следващо място считат, че не са доказани близки родствени връзки между починалата и ищцата. Предвид предмета на делото, като доказателство са приобщени свидетелски показания на св.Т., която посочва, че има лични наблюдения за отношенията между ищцата и пострадалата от времето, в което пострадалата е живеела в гр. ***, към който момент ищцата вече е била в нова семейна връзка и дете от този брак. Не знае от кого е била отглеждана пострадалата, но за времето, в което пострадалата е живеела в гр, ***, била подкрепяна от ищцата. Няма наблюдения от живота на пострадалата в гр.***, където тя се е била установила след пълнолетие, но от изолирани срещи по празнични поводи определя отношенията им като прекрасни. Втория разпитан свидетел В. е посочила в разпита, че познава пострадалата, тъй като нейните родители и бабата и дядото на пострадалата били приятели. Пострадалата живеела с майка си, докато отишла да живее в гр. ***, където работела и където спортувал сина й, въпреки че е нелогично да се приеме, че единствено в посочения град има клуб за упражняване на конкретно посочения спорт и това 2 обстоятелство би следвало да се счита за несъществено. По дефиниция, съдът следва да прецени естеството на фактически прекъснатите лични отношения между загиналия при ПТП и неговия близък, за което същите следва да са установени в тяхната конкретност отпреди и съобразно настъпилата промяна, което не е сторено в настоящия случай, тъй като по делото единствените данни за житейски факт е установената родствена връзка между майка и дъщеря. Тъй като в настоящето производство не са установени именно конкретните аспекти на взаимоотношенията между пострадалото лице и ищцата в тяхното обичайно, конкретно и насрещно проявление, което е от значение за формиране на правните изводи по предявената претенция намираме, че съдебният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, не се основава на конкретно приложение на критериите за прилагане на принципа за справедливост и е неправилен. Претендират разноски.

Въззиваемата страна С. П. Б. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно доказване възраженията си за съпричиняване. включително и за въведеното твърдение за наличие на „независимо съизвършителство“. В случая дори да се предполага чисто хипотетично, че е налице наличие на т.н. „независимо съизвършителство“, то това обстоятелство не би следвало да рефлектира и да се отчита, при определяне на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, тъй като за него пострадалата няма никаква вина. Следователно, поведението на пострадалата, освен противоправно /в нарушение на регламентирани в ЗДвП изисквания/, трябва да е такова, че да е довело да настъпване на някой от последиците, или обективно да е допринесло за увеличаване обема на вредите, за да повлияе, при определяне на обезщетението, което в случая не е установено. Наред с горното дори да бъде установено независимо съизвършителство от виновния водач и още един водач на неустановено МПС, (каквото се предполага в мотивите на Присъдата №14 от 15.06.2016г. на ОС Сливен, по НОХД № 256/2016г. по описа на същия), то това е обстоятелство, което съобразно терминологията в гражданското право представлява съпричиняване на вредите по чл.53 ЗЗД от две или повече лица, за които те отговарят солидарно. В случая този факт не може да рефлектира неблагоприятно по отношение на пострадалата, тъй като тя няма принос към настъпилия резултат. По отношение на възражението за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД посочва, че се касае за изключително тежка житейска ситуация, оказала своето влияние върху ищцата, в следствие загубата на изключително обичан и скъп човек - нейната дъщеря. Налице са емоционални последици, предвид факта, че никога повече няма да може да види детето си. Няма да може да получи обич и подкрепа, въпреки, че тя е изключително важна за нея. Налице е била дълбока и силна емоционална връзка между майка и дъщеря, установена по безспорен начин. Размерът на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че пострадалата е в една изключително млада човешка възраст, а именно С. Ж. е била само на 33г. Претендира разноски.

3

Третото лице-помагач ГФ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът правилно е приел, че възражението на ответника за настъпване на ПТП при условията на съизвършителство в резултат от действията на трето лице, водач на неустановен трети автомобил са останали недоказани. В хода на процеса е изслушана и допълнителна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение за липса на еднозначни и категорични данни, че при настъпваме на ПТП автомобилът "Сеат" е бил в процес на аварийно спиране преди удара в мантинелата. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са субективните действия и бездействия на водача, тъй като при движение със скорост от 98 км.ч. произшествието е било непредотвратимо при предприети действия само и единствено за спиране па автомобила. При скорост на движение на автомобила не по-висока от 64 км.ч. и при спиране със закъснение 6,67м/с. водачът би имал възможност да спре преди мястото на пресичане на траекториите на автомобилите и без необходимост да реагира за отклоняване посоката на движение. Счита, че съдът правилно е кредитирал това заключение и е направил извод за неоснователност на възражението за настъпване на ПТП при условията на съизвършителство в резултат от действията на трето лице, тъй като от заключението на вещото лице става ясно, че основна причина за настъпването му са действията на водача на л.а."Сеат". Същият се е движел с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно и безопасно да спре. Правилно СГС е приел заключението на вещото лице, че ако се е движел с малко по-ниска скорост, дори над разрешената - 64км,ч„ би могъл да овладее автомобила и своевременно и безопасно да спре, което не би довело да настъпване на произшествието и тежките му последици.

Третото лице –помагач С. М. Ж. не изразява становище по жалбата.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата С. П. Б. твърди, че на 21.10.2015г. дъщеря й С. Ж. Ж. пътувала като пътник в л.а."Сеат", модел "Леон" с рег.№***, движещ се по път II.53, когато на км. 126,2, района на детелината за гр.Ямбол, поради превишена скорост - 91км./ч. при разрешена 40км./ч. водачът С.Ж. изгубил управление на автомобила и катастрофирал. За случилото се има влязла в сила присъда №14/15.06.2016г. по НОХД №256/2016г. Вследствие от катастрофата починала дъщеря й, което причинило на ищцата непреодолима мъка и страдание, поради близката им връзка и взаимоотношенията им, изпълнени с обич. Към момента на настъпилия инцидент пострадалата била в отлично здравословно и психическо състояние и била много близка с майка си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.10.2015г. - датата на 4 произшествието до окончателното й плащане.

Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че транспортният инцидент е настъпил в условията на независимо съизвършителство с водача на неустановено МПС, който в нарушение на чл.25 ЗДвП и без да осигури предимство е предприел навлизане в платното за движение , без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. "Сеат", модел "Леон" с рег.№***. Прави възражение за съпричиняване относно поведението на пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.

Счита, че началната датата от която се дължи лихва за забава по действащия към момента на предявяване на претенцията КЗ е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, определен като рекламационен. Оспорва претенциите за неимуществени вреди по размер, които намира за прекомерни.

Третото лице помагач на страната на ответника С. М. Ж. не изразява становище по исковете.

Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва ПТП да е настъпило в условията на независимо съизвършителство с водача на неустановено МПС, който в нарушение на чл.25 ЗДвП и без да осигури предимство е предприел навлизане в платното за движение, без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. "Сеат", модел "Леон" с рег.№***. Счита, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. "Сеат". Поддържа възражението за съпричиняване, направено от ответника.